Върховният касационен съд: За промяна на пола не е задължителна операция, а необратима хормонална терапия
Върховният касационен съд отмени отказ на Софийския градски съд (СГС) за промяна на пола от женски в мъжки, на име и на ЕГН и върна казуса за ново разглеждане от по-долната съдебна инстанция, информира сайтът defakto.bg.
Според върховните съдии Мария Иванова и Жива Декова
на транссексуалните не може да се вмени в задължение да си направят операция като предпоставка за промяна на пола.
В същото време обаче молителите трябва да установят пред съда "сериозното си и непоколебимо решение за биологично потвърждение на изпълняваната от тях психична и социална роля". И затова трябва да представят доказателства поне за започнала хормонална терапия, която води до необратим резултат.
Несъгласна с тях е съдия Олга Керелска. Според нея действащото законодателство не позволява полът да се определя по друг начин, освен по първоначалните полови белези, т.е. родилите се като жена нямат правни способи да бъдат признати от държавата за мъж и обратното. За това
е необходима промяна в законодателството, която да осигури хуманен подход към подобни случаи, както и баланс между обществения и личния интерес при тяхното решаване.
ВКС се произнесе по делото на жалбоподател с инициали Т.Б., чиято молба за промяна на пола, името и ЕГН-то по Закона за гражданската регистрация са били отхвърлени от СГС.
Решението идва, след като Eвропейският съд в Страсбург даде приоритет на българска жалба на транссексуален, на който са били отказани промени на личните данни. Оплакванията са за неадекватно законодателство, което води до произвол.
Казусът е допуснат до ВКС по въпросите:
- Медицинските мерки като хормонална терапия и хирургическа интервенция условие ли са за промяна на пола, включват ли се в предмета на делото и обуславят ли тези мерки изхода на делото?
- Може ли и кога съдът да се отклони от приетото в комплексната съдебно – психиатрична и психологична експертиза на вещите лица и да приеме противното, като решаващият извод за изискването за хормонална терапия и хирургическа интервенция се основава единствено на житейските правила и логика и от този аспект какъв е критерият за фактите, по отношение на които съдът изгражда извод за причинноследствените връзки по опитните правила и логиката?
Констатирано е, че въпросите се решават противоречиво от съдилищата и не са застъпени в практиката на ВКС.
СГС е приел, че макар родената през 1962 г.
молителка да се възприема от близките си и от обществото като мъж и експертизата да е установила нейната транссексуалност, тя не е предприела никакви действия за смяна на пола си.
Признал е, че не може да бъде задължена да се подлага на подобна операция, но трябва да докаже, че провежда включително хормонално лечение като гаранция за степента на осъзнатост на собствените й намерения за бъдещето като човек от другия пол. Според СГС в случая молбата била преждевременно заведена като няма пречка при последващо успешно провеждане на хормонална терапия и установени предпоставки за провеждане на хирургична интервенция за смяна на пола, да бъде подадена отново и уважена.
Мнозинството в състава на ВКС цитира практика на европейския съд в Страсбург по дела срещу Германия и Франция, където смяната на пола е била възможна само след хирургическа намеса. Евромагистратите обаче са приели, че
правото на самоопределяне е част от правото на личен и семеен живот, защитено от чл. 8 от Европейската конвенция за правата на човека.
Според върховните магистрати "Предпоставките за уважаване на молбата следва да се преценяват при отчитане на баланс между интересите на индивида и на обществото. Без да се отрича установеното явно и трайно определяне на молителката като лице от другия пол, медицински установената транссексуалност и препоръчителната за психичното й състояние и за социалната й адаптация промяна на гражданския пол, следва да се отдаде значение и на съзнателно търсените телесни изменения – в молбата се сочи и експертизата потвърждава, че визуално соматичният пол на молителката е значително променен в мъжки тип.
Молителката е посочила в молбата и пред вещите лица, че
заради типично женските промени на съзряването в пубертета, започнала да мрази тялото си.
Използвала спорадично хормонални препарати, като понастоящем е настъпила менопауза. Тези твърдения съответстват на описанието на транссексуалността в правната и социална теория".
Магистратите допълват, че
"на транссексуалните лица не може да се вмени в задължение хирургическа операция за модификация на тялото им против тяхната воля, като предпоставка за промяна на пола."
Допустимостта на такава интервенция, без съдебно решение за промяна на пола, е спорна и с оглед на чл.128 Наказателния кодекс - причиняване на тежка телесна повреда, за което е възразила молителката.
От друга страна молителите, при твърдяна транссексуалност, следва да установят пред съда сериозното си и непоколебимо решение за биологично потвърждение на изпълняваната от тях психична и социална полова роля. Затова е необходимо поне да е започнало провеждането на хормонална терапия за промяна на пола.
По делото е имало данни, че молителката е приемала хормонални препарати преди.
Останало е неизяснено обаче обратими ли са предизвиканите от хормоналната терапия промени и дали с оглед настъпилата менопауза, хормоналната терапия би имала сочения по-горе ефект за молителката и оттам – дали в случая може да допринесе за телесно потвърждаване на психичния й пол и да покаже сериозността на искането й за промяна в гражданския пол".
Мнозинството във ВКС е приело, че СГС не е изяснил фактите докрай и не е дал отговор на въпроса за обратимостта на промените чрез назначаване на комплексна медицинска експертиза. Поради тази причина е върнал делото за ново разглеждане от друг състав.