Парламентът не одобри важните промени в Закона за устройство на територията

Парламентът не одобри важните промени в Закона за устройство на територията

Ремонт на канализационна шахта в София
Ремонт на канализационна шахта в София
В един от последните си работни дни парламентът прие на второ четене промени в Закона за устройство на територията. Сред одобрените текстове обаче не попаднаха съществените изменения, предлагани от ресорното министерство и заинтересованите организации. Законът ще влезе в сила, след като бъде обнародван в "Държавен вестник".
Поправка номер 70
Законът за устройство на територията е един от най-променяните и допълвани български закони, като от приемането му през 2001 г. до днес поправките са 70. Инициативата за поредната промяна бе на Министерството на регионалното развитие и благоустройството. В работната група участваха представители на професионални организации на архитекти и инженери като Камарата на архитектите в България, Камарата на инженерите в инвестиционното проектиране, Съюза на архитектите, както и специалисти от министерството.
Във вече приетия закон бе въведена нова алинея към член 84, според която собствениците на застроени недвижими имоти са длъжни да се присъединят към изградените ВиК мрежи. Разходите ще са за тяхна сметка, като ще трябва да сключват и договор със съответното водноснабдително дружество. Досега свързването ставаше по желание на гражданите.
Други промени
Според приетите промени отпада ролята на водещия проектант по инвестиционните проекти. Досега той носеше еднолична отговорност пред институциите. Вместо това тази отговорност ще се поделя между всички проектанти участвали в работата. Всеки от тях ще се подписва ръчно по проектите, предвижда друга промяна.
Инвестиционните проекти ще бъдат внасяни на два хартиени и един електронен носител вместо единствено в три хартиени копия, както е в момента.
За две категории по-малко
Причината за исканото изменение бе да бъде намален броят на категориите, по които са разпределени строежите в България. В момента те са 6. Министерството предложи те да бъдат 4. Така трябваше да бъде намалена административната тежест при искането на разрешение за строеж.
"Обемът от документи, които в момента се изискват за строеж на семейна къща и бизнес сграда, са съвместими, което натоварва много и инвеститорите и проверяващите", коментира пред "Дневник" зам.-председателят на Камарата на архитектите Петкана Бакалова, която беше част от групата, подготвяща промените.
Предложението обаче срещна сериозно неодобрение от участващите в работната група, които я определяха като механично сливане на първите три категории, което още повече би затруднило процеса. В резултат на това тя отпадна още на първото четене в парламентарната комисия по регионална политика, благоустройство и местно самоуправление. Така отпаднаха и повечето промени в закона, които бяха свързани с намаляването на категориите.
Според експертите от работната група обаче тази промяна ще трябва да бъде направена от следващия парламент.