Днес българските граждани избират президент и вицепрезидент и дават своя отговор "ДА" или "НЕ" на въпросите "Подкрепяте ли народните представители да се избират с мажоритарна избирателна система с абсолютно мнозинство в два тура?", "Подкрепяте ли въвеждането на задължително гласуване на изборите и референдумите?" и "Подкрепяте ли годишната държавна субсидия, отпускана за финансиране на политическите партии и коалициите, да бъде един лев за един получен действителен глас на последните парламентарни избори?".

За първи път гласуването на изборите у нас е задължително, но санкция за негласуване на практика няма, тъй като при два пропуска на един и същи по вид избори негласувалият може да бъде изтрит от избирателния списък и после да се допише отново в него. Своя вот за президент и вицепрезидент могат да дадат 6 834 278 души - те са навършили 18 години, не са лишени от свобода и не са поставени под запрещение. Заявилите в срок да гласуват по настоящ адрес, могат да го направят срещу документ за самоличност. Учениците и студентите редовно обучение могат да гласуват в секция по избор в населеното място, където учат, ако то е различно от постоянния им адрес. Проверка на секцията, в която се гласува, може да се направи и в интернет.

Право да гласуват на референдума имат 6 832 288 души, тъй като за допитването има още едно изискване - участниците да имат постоянен адрес у нас до 8 август т.г., когато излиза президентският указ за насрочването му.

В един от най-големите столични райони - "Младост", ще има избори и за районен кмет. За гласуване на тях се изисква и уседналост от шест месеца. На това изискване отговарят 88 882 души.

Гласуването започва в 7.00 часа и приключва в 20.00 часа. Изборният ден може да бъде удължен по преценка на Централната избирателна комисия (ЦИК), ако в 20.00 часа пред изборните помещения има желаещи да гласуват, но удължаването може да е най-много с един час - до 21.00 часа.

Към момента са разкрити 12 418 изборни секции в страната, като в този брой не влизат тези в болниците и в старческите домове. В 500 секции на територията на цялата страна може да се гласува с машини, като вотът ще се зачита. В чужбина има 325 секции в 71 държави, от които най-много са във Великобритания - 53, а в Турция и САЩ са по 35, колкото е лимитният брой.

Регистрираните наблюдатели са 2069, от който 45 представители на международни организации от шест държави. В паралелното преброяване на резултатите на изхода от секциите за гласуване (exit poll) участват 1668 анкетьори от шест агенции - "Алфа Рисърч" ООД, "Галъп Интернешънъл Болкан" ЕАД, "АФИС" ООД, "Екзакта Рисърч Груп" ЕООД, "Сова 5" и "Маркет Линкс".

Всяка бюлетина за президентските избори и за частичните местни избори е отпечатана на бяла и непрозрачна хартия. На гърба й има място за два печата на секционната избирателна комисия (СИК). В долния й десен ъгъл има осемцифрен номер, който се откъсва по перфорирана линия от член на СИК след гласуването.

От лявата страна на бюлетината за президентския вот са вписани наименованията на всички партии, коалиции и инициативни комитети, регистрирали кандидати, а от дясната - имената на кандидат-президентските двойки, които са общо 21. Номерата са по средата, като от бюлетината липсват номер 1 и номер 9, които са на отпаднали кандидати. Има и опция "Не подкрепям никого".

Бюлетините за гласуване в националния референдум съдържат и трите въпроса, като срещу всеки от тях има опция "ДА" или "НЕ".

Гласува се само в тъмната стаичка. Не се показва вотът, защото в противен случай гласът ще бъде недействителен и няма да се брои.

В изборния ден гласоподавателят се явява в секционната избирателна комисия. Легитимира се пред член на комисията с личната си карта (със зелен паспорт – само гласоподавателите, родени до 31.12.1931г.).

След вписване на данните от личната карта на избирателя в два отделни списъка той получава бюлетина за избор на президент и вицепрезидент, която се откъсва от съответния кочан и на гърба й се поставя един печат на СИК.

Бюлетината за референдума се получава с непрозрачен плик. Ако не иска да участва, избирателят трябва да откаже бюлетината.

След като вземе бюлетините, избирателят влиза в кабината за гласуване. Той отбелязва вота за президент и вицепрезидент като поставя знак "Х" или "V" в квадратчето с номера на избрания от него кандидат или в това на опцията "Не подкрепям никого". Отбелязването с тези знаци е действително, само ако е с химикал, пишещ със син цвят. Бюлетината се сгъва така, че да не се вижда отбелязването.

За националния референдум се гласува отново със знак "Х" или "V" с химикал, пишещ със син цвят, върху квадратчето с избрания отговор на съответния въпрос – "ДА" или "НЕ". Избирателят поставя бюлетината в плика. Не е задължително да се отговаря на всички въпроси в допитването.

Избирателят излиза от кабината за гласуване, подава сгъната бюлетина с вота за президент и вицепрезидент на член на СИК и следи за точното сверяване дали номера върху нея съответства на номера върху кочана, от който е откъсната. Ако това е така, номерът се откъсва и се поставя в прозрачна кутия, а върху бюлетината се поставя втори печат. След това избирателят я пуска в прозрачната урна.

Ако избирателят е гласувал и в националния референдум пуска плика в друга урна. За да е действителен вотът, бюлетината не трябва да се пуска в урната без плик.

Едва след това избирателят полага подпис в избирателния списък и в списъка за гласуване в националния референдум, получава обратно документите си и напуска помещението.

Ако избирателят допусне грешка при гласуване, той връща сгъната сгрешената бюлетина на СИК и получава нова за същия вид избор. Това право се предоставя само веднъж.

Избирателят трябва да проследи, че сгрешената бюлетина, без да се разгъва, се унищожава с надпис "Сгрешена", подпечатва се с печата на СИК и се подписва от председателя, секретаря и член на СИК, предложени от различни партии и коалиции. Сгрешените бюлетини се описват в протокола на СИК.

При несъответствие на номера на сгрешената бюлетина с номера от кочана, тя се обявява за недействителна. Това обстоятелство се отбелязва върху бюлетината и в графа "Забележки" на избирателния списък, а избирателят не се допуска повторно до гласуване.

Вписването в бюлетината на специални символи като букви, цифри или други знаци прави гласа недействителен.

За президент и вицепрезидент ще може да се гласува с машини в 500 секции в цялата страна. Този път машинното гласуване не е експериментално, а реалните гласове от него ще се броят като действителни. Повечето от секциите машините са в големите градове, сред които и София. Има обаче и такива в някои по-малки населени места като Алфатар, Ракитово, Попово, Чирпан, Долни Дъбник, Долна Митрополия, Брезник, Вършец, Берковица, Ябланица, Димово, Бобошево, Аксаково и др, пише в. "Капитал".

Машината, която е отделена с параван, се пуска от председателя на избирателната комисия. Времето за машинно гласуване е ограничено до 6 минути. Гласуването става върху сензорен екран, като избирателят докосва с пръст квардатчето с номера на съответния кандидат или квадратчето "Не подкрепям никого". Той има право да променя избора си, като накрая трябва да даде потвърждение "Гласувам". След това машината му дава хартиена разписка, на която трябва правилно да е отбелязан изборът му. Ако това е така, тя се пуска в непрозрачна кутия.

Ако до 3 минути избирателят не е гласувал, машината издава предупредителен сигнал. Ако не се справи с машинното гласуване за 6 минути, избирателят има право да пусне хартиена бюлетина.

Предварително раздаване на изборни книжа и материали.

Изнасянето на избирателните кутии, избирателните списъци и бюлетините извън изборното помещение.

Гласуването извън изборното помещение, с изключение на случаите за гласуване с подвижна избирателна кутия.

Присъствието в кабината за гласуване на други лица, освен избирателя, с изключение на случаите, в които е разрешено гласуване с придружител.

Присъствието на други лица, извън гласуващите в момента избиратели, на разстояние по-малко от 3 метра от кабината за гласуване, когато в нея има избирател.

Заснемането на начина на гласуване, като се използват мобилни телефони, фотоапарати или друга възпроизвеждаща техника. Глобата за това е 1000 лева.

Разгъването на бюлетината след попълването и преди пускането й в избирателната кутия, по начин, който позволява да се види начина на гласуване.

Влизането в изборното помещение с оръжие и/или предмети, опасни за живота и здравето на гражданите.

Да се извършват действия пред и в изборното помещение, които накърняват добрите нрави и обществения ред.

За да има избран президент на първи тур в гласуването трябва да са участвали повече от половината от имащите право на глас, което значи най-малко 3 417 140 души, като фаворита трябва да са подкрепили повече от половината от гласувалите, или поне 1 708 571 души.

На тези избори със сигурност ще се стигне до балотаж, тъй като няма кандидат, чиято подкрепа да е по-голяма от общата подкрепа за всички останали. Освен това след спешните поправки в Изборния кодекс вотът "Не подкрепям никого" ще се брои и при отчитане на крайния резултат.

На балотаж отиват двамата реални кандидати, събрали най-голяма подкрепа, независимо от резултата на "Не подкрепям никого". Опцията обаче ще я има и в бюлетините на втория тур. За президент е избран кандидатът, получил повече гласове на балотажа, независимо от броя на гласувалите или от протестния вот.

На референдума не е задължително да се отговаря и на трите въпроса, заради което прагът на валидност на допитването ще бъде определян за всеки един от тях по отделно. Прагът на валидност е броят на действителните гласове за всеки един от въпросите - дори в една бюлетина да има отговор "ДА" или "НЕ" само на едно от трите питания; а на другите две да са зачертани или двата отговора, или да са нарисувани знаци, или пък да не е отбелязано нищо, действителният глас се брои.

За да е успешен референдумът, в него трябва да са участвали поне толкова избиратели, колкото е имало на последните парламентарни избори - най-малко 3 500 585 души, независимо дали са отговорили на всички въпроси или само на някои от тях. За да се превърне решението от всеки един от въпросите в задължително, повече от половината от гласувалите на него - най-малко 1 750 294, трябва да са отговорили с "ДА".

Ако питанията не минат прага на валидност, т.е. са участвали по-малко от 3 500 585 души, но все пак са гласували 20 на сто от имащите това право и повече от половината са посочили "ДА", то предметът на допитването влиза за обсъждане в парламента, чиято е и последната дума.