Уважаеми г-н председател, уважаеми колеги народни представители!

Както и другите кандидати за поста Председател на Републиката, моята програма за преход към демократично общество от тоталитаризъм към демокрация, към демократично общество е парламентарна демокрация с многопартийна система, с гарантиран политически плурализъм, свободен печат, книгоиздаване, пазарна икономика, основана на равнопоставеността на всички форми на собственост - частна, кооперативна, държавна; добре развита и балансирана мрежа за защита на социално слабите. По съвкупност всичко това представлява една революция.

Не е нужно да се доказва, че когато се сменят обществените отношения в политическата област, в областта на икономиката, когато се променят основните държавни институции, когато се променя конституционният строй на една страна естествено това по съвкупност дава цялостна революция.

Как да стане всичко това? Аз съм категорично за мирен преход и

Затова е необходимо реална парламентарна демокрация, в която да съществува конструктивна автентичност, а не отгледана опозиция. Бързо осъществяване на икономическите и политическите реформи, от които сега страната се нуждае, за да се развържат инициативата и предприемчивостта на българските граждани.

Преди всичко ускоряване на приватизацията, приоритетно развитие на селското стопанство, тъй като то е в състояние най-бързо да даде плодовете на реформата, а освен това ще ни спаси и от опасността от формен глад; спешно решаване на националните въпроси въз основа на консултации на основата на българската Конституция и на основните международни документи, които са подписани от патето правителство.

Винаги съм бил за демокрацията. На всички митинги, още от първия на 18 ноември 1989 г., до последния митинг на предизборната кампания съм се легитимирал като

Винаги съм смятал, че за да стане това, не само целите, но и средствата трябва да бъдат демократични. Ако се опитваме да постигнем демократични цели с недемократични средства, средствата неизбежно ще компрометират целите.

Вече веднъж видяхме в нашата близка история какво се получава, когато благороден и възвишени цели и идеали се преследват с престъпни средства. Нещата неизбежно се провалят. Трябва да се поучим от своята история, особено от новата и най-новата история на собствената ни страна и собствения си народ, за да не повтаряме трагедиите.

Аз съм категорично против насилието във всичките му форми. Аз съм против немирния преход, не само защото това противоречи на моите демократични и хуманистични убеждения, но и защото насилническите средства неизбежно те компрометират самата демокрация в България, ще я окарикатурят, ще я опозорят, ще я направят по-скоро отблъскваща, отколкото привлекателна.

В крайна сметка демократичният процес може да бъде спрян, да бъде задържан, ако не и върнат назад при подобно развитие на нещата. Мисля, че цялата ни дейност след 10 ноември 1989 г. го показва, за да няма нужда да правя декларации.

Ще си позволя нескромността да кажа, че ако в тази страна въпреки големите напрежения, които тя преживя, безпрецедентната предизборна агитация и борба, ако все пак успяхме да не допуснем насилие и кръвопролитие, някакъв принос, мисля, че имам и аз.

Във връзка с това искам да се спра накратко на

На площад "Народно събрание" имаше няколко десетки хиляди хора, в голямата си част младежи. Някои ги изчисляват на 30, 40, 50 хиляди. Възбудата беше огромна. Хората искаха незабавно да бъде отменен член 1 от Конституцията.

И тъй като организаторите бяха подразделение на току що създадения Съюз на демократичните сили (СДС), ние сметнахме за свой дълг да не допуснем нещата да стигнат до ексцесии и кръвопролития.

В продължение на часове с Ивайло Трифонов, Христофор Събев, Петко Симеонов и други колеги обикаляхме с мегафон да призоваваме към въздържаност, избягване на колизии, тъй като считахме, че това е от наш интерес, на младата още, неорганизирана достатъчно, неукрепнала опозиция.

В един от най-драматичните моменти, когато беше донесена голяма уредба, ръководителите на СДС говориха от терасата на Студентския дом, като призоваваха към спокойствие и разотиване. И хората си бяха тръгнали, когато излязоха от Народното събрание Петър Младенов, Станко Тодоров и ген. Добри Джуров и друга водещи личности от тогавашното правителство.

Всичко това е филмирано и може да се види. Във връзка с това бих искал да кажа няколко думи за

Тогава, а и сега има колега и особено по-млади, които мислят, че чрез нашите призиви към мир и спокойствие, към въздържане от груби действия сме станали причина да бъде пропуснат шансът на българската ''нежна" революция.

Аз смятам това за една от най-големите илюзии. На тези хора бих искал да кажа: Аз също съм привърженик на "нежната" революция, защото тя е най-красивата революция, която някога народите са правили - без кръв, без терор и физически насилия, просто присъствието на основната маса на народа, излязъл на улицата и настояващ за промени, прави непосредствено революцията.

Но такава революция може да се прави само когато на улицата излязат не няколко хиляди или няколко десетки хиляди, а стотици- хиляди. Когато излязат и изпълнят централните улици и докато не се изпълнят техните искания, не си отиват в къщи. Тогава именно падат правителства, парламенти, президенти, управляващи партии.

За София това би означавало в онази нощ на улицата да излязат най-малко 500-600 хиляди и да стоят там всеки

ден, докато всичко не бъде променено.

Не можеш да правиш "нежна" революция с 30-40 хиляди души. Това е политическа авантюра, която би могла да завърши с кръвопролитие.

Площад "Народно събрание" във вечерта на 14 декември според мен, ако бяха допуснати насилия, лесно можеше да стане

или нова Тимишоара,

особено при получилото се объркване сред управляващите кръгове, които можеха да предприемат необмислени и неадекватни действия.

Във връзка с прехода към демократично общество беше зададена цяла серия въпроси за моята концепция, изразена в книгата ми за фашизма и конкретизирана в предговора съобразно новите исторически условия.

Във "Фашизма" схемата беше тоталитарна система, военна диктатура, парламентарна демокрация с многопартийна система. Тя беше изведена въз основа на разпадането на класическите фашистки държави - Германия, Италия, по-късно Испания и Португалия. В Германия това беше заговорът срещу Хитлер на 20 юли 1944 г., в Италия - свалянето на Мусолини на 25 юли 1943 г. от военните начело с маршал Бадолио, в Испания постепенно фалангата беше изтласкана от самия Франко, който се опря на военните, в Португалия революцията на младшия офицерски състав, които осигури след две години прехода към многопартийна система.

Разпадането на нашата комунистическа система даде нещо ново в общата схема. Съветската перестройка измени средното звено на схемата - вместо военна диктатура, оказа се, че е възможно преустройство,

реформация единствено когато това се прави "отгоре". Това е вариантът на Горбачов.

Източна Европа показа нещо уникално, много по-ново и по-интересно - че

да бъде променена "отдолу",

при това напълно по безкръвен начин. Физическото присъствие, както казах, на огромната маса от народа, на всички онези, които ние по традиция наричаме трудещи се, парализира желанието за репресии, за насилие както у полицията, така и у армията. Тези класически институции на държавата за насилие не желаят да излязат срещу народа, защото пред тях действително застава целият народ.

У нас изборите и ситуацията, която се създаде след изборите, при която се намираме и сега, се характеризира, както имах възможността неотдавна да кажа, с доста голямо напрежение. Тя показва, че е възможен

труден път, по който ще се налага да търсим компромиси.

Парламентаризъм, но много труден парламентаризъм при това съотношение на силите във Великото Народно събрание.

Не изключвам обаче, ако нашето събрание не работи добре и не се окаже в състояние да взема достатъчно бързи и ефективни мерки, след месец, два , три, най-късно през зимата нещата да вземат и по-друг, нежелателен обрат. Може пък да е писано на България да се окаже, че е възможно съчетание на парламентаризъм с "нежна" революция и нещо от този род.

Но всичко това ще зависи не от нас, не и от парламента в цяло. Великото Народно събрание, колкото по-бързо и по-ефективно работи, колкото по-успешно изпълнява своите основни задачи, за които то е избрано, разбира се, ще влияе върху събитията, безусловно. Ако то може бързо чрез реформите си да създаде надежди у народа, надежди за действителни промени, аз мисля, че вашият народ ще бъде готов да понесе немалко жертви и лишения, както го e правил в миналото.

Ако то успее да осигури, макар че това не е директно негова задача, а на правителството, да осигури помощ от развитите страни, за да не допуснем да стигнем до дъното и оттам да се спасяваме. В този смисъл аз смятам, че имаме възможността да влияем върху процесите на демократично, мирно, безкръвно развитие на страната. Тъй като, за съжаление, този въпрос по всичко изглежда не е напълно решен.

Неотложните неща, които сега трябва да се извършват, за да бъде снето социалното напрежение и да се тръгне напред. Аз лично смятам, че трябва да се направят консултации с парламентарните сили, на политическите сили за съставяне на едно силно, дееспособно, компетентно правителство, което въз основа на програма, одобрена на базата на общото съгласие от Великото Народно събрание,

Да се осигури ефективна и бърза работа на временните комисия на Великото Народно събрание, които според мен също ще допринесат за снемането на социалното напрежение, за подозренията, които съществуват в различни слоеве от населението, че Великото Народно събрание не работя и нe желае да работи.

Приватизацията на земята - също трябва да се избърза и с нея. Стимулирането на частния бизнес. Пазарна икономика, както казах, със социална политика. Аз бих желал да прочета един текст, който всъщност дава по-синтетично изложение на моето виждане за онова, което трябва да се нрави.

Решението на СДС и лично моето решение да кандидатствувам за поста Председател на Републиката трябва да се разглежда като исторически избор от наша страна за мирен, еволюционен преход на страната към демокрация чрез непосредствено участие на политическата опозиция във властта, чрез поемане на пряка политическа и морална отговорност за разрешаване на националните проблеми със средствата на парламентарната демокрация, като политически компромис и търсене на разбирателство между обществените сили.

Общата подкрепа на кандидатурата на СДС по същество ще представлява обществен договор между основните политически сили. Toй осигурява реално разделение на властта в условията на прехода към демокрация за неговата необратимост.

СДС се ангажира на практика в управлението на страната не само чрез парламента, но и чрез президентски институт, който е съществена част от изпълнителната власт. Доколкото Председателят на Републиката е надпартийна институция, задължен от Конституцията да изразява националните интереси, той се превръща в своеобразна гаранция за споразумение между всички политически сили, които са му гласували вот на доверие.

Сега всички политически сили трябва да направят своя избор към разбирателство, отказ от монопола и реално разделение на властта, към търсене на съгласие по основните национални въпроси.

Насоките на разбирателството между политическите сили у нас са очертани точно и недвусмислено в основните документи на Националната кръгла маса и по-специално в споразуменията за мирен преход към демокрация, по основните принципи на политическата система и съгласувания, но неподписан документ за принципите за преход към пазарна икономика. СДС е активен участник в изработването на тези важни документи, в които са залегнали идеи и разбирания за премахване на тоталитарната система в преход към демокрация.

СДС потвърждава своята подкрепа и задължения за спазване на тези документи. Големият проблем днес е по какъв начин могат да се реализират основните положения, очертани от "кръглата маса". Централна роля в това отношение ще има Великото Народно събрание. То трябва да даде новата Конституция на Бинарни, с която ще се узакони нова демократична уредба на българското общество. Ние разглеждаме създаването на новия конституционен строй като процес от поредицата фундаментални реформи в политическата и икономическата сфера.

Преустройството в системата на правораздаването и органите на сигурността ще доведе до разделяне на независима, напълно демократизирана съдебна власт и ще осигури реална защита на гражданите от страна на службите за опазване на законов ред. Добре обмислените промени в териториално-административното устройство и новият закон за местни държавни органи ще ни дадат една съвременна, опростена система на взаимодействие между централната и местната администрация, самостоятелност на органите на местно самоуправление в границите на Конституцията и съхраняване националната независимост и териториалната цялост на страната.

С изтичане на срока на действие на сегашните народни съвети в края на август, възниква възможност за тяхното разпускане и създаване на временни управи с участие на различните политически сили.

Това ще бъде нова форма на постигане на съгласие между тях и ще бъде важна предпоставка за провеждане на свободни избори за местни държавни органи съгласно новия закон, който ще бъде приет

от Великото Народно събрание.

Може би

където със серия законодателни актове, като търговски или стопански кодекс, закон за банките, за приватизацията, нов трудов кодекс, закон за социалното и пенсионното осигуряване и прочие ще се премахне старата законодателна и административно-ведомствена база и ще се създадат изходните, стартовите условия за ускорено развитие на пазарните отношения. Крайно необходима е стимулираща политика, насочена към засилване на частния и кооперативния сектор, приватизация на малки, средни и при възможност по-големи предприятия и създаване на реални предпоставки за автономност и стопанска самостоятелност на държавните предприятия.

Великото Народно събрание, неговите комисии, подпомогнати от съответните държавни органи, трябва да подготвят законодателни мерки не по-късно от края на ноември, ако ние искаме новата стопанска година да протича в условията на преход към пазарно стопанство.

заема особено важно място и би трябвало да се извърши през предстоящия т.нар. "мъртъв сезон". Неговата основа е аграрната реформа, която да осигури условия за реализация на частната и кооперативната собственост в земеделието. В края са заложени няколко основни положения: връщане на земята на нейните собственици от преди колективизацията при тяхно желание, като по съответен начин се реализира принципът "земята на тези, които я обработват"; право на собствените частници и кооператори да се разпореждат със своята земя, инвентар, добитък; самостоятелност и поощряване на частни ферми и кооперативи с производствен кредит, данъчни облекчения, доставка на машини и прочие за създаване на ефективни стопанства; съобразяване със сложилата се производствена структура и т.н. и т.н.

Преодоляването на стопанската криза, структурната и технологична модернизация на страната не е възможно без масирана инвестиционна, технологична организационно-управленска и търговско-информационна подкрепа от развитите страни. За целта се изисква да се осигурят политическа стабилност и подходящи икономически условия в страната, активна политика за търсене на партньори, за интеграция на нашата икономика към международния пазар на макроструктурно равнище, доколкото за предпочитане са преките връзки между предприятия и фирми при премахване на държавния монопол върху търговията, валутните и други области.

Председателят на Републиката е длъжен да направи всичко възможно, за да подпомогне решаването на въпроса с валутния дълг на страната и да допринесе за но-голяма увереност от страна на кредиторите и заинтересуваните институти в чужбина.

Непосредственото решаване на политическите и стопанските въпроси е от компетенцията на бъдещото правителство.

Председателят на Републиката може да подпомогне разрешаването на очерталите се противоречия около неговото съставяне в две основни направления. Той може и трябва да стане

между политическите сили, представени в парламента. Същевременно той може да съдействува за постигане на парламентарен консенсус около насоките за дейността и начина на съставяне на бъдещото правителство, консенсус, който да осигури необходимата парламентарна подкрепа на едно силно и компетентно правителство, чиято одобрена от Великото Народно събрание програма трябва в определен срок да осъществи основните реформи, от които се нуждае страната.

Благодаря Ви за вниманието!