Това е серия портрети на хора, които споделят своите любовни истории. Споделени и записани благодарение на участниците в проекта "Резиденция Баба" на "Фабрика за идеи", прекарали месец в селата Челопек и Паволче край Враца.
Това е серия портрети на хора, които споделят своите любовни истории. Споделени и записани благодарение на участниците в проекта "Резиденция Баба" на "Фабрика за идеи", прекарали месец в селата Челопек и Паволче край Враца.
"Любовта е състояние, от което винаги настръхвам. Това, което ме привлече в темата "любов", е срещата с хора, които прекарват дълго време в нея. Как тя им влияе, как ги променя, какво постигат в своята споделеност? Тъй като любовта ни свързва във време, в което често сме отчуждени един от друг, в серията портрети любопитството е насочено към това дали можем да наблюдаваме усещането от нея.
Текстовете в галерията са на Мария Ангелова и Ралица Кръстева
"Когато вляза в дома на човек, живеещ в обич, се чувствам у дома си. Общувам леко и съм благодарна на тази сила. Виждам хора, които се справят с трудни изпитания в живота си благодарение на любовта. Тя се превръща в тяхното спасение и сила, чрез която живеят. Защо е босонога обичта?
При срещата ми с една от двойките жената разказваше история от свое пътуване, как си е събула обувките, за да мине боса през току-що разлят скъп парфюм по пода в магазин. Представих си я малка, като дете, все така носеща се от място на място, все така жива и любяща, все така босонога и чиста."
Текстовете в галерията са на Мария Ангелова и Ралица Кръстева
Мария и Найден, село Челопек
Влизаме в стаята, моментално ме блъсва миризмата на печка на дърва, пространството, в което живее, е осветено от прозорец вляво и още един на няколко метра вдясно. Стаята свети от чистота и прибраност. Хем е леко вътре, хем времето е оставило диря в стените и предметите наоколо.
Баба Мария изглежда точно като името си - твърда, износила товар, потопен накрая в усмивка. Казва, че е била кранистка, че срещнала мъжа си в мината, но много не говори за него. Разговорът се върти около внуците, които е отгледала, около това, че няма работа, която не може да върши, може и къща да построи. Eдинственото, което не обича да прави, е да коси трева.
Спира и пее от сърце песни от земята, в която е отраснала и в която живее. Една унесена скала. Разказва мръсни вицове, смее се, храни ни с люта баница. Докато сме с нея, постоянно ни обгрижва.
Лиляна и Васил, с. Челопек
Посрещат ни заедно, двамата са сърдечни, едри хора. Изглеждат като да са преживели много, ала с усмивка... онази, която отваря всички врати. Тази история е оставена на думите на баба Лиляна. Най-жива е, разказана именно от нея: "Аз си го харесах Васил, че е добър. С Васил ще живея живот добър, ще вървя по него и така."
"Нашета история е... голема. Ние сме си от село двамата и се либехме 3 години, обаче свекър ми не дава, мене ме неще, защо я свирех на акордеон и съм била циркаджийка. Добре, ама ние си надделееме и майка ми прие – (пояснява се) свекърва ми и... оженихме се със стареца", смее се. "И свекър ми си не дожда една седмица, че сме се оженили. По едно време я гледам, он си иде. Я рекох на мъжа ми – Василе, баща ти си иде. И он дойде до вратата, я го посрещнах и му целувах рака като свекър и он извади и ми даде 1 лев, обаче не дума нищо. Обаче после се си ме не обичаше и ми дума секак. И от яд отиде, та се обеси. Ама що си е рекъл: "Я ша ида да се обеся, ама ша са обеся далеко, да не могат ма намерят." Та отиде горе у планината, та четири дена го дирим и немогу го намерим. Хайде, намерихме го, погребахме го."
"За мене любовта е всичко на свето! Най-важното нещо е това. Да се разбират хората, да се погаждат и така. И всичкият късмет на човека е в женитбата, това да ви е ясно. В друго не съм имала късмет, да печеля нещо, обаче в женитбата съм си имала късмет. Това е."
Татяна и Васил, с. Челопек
Първото нещо, за което ни съобщават, е порязаният пръст на дядо Васил. Следва въпросът за операцията на Татяна и притесненията, свързани с нея. В къщата е топло, печката грее, навън мъглата сгушва цялото село.
Едно от първите неща, което дядо Васил споделя относно женитбата им с Татяна, е, че "на 24 години, бях много възрастен, от тука, от набора, само аз бях останал ергенче и тогава реших твърдо – трябва тук за кратък срок да свърша работа. Тогава беше Великден и понеже беше Великден, си казах: ще търся едно момиче, което ще да е - защото се чувствах много възрастен тогава. Точно на Великден се оженихме."
Татяна и Васил, с. Челопек
Към темата пристъпил прагматично - кани три жени, когато дошла първата (баба Татяна), тръгнали да бягат, за да не ги видят другите две моми.
Свири на акордеон, баба Татяна пее. Разказват за седенките, за зимното време, когато всяка вечер е свирил в различна къща. Говорим за компромисите, Татяна споделя, че навремето тя е била по-сърдита, а Васил правил повечето компромиси, сега вече почти сме улегнали и си правим компромис взаимно.
Когато ги питаме за тайната на живота с партньора до себе си, баба Татяна казва, че не трябва да се ревнува, нито той нея, нито тя него, а дядо Васил се усмихва, прави тържествена пауза и казва, че според него най-важно е да се "попита специалист астролог, защото астрологията е много силно богатство, зодиите не съвпадат ли, няма да има семейство, трябва да има зодиално съвпадение".
Мария и Иван, с. Челопек
На въпросa колко години са живели заедно с дядо Иван баба Мария споделя: "Я не съм ги сметала, я мога ги сметна, ама съм си сама и... да си броя..." смее се. Разбираме, че годините са били 67, трудности са нямали. Къща направили – сами пекли тухлите, цяла седмица ги пекли.
Преди да се оженят, Мария споделя: "Дедо Иван работеше в София, я бех в с. Зверино, знаех с кой влак ще дойде дедо Иван, ида чекам влака и дедо Иван ми пущи една бележка кога ще дойде на Зверино, и така. И идваше на Зверино, идваше... неделите, кога е почивка. Влакът пътува и он в движение пуска бележката."
Дона и Цено, с. Челопек
Тази история е записана по телефона. В разговор между Ралица – една от резидентките на "Резиденция Баба", от другата страна на телефона са баба Дона и дъщеря й.
Как се запознават? От едно село са - Челопек. Харесват се на хорото (братята на баба Дона са част от духовия оркестър, който свири на сбирките на селото). Родителите й не разрешават да се жени не защото не харесват бъдещия й мъж, а защото тя била най-малката им дъщеря и искат да поотрасне. Тя обаче му пристава и се женят през 1945 г. По това време тя е на 18 г., той на 20 г. Година след войната България тъне в бедност. От кметството отпускат купони за платове, за да могат младите семейства, които са подписали граждански брак през годината, да си ушият костюми и рокли за църковната венчавка. Баба Дона подарява своята сватбена рокля на друга булка – услуга, която жените от селото често са си правели в трудното следвоенно време. Веднага след като се женят, Цено заминава на тригодишна военна служба. Имат две дъщери.
Сила им дава опората, която намират един в друг – работата е обща, а не мъжка и женска, защото всеки иска да помогне на другия. Преодоляват всички трудности в името на семейството, мечтаят не за материални блага, а да успеят да отгледат добри деца, да им дадат образование.
Какво е любовта? Да бъдеш верен и когато възникне напрежение между двамата, да не се отказваш от човека до теб, а да си спомниш, колко много си го харесвал, когато сте се женили, и единият да отстъпи.
Цветана и Христо, с. Челопек
Цветана и Христо са любопитни, готови да ни изслушат. Подредени, усмихнати. Вижда се, че се грижат един за друг. Докато сме при тях, баба Цветана не спира да се смее и да пуска шега след шега, има доста остър ум, а дядо Христо се усмихва с буден поглед.
Разбираме, че и двамата са кореняци. Навремето, когато са си правили седенки, момите са се наговаряли коя вечер в коя къща да се съберат и вършат женска работа, а момците ги дебнели, ходили и ги задявали. На някоя от тези седенки са се намерили двамата.
Малина и Цветан, с. Челопек
Влизаме в къщата. Цецо тъкмо се е прибрал, Малинка е приготвила храна. Топло е и спретнато в тях. От двора се озоваваме в малко преддверие, от което преминаваме през спалня, за да се настаним в свързаната с кухня трапезария. Малинка е усмихната и лъчезарна, често се смее, очите й блестят. Появява се и Цецо.
Малина и Цветан, с. Челопек
Когато застава до жена си усещам, че те са все още деца, които си играят заедно. Не толкова говорят за любовта си, колкото я живеят в момента. Закачат се, хвърлят си едни специални погледи и се хилят. По едно време Малинка споделя: "Някои казват, че няма любов! Как да няма - ей го тука си е!", и се гмурва в рамото на Цецо. А той продължава: "Аз каквото съм си избрал, съм си го избрал, не седя в магазина да се чудя - избрано е, толкова!"
Малина и Цветан, с. Челопек
Разбираме, че шест години е чакал жена си. Когато тя е все още ученичка, му легнала на сърцето, та трябвало да почака да порасне, за да я вземе при себе си и се оженят. И оттогава, като в приказките, живеят те щастливо.
Цветелина и Георги, с. Паволче
Вратата отваря Георги, саможив човек, бяла коса, очила, срещаме леките му и пъргави движения. Денят е към края си, леко мъглив, минаваме през двора, където се вие дълга асма, малка зеленчукова градина и котки, които прекарват повечето време в къщата. Влизаме в стаята и се настаняваме. Цветелина ни е посрещнала още в двора.
Предлагат ни чай. Започваме разговора директно, те сякаш са готови за него. "Ние сме били деца, кога... – била съм на 17 навършени и пристанах", споделя Цветелина. "За една седмица й предложих и на втората вече се оженихме, добавя Георги и продължава: Ама тя беше подфъргаче - то като одеше, пък понякога се носеше късичко и навлезе в очите, в погледа й... викам айде, нема кога за бавене." Цветелина споделя, че родителите и на двамата са разведени." По-добре да сме от една черга – търкулнало се гърнето и си намерило похлупачето. Ако си вземеш някой по-богат, така сме разсъждавали навремето, ще ти надува, че нямаш помощ, че нямаш нищо, и викам хайде, познаваме си се тук, той си е имал и аз съм си имала, но в едни момент стана така... че дойде кьоравата неделя." И продължава: "Знаете ли какво ми каза той, преди да се оженим: "Аз нямам коли, нямам къщи, нямам богатства, едно сърце имам и ти го давам." Любовта не е както я описват във филми, в книги, но не е както сега да водиш предварително полов живот да се притесняваш, защото баба ми всеки път казваше "мамо, ти като си с някое момче, нали, дотука да те знае (сочи от главата до кръста), ама надоле да те незнае". Разговорът е към своя край. Георги и Цветелина ни разказват в подробности за вълненията около годежа и сватбата, за трудните моменти в живота си, очите им греят, на устата им блести усмивка и думите се нанизват като ноти и излизат в пространството отвъд стаята, отвъд селото, отвъд условността, докато се влеят в музиката на живота.
Славка и Димитър, с. Челопек
Заварваме баба Славка работеща на електрическа предачка. Очаква ни, приготвила се е за нас и ни посреща с баница. Докато започнем разговора, опуква тенджера с пуканки. "Той свиреше на акордеон и аз си го харесвах, той е по-мъничък от мен три години, ама много си го харесвах и всичките момичета го обичаха. Всичките го целуваха и го прегръщаха. В училището идваше и свиреше, свиреше, по цяла нощ ни свиреше, ние играехме." Бъдещият й свекър казал на Митко: "Ако не докараш Славка, че е най-работната у цяло село, нема да доваждаш у дом, нема да влизаш."
Сутринта, преди Славка и Димитър да се вземат, Митко рекъл на баща си, че вечерта ще доведе невяста, а баща му отвърнал: "Мите, тая Славка няма да те вземе, тая... работница жена", но Митко бил сигурен: "Я, нема ли ме вземе." На следващата сутрин свекърът дава 10 лв . на булката, тя го нарича татко и споделя: "Седнахме на ядене, на пиене по цял ден. Пържат месо и вино сипват, едно тъмно вино, силно. По цял ден масата се не дигаше. Колко време – един месец така, па цяла зима така си беше. Ставаме и почваме, слагаме мръвките и пържиме, сипваме кофите с вино и сядаме около масата, така прекарахме зимата. Оженихме се на 21 декември, на 21 години бех, той на 18."
Когато питаме Славка колко време са се харесвали, тя споделя: "Он ме харесвал и аз си го харесвах, ама понеже я беше по-старичка от него, му било срам да ми каже, а и язе нищо не казвах, те така, седехме си заедно, вечер седенкяме, цяла зима сме били заедно, не сме се делили." Докато Славка разказва за живота си с Димитър, в стаята влиза и излиза дъщеря й, която добавя по нещо към историята. Явно темата е на сърцето и на двете жени, непрекъснато споделят нови и нови частици от миналото. Атмосферата е топла и жива, Славка говори с обич за мъжа си, не се долавя болка от това, че преди години си е отишъл.
"Добре си живеехме. Не сме се делили от край до край." Той е бил на легло и тя до последно е спяла до него. Казва, че винаги заедно са работели, всичко правели заедно, дори на двора, били рамо до рамо. "Аз кося и той коси, аз кося и той коси." Така прекарвали времето, винаги заедно.
Баба Мария, с. Българене
Тази история е една от първите събрани. Срещнах баба Мария преди около 3 години, дори малко повече. Тя ни изненадваше непрестанно, с думите си, с историята си. Оказа се, че много, много е обичала мъжа си, макар и той да е бил курварин според нея
"Беше красив и хубав, ама курварин, ама си заслужаваше да бъдеш с него." Той почива при 2 циганки проститутки, но дори и това не променя обичта на баба Мария към него: "Пак бях влюбена в него!" Тя също споделя, че човек трябва да е лаком за живота, особено докато е млад. Очите й са ведри и ясни, пълни именно с живот.