Наръчник съветва как се отразяват инциденти и как се интервюират пострадали
Асоциацията на европейските журналисти-България създаде практичен наръчник за отразяване на трагични събития и инциденти. Той се фокусира върху техниките за разкриване на истории на хора, преживяли травматични събития. Използван е български и международен опит.
Издаването на наръчника съвпада с трагедията в Хитрино, която е обект на медиен и обществен интерес. "Дневник" публикува едно към едно част от съветите.
Съвети при отразяване на събитие
Никога не забравяйте, че начинът, по който представяте дадено събитие, има директен ефект върху Вашата общност. Изрази като: Ужас, Терор, Трагедия, Кървава драма, Войната по пътищата и др. често са преувеличени, а същевременно засилват чувството на тревога и несигурност в обществото. Бъдете внимателни и обективни и не забравяйте защо сте в центъра на събитието, а именно, за да съберете и представите най-важните факти.
Вслушвайте се в себе си. Ако смятате, че публичният интерес не оправдава да гоните окървавен оцелял от трагично събитие с камера и да го засипвате с въпроси, макар и всички Ваши колеги да го правят, недейте. Журналистическата почтеност и общественото уважение означават повече от моментния рейтинг.
Внимавайте в подбора на експерти, от които търсите коментар. При кризисни ситуации се появяват всевъзможни кандидат-коментатори, но малко от тях боравят с твърди факти. Разпространяването на сензации и спекулации, макар и изказани от друг, а не от Вас, е вредно за обществото и противоречи на публичния интерес.
Не се идентифицирайте с властите. Институциите може продължително да повтарят една и съща версия на събитията, но ако имате съмнения и противоречива информация, разследвайте я. Ако властите са отговорни за дадена трагедия, те имат интерес да скрият вината си от обществеността. Вашата мисия е да разберете истината и да я разкажете на Вашата аудитория.
Разказвайте истории – на жертвите, на оцелелите. Дайте човешко лице на трагедията, търсете позитивните примери, за да помогнете на обществото да се справи с травмата.
Преди интервюто
Не предпоставяйте сами дали някой би искал или не да говори с Вас. Хората преживяват травмата по различен начин. Попитайте дискретно потърпевшия, който може да е изгубил близък или да е станал свидетел на ужасна трагедия, дали би искал/а да разговаря с Вас, обяснете защо историята му/й е важна и уважете решението, каквото и да е то.
Недейте да подлагате търсения от Вас събеседник на натиск, колкото и да Ви е важна историята. На първо място сме хора и после журналисти – никой не е имунизиран от това да преживее нещастие.
В случай на отказ учтиво оставете контактите си – на човека, с когото искате да разговаряте, или на негов близък. Кажете, че сте насреща, ако някога той или тя се почувства готов/а. Има вероятност човекът да размисли и да Ви потърси по собствена инициатива.
В случай, че се намирате на място, например пред дома на хора, преживели трагедия, и не сте предупредили за идването си, не влизайте директно с камерата. Позвънете и поговорете със семейството, предупредете, че искате да снимате, и влезте, ако Ви допуснат.
По време на интервюто
Обозначете се ясно и коректно – името, медията, за която работите, обяснете кога ще бъде излъчен материалът. Уточнете предварително начина, по който ще вземете интервюто – събеседникът Ви може да предпочете да Ви разкаже някои неща без да иска да бъде цитиран и Вие сте длъжни да уважите това решение.
Никога не започвайте с въпроси, директно свързани с трагедията. Ако говорите с майка, загубила детето си, питайте първо за него, за живота, навиците му и впоследствие опитайте да навлезете в травмиращата тема.
Никога не питайте: "Как се чувствате?"; "Боли ли Ви?", "Страдате ли?", "Преживявали ли сте нещо подобно?", "Имате ли нужда от психиатър?".... По този начин провокирате и засилвате страданието и травмата на близките, без да допринасяте за информационната стойност на
интервюто.
Проявявайте емпатия - опитайте се да се поставите на мястото на другите, но избягвайте реплики като "Разбирам как се чувствате" и "Знам какво Ви е". Те може да предизвикат раздразнение и обратна реакция у събеседника Ви.
Слушайте. Не прекъсвайте. Говорете малко и слушайте. Това не е стандартно интервю – необходимо е да проявявате двойно повече внимание и уважение.
Не крийте излишно емоциите си, но и не престъпвайте границите на професионалната етика, защото може да създадете фалшиви надежди или илюзии, които в бъдеще да не можете да оправдаете.
След интервюто
Свържете се отново с интервюирания, за да проерите още веднъж достоверността на информацията, ако имате колебания. Не забравяйте, че той или тя може да е бил/а под афект и да е допуснал/а неточности. Освен това, така показвате професионализъм и грижа.
Изпратете готовия материал и поддържайте контакти и след интервюто. Освен че можете да научите важни детайли около случая, градите дългосрочно доверие към Вас.
Имайте предвид, че близките на жертви на трагични събития често събират материалите, посветени на случая. В случай че допуснете сензационно и некоректно отразяване и не спазите предварителните уговорки, може да нанесете травма на цялото семейство на жертвата.
Има случаи, в които трябва да пазите самоличността на интервюирания. Ако сте поели такъв ангажимент, не се отказвайте. От това може да зависи не само сигурността на вашия източник,
но и крие опасност от засилване на постравматичния стрес у него.