Непознаване на законите от магистратите, пропуски и в досъдебната, и в съдебната фаза, неспазване на срокове, лоша организация на доказателствената дейност в процеса, неритмично насрочване на съдебни заседания – през големи периоди. Това са изводите за причините за бавно правосъдие в България, които прави Инспекторатът към Висшия съдебен съвет (ИВСС) след проверка в периода 1 октомври – 31 декември 2016 г.

Тя се основава на заявления до инспектората - 139, от които 92 са били основателни.

От наказателните дела с най-голямо забавяне е била установена кражба в големи размери. Производството в досъдебната и съдебната фаза е продължило 19 години, 6 месеца и 13 дни. Забавянето в случая е причинено главно от действията на разследващите. При тях делото е било 14 години, 2 месеца и 16 дни.

Една от причините за забавянето е, че в хода на досъдебното производство са се сменили шестима наблюдаващи прокурори, които общо 9 пъти са връщали делото на разследващите за отстраняване на допуснати процесуални нарушения и за допълнително разследване. По-късно съдът също е върнал делото на прокуратурата - отново за отстраняване на съществени процесуални нарушения в досъдебната фаза. След това на разследващите и прокуратурата са били необходими 5 години и 11 месеца да изпълнят указанията, дадени от съда, и да изпратят делото отново.

Макар и не рекордьор, второто по продължителност дело впечатлява с липсата на фактическа и правна сложност, въпреки която е отнело 14 години, 4 месеца и 5 дни. Става въпрос за кражба на кола, впоследствие оставена без надзор. Досъдебното производство е продължило 5 години, 3 месеца и 8 дни, въпреки че са били налице всички предпоставки да приключи в много кратък срок заради липсата на висока фактическа и правна сложност, посочва Инспекторатът на ВСС.

След това в съдебната фаза - второинстанционният съд е приел, че делото в долната съдебна инстанция е проведено от незаконен състав и го връща за ново разглеждане от друг състав. Това е забавило производството с още близо 4 г. Пред новия съдебен състав на първа инстанция делото е продължило 4 години, 9 месеца и 16 дни, като са проведени общо 18 открити съдебни заседания. През март 2015 г. пък то е започнало отначало заради смяна на съдебен заседател и спазване на принципа за неизменност на съдебния състав, което е удължило производството с още 3 години и 7 месеца.

Инспекторатът отбелязва и че само на първото от 14 връщания на разследващите са били дадени подробни указания от прокурор. Следващите 13 връщания повтаряли "да се изпълнят предходните указания".

В съдебната фаза на първа инстанция делото е продължило 3 години, 3 месеца и 8 дни. Насрочени били 13 заседания, от които реално са проведени 4. Постановената присъда е отменена от втората съдебна инстанция поради съществено процесуално нарушение и делото е върнато за ново разглеждане от друг състав на първия съд. В решението на втората инстанция било посочено, че действията на първоинстанционния съд са причина за няколкогодишното абсолютно необосновано забавяне на наказателното производство.

Инспекторатът към ВСС дава пример и с граждански дела. Най-дълго е продължил реституционен процес - 23 години, 5 месеца и 20 дни. В движението на делото са допуснати съществени забавяния, причинени от действията на съдилищата. Най-сериозни те са в първоинстанционното производство, което е продължило 13 години и 3 месеца. Делото е било отлагано 58 пъти, от които 41 поради нередовно призоваване на някои от страните, в това число 34 пъти поради нередовното призоваване на един от ответниците.

Постановеното решение впоследствие е било отменено от втората съдебна инстанция и делото е върнато за ново разглеждане на първоинстанционния съд. Два пъти въззивните решения също са били отменяни от Върховния касационен съд и делото е връщано за ново разглеждане.