Според Върховния административен съд заседанията по тълкувателни дела са тайна
Тричленен състав на Върховния административен съд (ВАС) прие, че заседанията по тълкувателните дела на двете върховни съдилища - Върховния касационен съд (ВКС) и ВАС, трябва да бъдат тайна. Зад това мнение застанаха съдиите Донка Чакърова и Илиана Славовска. Председателят на състава Марина Михайлова е на "особено мнение", според нея тълкуването не е правораздаване и съвещанието не трябва да е тайно, информира сайтът defakto.bg.
Въпросът беше поставен за тълкувателните решения на ВКС, след като неправителствената организация "Национална асоциация за обществена защита" атакува отказа на ВКС да й предостави протокол от общото събрание на Гражданската колегия по приемане на тълкувателно решение от 2013 г. Административният съд София-град прие, че гражданите нямат право на достъп до съвещанията на магистратите по тълкувателни дела и така делото стигна и до ВАС.
Производството бе по Закона за достъп до обществена информация.
Тълкувателното решение на ВКС, което е дало повод на неправителствената организация да се обърне към ВАС, е за констативния нотариален акт и неговата доказателствена сила. А асоциацията настоява да получи достъп до обсъжданията по казуса, защото тази информация не е тайна и е важно да се установи "прозрачността на дебата" сред върховните съдии.
През юни 2015 г. Софийският административен съд приема, че в случая е налице защитена от закона тайна на съвещанието, защото дебатите по приемане на тълкувателно решение също са правораздавателна дейност. С мотивите и мненията на съдиите гражданите могат да се запознаят с публикуването на решението, когато се обявяват и особените мнения, ако има такива.
Според мнозинството от състава на ВАС дейността на върховните съдилища по приемане на тълкувателни решения може да се регулира от Закона за достъп до обществена информация и гражданите да отправят искания по него, но при определени ограничения.
А именно: "Касационната инстанция счита, че поисканата информация представлява служебна обществена информация по смисъла на чл. 13, ал.1 ЗДОИ, но по отношение на нея следва да бъде приложено ограничението по чл. 7, ал.1 от същия закон – налице е защитена тайна по друг закон, а именно приложимата в случая разпоредба на чл. 21, ал. 1 ГПК. Тъй като касаторът иска протокола от заседанието на общото събрание на Гражданската колегия на ВКС, в който е взето тълкувателно решение 11/2012 година, следва да се приемат за основателни мотивите в оспореното решение, че в този случай е налице тайна на съвещанието по смисъла на чл. 21, ал. 1 ГПК."
Особено мнение: Обсъждането не може да бъде тайна
Според съдия Марина Михайлова, която е с особено мнение, тълкувателно дело се образува заради противоречива или неправилна практика по вече влезли в сила съдебни актове, затова обсъждането по тях не може да представлява тайна. "Дебатите на съдиите не представляват тайна и могат да бъдат предоставени като обществена информация", смята магистратът.
Тя допълва, че при тълкувателните решения липсва конкретен правен спор по висящо дело, липсват и конкретни факти, въз основа на които да бъде решен този спор. Именно затова не може да бъда приложен принципът на тайната на съвещанието. Тълкувателната дейност е абстрактна и при нея не се обсъждат конкретни дела, а се прави тълкуване по прилагането на определена правна норма или норми.
Дебатът по правния спор се извършва от голям брой съдии, част от които не вземат участие в него по различни причини – както поради ограниченото време, така и поради недостатъчна подготвеност по въпрос, който не е бил разглеждан от тях по конкретно дело, или липса на желание да участват в този дебат. Това отличава съществено правораздавателната от тълкувателната дейност.