Политическа воля за приемането на антикорупционния закон била на кантар
Половин година след приемането му на първо четене и няколко седмици преди края на 43-тия парламент яснота какво ще се случи с проекта за антукорупционен закон отсъства. Текстовете бяха представени преди близо две години като отговора на българското правителство за справяне с корупцията, но в края на юни тази година успяха едвам да минат на първо четене, а преди това бяха веднъж отхвърлени от парламента.
Проектът, който вицепремиерът и министър по образованието в оставка Меглена Кунева заяви, че "ще направи държавата по-добре действаща", беше отхвърлен дори на първо четене от ресорната му комисия с неясни мотиви при второто му попадане в парламента, а перспективите му сега не са особено обнадеждаващи. Кунева беше основният говорител и защитник на проекта и на няколко пъти заяви, че разчита на подкрепа от парламентарните групи.
Председателят на правната комисия Данаил Кирилов заяви пред "Дневник" в сряда вечер, че
предишният ден е имало "екслузивна работна група" за антикорупционния закон,
на която са присъствали четирима депутати. На нея се установило, че е на кантар дали ще се намери политическа воля. Тя е необходима дори, за да бъде придвижен проектът за второ четене в комисията. Ако това се случи, той изрази увереност, че окончателното гласуване на текста може да стане до края на мандата на това Народно събрание. Председателят на правната комисия изрази желание това да се случи, но не успя да даде никакви гаранции.
Кирилов отклони въпроса какво се е обсъждало в групата и какво решение е взето и препрати към депутата от Реформаторския блок (партията на Меглена Кунева - Движение "България на гражданите") Димитър Делчев.
По думите му движението на проекта зависи само от Данаил Кирилов, който може да го вкара в дневния ред на правната комисия. Той се
учуди на твърдението, че е необходима политическа воля, тъй като поне три партии -
"Атака", Патриотичния фронт и Реформаторския блок искали приемането на закона.
Делчев обясни, че на работната група вчера, Кирилов е предложил изменения в проектозакона, които съществено променят части от него. Според него комисията трябва да приоритеризира законите, които ще разгледа до края на мандата на този парламента. На заседанието на правната комисия вчера стана известно, че със сигурност няма да бъдат придвижени проектите за изменения на закона за физическите лица, изготвени от министерството на правосъдието.
В края на ноември в. "Сега" цитира Кирилов, според който не е имало умишлено забавяне на разглеждането на проекта. По думите му спешното обсъждане на промените в Закона за съдебната власт и Изборния кодекс през лятото и есента не са позволили събирането на работна група, която да се захване с антикорупционния закон. Тогава той изрази съмнения, че за оставащите 4-5 заседания на правната комисия проектът може да бъде разгледан, тъй като й предстои да се занимае с резултатите от референдума, с поредните промени в Изборния кодекс, както и да довърши приемането на новия Закон за концесиите. На днешното заседание стана известно, че законът за концесиите най-вероятно също няма да бъде разгледан.
Какво предвижда (ше) проекта
В първия проект антикорупционният орган, наречен Национално бюро, обединяваше три органа - Комисията за конфликт на интереси, Боркор и звено от Сметната палата. В новия вариант към тях се добавя и Комисията за отнемане на незаконно придобито имущество.
След провала му в парламента, бяха въведени изменения, свързани с повече правомощия на бюрото - да може да иска разкриване на банкова, застрахователна и данъчна тайна, да има достъп и до базата данни на Централния кредитен регистър. Кръгът на лицата, които обхваща законът, са тези, заемащи висши държавни и други длъжности, както и лицата, имащи правомощия по разходване на публични средства. Допълнително бяха включени няколко категории лица в системи с повишен корупционен риск. Добавени са и офицерите от висшия команден състав на въоръжените сили.
По отношение на магистратите е предвидено те да подават декларации за имущество и интереси към Инспектората към ВСС,
който да използва софтуерната система и методите на Бюрото. При установени несъответствия Инспекторатът ще сезира Бюрото за извършване на задълбочена проверка на имущественото състояние. С промените в Конституцията инспекторатът получи повече правомощия.
Разширен беше и кръгът на обстоятелствата, които са задължителни за деклариране - чуждо недвижимо имущество и чужди превозни средства, подлежащи на регистрация, на стойност над 10 хил. лв., които лицето ползва повече от 3 месеца, и обучения, ако еднократната им стойност надхвърля 10 хил. лв.
Проектът предвиждаше още и задължението за деклариране имуществото и доходите на съпрузите и ненавършилите пълнолетие деца, но според новия проект трябва да се декларират имуществото и доходите и на лицето, с което задълженият е във фактическо съпружеско съжителство. Законопроектът предлагаше и първата легална дефиниция на понятието в българското законодателство – съжителство на съпружески начала, продължило повече от две години.