"Амнести интернешънъл": Предаването на Бююк изглежда напълно неправомерно

"Амнести интернешънъл": Предаването на Бююк изглежда напълно неправомерно

Снимка от предаването на Бююк
"Протестна мрежа"
Снимка от предаването на Бююк
Международната правозащитна организация "Амнести интернешънъл" критикува България за предаването на турския гражданин Абдуллах Бююк на властите в съседната държава въпреки съществуващия риск от изтезания след опита за преврат там.
Това е част от доклад на организацията, в която се прави преглед на състоянието на антитерористичните мерки и законодателства, предприети в 14 държави - членки на Европейския съюз, през последните две години.
Темата за Бююк е поместена в главата от доклада, за който съобщи сайтът "Офнюз", "Принцип за неотблъскване". Според организацията предаването на турския гражданин
има всички черти на неправомерно предаване.
В доклада от организацията акцентират, че Бююк е предаден въпреки по-ранни решения на съда, с който се отказва той да бъде екстрадиран заради липсата на гаранция за честен съдебен процес.
"Почти веднага Абдуллах Бююк бе тайно предаден на турските власти и прехвърлен в Турция, без процес, включително възможността да се консултира с правен съветник или семейството си, или да инициира обжалване срещу предаването", се казва в докладa от 17 януари, поместен на сайта на организацията.
През август миналата година МВР предаде тихомълком Бююк на турските власти. Той беше издирван заради подозрения за връзки с организацията на проповедника Фетулах Гюлен. Тогава омбудсманът Мая Манолова обвини вътрешното ведомство, че не е дало шанс на Бююк да се защити и да обжалва пред съда заповедта за експулсирането му. Освен това тогава стана известно, че вицепрезидентът Маргарита Попова е отказала политическо убежище на турския гражданин.
"Амнести интернешънъл" и много други правозащитни организации са документирали редица нарушения на човешките права от страна на турските власти по времето, по което Бююк е екстрадиран, включително изтезания. "Въпреки това Абдуллах Бююк е върнат в Турция. На 12 август омбудсманът на България заяви, че с връщането му МВР е нарушило конституцията, националното законодателство и международни правни задължения, отбелязват още от правозащитната организация.
Като препоръка те призовават всички държави, включително държавите - членки на Европейския съюз, да изпълняват международните си задължения и да не екстрадират, депортират, експулсират или по друг начин да прехвърлят хора на място, където те могат да се окажат в реална опасност от изтезания или други форми на малтретиране.
В доклада се критикува и приетият и влязъл в сила от 30 декември миналата година нов антитерористичен закон. По време на изготвяне на анализа той е бил все още на ниво проект. Според "Амнести" обаче с текстовете
българските власти се провалят да осигурят гаранции за защита на човешките права и основните свободи.
Проектът предвижда предимство за "спасяването на човешки животи и запазване на здравето над всички други дейности". Това "Амнести" тълкува като възможност българската държава да се откаже от защитата на определени човешки права при извънредно положение.
Организацията критикува възможността при такава ситуация властите у нас да разполагат с широки правомощия да налагат забрани за публични митинги, срещи и демонстрации, което много вероятно би било в нарушение на правото на свобода на изразяване.
В доклада "Амнести" критикуват и широката дефиниция на тероризъм в Наказателния кодекс.
Според организацията на
фона на расизма и нетолерантността към малцинства в страната
като бежанците, ромите и мюсюлманите, които често се приемат за членове на терористичните групировки, неясните дефиниции за тероризъм и терористичен акт могат да бъдат използвани за проследяване, наблюдение и преследване на хора от тези малцинства, без да има доказателства за вината им.
"Правителствата на ЕС използват антитерористичните мерки, за да консолидират всички сили, да се целят към групи по дискриминативен начин и да отнемат човешките права под прикритието, че ги защитават. Ние сме под опасност да създадем общества, в които свободата става изключение, а страхът - правило", казва директорът на организацията за Европа Джох Долхуизен, цитиран в резюмето на доклада.