Конституционният съд: Проверявани магистрати могат да напуснат съдебната система с оставка
Ако срещу магистрат има образувано дисциплинарно производство, той може да напусне съдебната система и по своя воля - с оставка. Това реши Конституционният съд (КС) днес, съобщава "Правен свят".
Така съдът отмени чл. 166 от Закона за съдебната власт, според който: "Съдия, прокурор или следовател не може да бъде освободен от длъжност по чл. 165, ал. 1, т. 2 (оставка – бел. ред.), ако срещу него е образувано дисциплинарно производство, до приключване на производството".
Забраната беше въведена през 2009 г., припомня "Правен свят". Преди въвеждането й обаче с подаването на оставка магистратите, които бяха заплашени от дисциплинарно уволнение, не само, че се спасяваха от наказанието, но и си тръгваха от съдебната власт със заплатите за прослужено време.
Основната теза на КС е, че забраната за приемане на оставката на магистрат, срещу когото има образувано дисциплинарно производство, погазва принципа на свобода на труда, гарантиран от Конституцията. Според съда правото на оставка е проява именно на принципа на свободата на труда и то не може да бъде ограничавано от законодателя "в преследване на нелегитимни цели, като даване възможност на Висшия съдебен съвет да реализира дисциплинарната си власт или лишаване от еднократното парично обезщетение".
В решението се посочва още, че ако законодателят смята, че трябва да има негативни последици за магистратите, които при започнато срещу тях дисциплинарно производство подават оставка, може да ги уреди в Закона за съдебната власт, без да ограничава правото им да напуснат системата по своя воля.
"Справедливостта като общочовешка ценност, според преамбюла на основния закон, изисква съдиите, прокурорите и следователите, извършили тежки дисциплинарни нарушения, да не получат парично обезщетение, но този справедлив резултат може да бъде постигнат и без да се накърнява свободата на професия и място на работа, защитавана от чл. 48, ал. 3 от Конституцията, а чрез друго по-балансирано законодателно решение", заявяват конституционните съдии.
В решението се констатира, че забраната в Закона за съдебната власт нарушава и принципа на правовата държава. КС приема още, че не може да се ограничават права, за да се даде възможност на един административен орган - Висшия съдебен съвет да осъществи правомощието си и да проведе дисциплинарно производство.
"Целта на упражняване на дисциплинарна власт спрямо несменяемите магистрати не е уволнението им, а тяхното поправяне и запазване в органите на съдебната власт. А и не всички съдии, прокурори или следователи, за които се твърди, че са допуснали дисциплинарни нарушения, трябва да бъдат дисциплинарно освободени от длъжност. Ако не бъдат освободени поради подадена оставка, те обичайно не допринасят за подобряване дейността на съответния орган на съдебна власт, а точно обратното – демотивирани продължават да не изпълняват функциите си още дълго време до приключване на дисциплинарното производство, за което време получават възнаграждение. В подобна хипотеза за предпочитане е по възможно най-бързия и сигурен начин несменяемите съдии, прокурори и следователи да бъдат отстранени от органите на съдебната власт, и този начин е подаването на оставка", аргументират се конституционните съдии.
Те отбелязват и факта, че забраната за приемане на оставка при висящо дисциплинарно производство, е приета в парламента без мотиви. В решението пише, че текстът е гласуван от депутатите по времето на "случаите на подали оставки и получили обезщетения съдии, прокурори и следователи с образувани дисциплинарни производства с твърдения за използване на схема за назначения в съдебната власт", т.е. на скандала с Красьо Черния.
Отмяната на чл. 166, ал. 3 от ЗСВ беше поискана от Върховния касационен съд.