Над 200 били рисковите язовири в България, 30 били "наистина зле"

Над 200 били рисковите язовири в България, 30 били "наистина зле"

Село Бисер няколко дни след наводнението заради скъсана язовирна стена преди точно пет години.
Село Бисер няколко дни след наводнението заради скъсана язовирна стена преди точно пет години.
След по-високите температури в последните няколко дни, снегът започна да се топи навсякъде. Това създава риск от преливане на язовири, което неведнъж е довеждало до бедствено положение в различни селища в страната.
По думите на директора на Главна дирекция "Язовири" в Държавната агенция за метрологичен и технически надзор Йордан Кюмюрджиев рисковите язовири в страната са малко повече от 200.
"Това, че са рискови, не означава, че те са в предаварийно състояние, има някакви неизправности. Тези, които наистина са зле, са около 30, за тях има дадени предписания тези язовири въобще да не задържат водата. Тези предписания за язовирите, които са технически неизправни, се спазват", заяви той пред БНР.
Проверени са около 5000 от общо 5400 язовира, допълни Кюмюрджиев. На част от тях са установени дребни проблеми като неизправни кранове и повредени преливници. Снежната покривка затруднява достъпа и огледа на съоръженията на останалите, поясни той.
Пет години от трагедията на село Бисер разследването е в задънена улица
Днес се навършват точно 5 години от трагедията в село Бисер. На 6 февруари 2012 г. селото бе залято от 3-метрова приливна вълна от близкия язовир "Иваново". Десет души загинаха, 56 къщи в селото бяха разрушени, други бяха сериозно повредени, а стотици хора останаха без подслон. Установи се, че стената се е пропукала и това е довело до приливната вълна.
Преди няколко дни стана известно, че разследването е спряно заради липсващи разпити на трима свидетели - пострадали от наводнението, които обаче не могат да бъдат открити. По данни на полицията те са в чужбина и не могат да бъдат открити. Без тях досъдебното производство не можело да приключи.
Иначе на държавното обвинение му трябваха няколко години, за да установи на кого е подсъдно делото заради въпросителни около собствеността на язовир "Иваново".
Първоначалното разследването се води от Районната прокуратура Харманли. Година след трагедията - през 2013 г. оттам препращат случая на Военно - окръжна прокуратура Пловдив. Причината - язовир "Иваново" бил собственост на военните и попадал в границите на полигон, чието управление било възложено на Министерството на отбраната.
След инцидента се разбра, че няма регистър на язовирите в България
В началото на февруари 2014 г. Военноапелативната прокуратура изготвя доклад до главния прокурор Сотир Цацаров, че делото не е подсъдно на военните магистратите. В рамките на проверката било установено, че именно община Харманли е имала ангажимент да стопанисва язовира. През 1961 г. имотът се отчуждава за полигон, като язовирът, който е построен на следващата година, попада в. т.нар. буферна зона, като в него не се провеждат обучения. Още тогава е записано, че предназначението на имота е за "напояване на землище", ползвано от ТКЗС, се посочва в доклада.
Военната прокуратура е установила, че водоемът никога не е бил включван в планове на провеждане на учения, а проверка на място е показала, че той е с прекалено стръмни склонове и в него не могат да "влизат" танкове.
За да "прехвърли" отговорността на военните, тогавашният кмет на Харманли Михаил Лисков се позовал на кореспонденция от 2004 г. между началник кабинета на Главния щаб и Сухопътни войски, което според магистратите обаче няма правни последици, защото било просто предложение за ползване.
В рамките на проверката е установено, че Лисков е трябвало да включи имота като отрегулиран поземлен имот. Военните прокурори приемат, че има достатъчно данни, че той е извършил престъпление по чл.335, ал.2 и предлагат делото да се изпрати на Районната прокуратура в Пловдив, защото обвинителите в Харманли биха били предубедени. Това се случва след разпореждане на главния прокурор.
Според законовия текст: "Който причини наводнение по непредпазливост и с това изложи на опасност живота или имота на другиго, се наказва с лишаване от свобода до три години. Ако е последвала смърт или значителни вреди, наказанието е лишаване от свобода до пет години".