Правителството предлага на президента на България да издаде указ за награждаването посмъртно на Никола Петков с орден "Стара Планина" – първа степен, за изключителната му гражданска позиция и за извънредно големите му заслуги в борбата срещу налагането на комунистическия тоталитарен режим.

В мотивите на Министерския съвет се прилага биографията на Петков.

Никола Петков е един от най-видните български политици на ХХ век. Започва кариерата си като дипломат. Избран е за народен представител в ХХІV Обикновено народно събрание (1938-1939 г.). Противопоставя се на едноличния режим и се обявява за възстановяване на Търновската конституция, поради което изборът му за народен представител е касиран. Обявява се също против всяко сътрудничество с Хитлер и дни преди присъединяването на България към Тристранния пакт през февруари 1941 г. е интерниран в лагера "Гонда вода".

След 9 септември 1944 г. е част от първото правителство на Отечествения фронт като министър без портфейл. В знак на несъгласие с провежданата политика от "народната власт" напуска кабинета и оглавява опозицията. Избран е за народен представител в VІ Велико народно събрание (1946-1949), но през юни 1947 г. депутатският му имунитет е снет, арестуван е в сградата на парламента, срещу него се провежда скалъпен процес и на 16 август е осъден на смърт. Присъдата е изпълнена на 23 септември 1947 г.