Публикуването на прогнозни данни за резултата от изборите за пореден път предизвика спорове "за" и "против", напомняне от ЦИК какво не трябва да правят медиите, както и няколко решения на комисията за санкции на издатели.

Изборният кодекс в член 205, ал. 5 указва, че "резултати от допитвания до общественото мнение по повод на изборите не може да се огласяват под каквато и да било форма 24 часа преди изборния ден до обявяване края на изборния ден на територията на страната."

През годините в опит да информират читателите си медиите измисляха различни класации (музикални, с книги, храни, населени места, цветове) и други формати (комикси), за да съобщават резултатите. А ЦИК се опитваше да ги накара да спрат или да ги санкционира, като не ставаше ясно защо за някои има глоби, а за други медии - не.

Затова преди изборите през октомври 2014 изпълнителни директори и главни редактори на най-големите медии поискаха становище от ЦИК дали и как могат да съобщават резултатите и какви ще бъдат гаранциите, че медиите са равнопоставени при преценката на комисията. Мотивите на издателите бяха:

Както и, че "забраната в най-голяма степен ограничава медиите с ясна собственост и т.нар. традиционни медии, но е неясно как се отнася към анонимни сайтове, блогове, постове в социалните мрежи." (вижте писмото от 30 септември в карето)

В писмото бяха зададени и няколко конкретни въпроса, които да улеснят преценката на медиите, които не искат да нарушават закона.

От становището на комисията стана ясно, че тя приема за нарушения всяка форма, под която се представят резултати от медиите, но и че реагира за публикувани предварителни данни само по сигнали.

На това становище от началото на октомври 2014 (няколко дни преди изборите на 5 октомври) - издателите отговориха до ЦИК, че "вашето писмо, което цитира закона, на практика ни дава указание в деня на изборите за Народно събрание, 5-ти октомври, нашите медии да използват своите страници във "Фейсбук", лични блогове, "Туитър", за да информират читателите, зрителите и слушателите с предварителните социологически изследвания, без да бъдат глобявани. Според становището на ЦИК социалните мрежи не предлагат «медийна услуга» и нито законът, нито вие ги контролирате. Всяка телевизия, радио, вестник, сайт ще реши как да постъпи в изборния ден, за да спази закона, но и да изпълни своята отговорност."

На парламентарните избори през 2014, медиите се придържаха към това становище - кой както прецени. Същото беше и на местните избори и референдума за електронно гласуване през 2015 година.

Припомняме в детайл тази кореспонденция и становището на ЦИК, защото за "Дневник" винаги е било проблем как едновременно да спазим закона и да информираме читателите, защото смятаме, че това е важно право в деня на избор.

а Изборният кодекс не е променян в тази му част преди настоящия вот за президент.

Затова и миналата неделя на първи тур и на референдума, и тази на балотажа - медиите преценяват как и дали да съобщават предварителни данни.

Днес ЦИК излезе с решения няколко медии да бъдат глобени, защото са съобщавали под някаква форма резултати на интернет страницата си. Комисията изрично напомни и ограниченията на закона в съобщение, и на обедната си пресконференция. На нея беше казано, че забраната трябва да се спазва от всички, независимо дали за тях има сигнали и са получили решение за санкция.

Някои медии бяха публикували данни онлайн директно с имената и снимките на кандитатите, други използват класации или илюстрации.

Поредният проблем с предварителните резултати и медиите, показва, че при следващия ремонт на Изборния кодекс е важно тези ограничения да отпаднат. Защото при развитието на дигиталната среда, подобна забрана е безсмислена и поставя медиите в неравностойно положение спрямо други платформи.

Становище на ЦИК от октомври 2014 в отговор на писмото на медии (писмото е надолу) Във връзка с постъпило писмо вх. № НС-20-464 от 30.09.2014 г. от представители на доставчици на медийни услуги относно приложението на разпоредбата на чл. 205, ал. 5 от ИК и поставените в отправеното запитване въпроси Централната избирателна комисия на основание чл. 57, ал. 1, т. 1 от ИК изразява следното становище: 1. Легалното определение на "доставчик на медийна услуга" и на "медийна услуга" се съдържат в разпоредбите на §1, т. 15 и 16 от ДР на ИК. По силата на §1, т. 16 от ДР на ИК "Доставчик на медийна услуга" е физическо лице - едноличен търговец, или юридическо лице, което носи редакционна отговорност за избора на съдържанието на медийната услуга и определя начина, по който тя е организирана. Редакционна отговорност е упражняването на ефективен контрол върху съдържанието, програмните схеми и каталога на предоставяните услуги. По силата на §1, т. 15 от ДР на ИК: "Медийна услуга е създаването и разпространението на информация и съдържание, предназначени за значителна част от аудиторията и с ясно въздействие върху нея, независимо от средствата и технологията, използвани за предаването им. Медийни услуги са: а) печатните медии - вестници, списания и други периодични издания; б) медиите, разпространявани чрез електронни съобщителни мрежи, като: аа) обществените и търговските електронни медии - лицензираните или регистрираните обществени или търговски доставчици на аудио-визуални медийни услуги или радиоуслуги; бб) онлайн новинарските услуги - електронните издания на вестници, списания, информационни агенции и други електронни издания. Не са медийни услуги социалните мрежи - фейсбук, туитър и други подобни, и личните блогове. 2. ЦИК има установена практика да разглежда всички постъпили сигнали за нарушения на забраната на чл. 205, ал. 5 от ИК и да постановява решение за установяване на нарушение при огласяването на допитвания до общественото мнение по повод изборите 24 часа преди изборния ден до обявяване на края на изборния ден на територията на страната. 3. По силата на чл. 205, ал. 5 от ИК забраната включва огласяването на резултати от допитване до общественото мнение по повод изборите 24 часа преди изборния ден до обявяване на края на изборния ден на територията на страната независимо от формата, под която е направено. ПРЕДСЕДАТЕЛ: Ивилина Алексиева СЕКРЕТАР: Севинч Солакова Писмо на медиите с въпроси до ЦИК от края на септември, в отговор на което е горното становище До г-жа Ивилина Алексиева Председател Централна избирателна комисия Уважаема г-жо Алексиева, уважаеми членове на ЦИК, Ние, управляващи и главни редактори на долуподписаните медии, за пореден път в деня за размисъл и в деня на изборите за Народно събрание на 5ти октомври ще бъдем изправени пред труден избор. Като медии носим отговорност пред нашите читатели, зрители и слушатели за това те да бъдат максимално добре информирани. В същото време чл. 205, ал. 5 от Изборния кодекс възпрепятства медиите да огласяват резултати от социологически проучвания в деня на изборите. Смятаме, че тази разпоредба лишава избирателите от информация и ги поставя в неравностойно положение спрямо участниците във вота, които, от своя страна имат достъп до социологически проучвания през целия изборен ден. Според нас подобна забрана е ненужна и в ущърб на избирателите. Тя подценява разумa им и допуска, че политическият им избор може да бъде манипулиран от информация за социологически анкети. Заради това си убеждение ще настояваме още в началото на работата си депутатите от следващото Народно събрание да гласуват поправка в Изборния кодекс, с която тази забрана да бъде отменена. Обръщаме се към вас заради друг, много сериозен проблем свързан с прилагането на закона. Забраната на практика не може да бъде приложена еднакво спрямо всички, особено при съвременните средства за информация и комуникация. Тя в най-голяма степен ограничава медиите с ясна собственост и т.нар. традиционни медии, но е неясно как се отнася към анонимни сайтове, блогове, постове в социалните мрежи. В същото време всички сме свидетели, че въпреки законовата забрана, в деня на вота изобилстват информации за текущи резултати от гласуването, които са представени от медиите като класации на песни, книги, филми и прочие. Заради забраната никъде не се посочва източника на обявяваните социологически данни и никой не носи отговорност за тяхното качество, което създава условия за манипулации, каквито законът би следвало да ограничава. Именно в тази връзка се обръщаме към ЦИК, с молба и настояване да получим недвусмислено тълкуване по следните въпроси: 1. Спрямо кои категории медии ЦИК ще санкционира забраната в Изборния кодекс? Освен вестници и телевизии кои сайтове влизат в тази група, включват ли се социалните мрежи, блогинг платформите, страниците на медии във Facebook, Twitter и прочие? 2. Какви мерки ще предприеме ЦИК, за да гарантира равно третиране на медиите при прилагане на забраната и как ще избегне повторение на ситуации от предходните избори, когато едни медии бяха санкционирани, а други не? 3. Как ЦИК тълкува практиката за огласяване на социологически резултати в изборния ден, маскирани под друга форма привидно неотнасяща се към изборните резултати (музикални, литературни и филмови класации и т.н.)? Павел Станчев, главен изпълнителен директор на bTV Media Group (за телевизиите и радиата на бТВ Медиа Груп) Силва Зурлева, член на Борда на директорите на "Нова броудкастинг груп" Христо Христов, управител на Нетинфо Вяра Анкова, генерален директор на БНТ Радосвет Радев, изпълнителен директор на Дарик Радио Константин Вълков, програмен директор на Дарик Радио Виктория Миткова, изпълнителен директор на Медийна група Bulgaria On Air. Венелина Гочева, управител на Медийна група България Холдинг и издател на вестниците "24 часа" и "Труд" Петьо Блъсков, главен редактор на в. "Труд" Борислав Зюмбюлев, главен редактор на в. "24 часа" Станимир Въгленов, директор онлайн проекти Медийна група България Холдинг Галя Прокопиева, "Икономедиа" Велислава Попова, dnevnik.bg Алексей Лазаров, Капитал Стояна Георгиева, главен редактор на агенция "Медиапул" Евгени Петров, vevesti.bg Ние, подписалите това писмо до ЦИК, каним медиите, които споделят този професионален проблем, да се присъединят към нашето питане.