Липсва съдебен контрол и достъп до образование в кризисните центрове за деца, посочва доклад
Малолетният Н. (на 13 г.) повтаря пети клас през учебната 2015/2016 г. Извършва два суицидни опита през април 2016 г. След консултация с психиатър на момчето е поставена диагноза "разстройство в поведението". Назначена му е медикаментозна терапия.
Данните сочат, че Н. не е бил жертва на насилие или трафик, а е с установена от специалист диагноза, която е решаващата причина за състоянията на криза, в които изпада. Настаняването в кризисния център е било изненада и за майката, и за детето, по данни на екипа на кризисния център, приел Н. Майката е настоявала момчето да бъде хоспитализирано в лечебно заведение, а не в социална услуга от резидентен тип.
Детето заяви пред изследователя на БХК, че не желае да живее в кризисния център. В документацията на кризисния център не бе намерен документ, който да потвърждава желанието на детето и майка му за настаняване в услугата.
"Случаят е пример за нарушение на основанието за настаняване в кризисен център за деца, жертва на насилие", се казва в третия тематичен доклад на Българския хелзинкски комитет (БХК) за правата на децата в кризисните центрове в България. На 18 май 2016 г. настаняването в резидентната услуга е обжалвано пред съдебна инстанция от майката на момчето. След намеса и на омбудсмана детето е изведено от кризисния център. Това е само една от историите, събрани от изследователите, според които
липсва бърз съдебен контрол върху настаняването на деца в кризисни центрове
Според изследването българското законодателство изисква разглеждане и произнасяне от съда в едномесечен срок, което според международните стандарти е твърде дълго, но според данните дори и този срок не се спазва от институциите.
Изследването на БХК откроява 79 проблемни случая (27%) в съдебното настаняване. Реално съдебната санкция се оповестява 2-3 месеца след административното настаняване на дете в кризисен център. Все още има случаи, макар и единични, на непредоставени съдебни решения, се посочва в доклада.
В него се препоръчва изменение на законодателството, така че съдебното решение да се предоставя в срок от една седмица от датата на настаняване в кризисен център. "Бързият съдебен контрол е важен за предотвратяване на произволни настанявания за дълги периоди", посочват от БХК.
Максималният престой в кризисен център е шест месеца, който в доклада се определя като прекалено дълъг и деформиращ ролята на една услуга за специализирана интервенция – превръща кризисните центрове за специализирана подкрепа на деца в рискова ситуация в приюти. Оптималният период на въздействие и преодоляване на кризисна ситуация според специалистите е не повече от шест седмици. От общо 289 деца, преминали в периода 2015/2016 г. през кризисен център, само в 29 от случаите (един от десет) децата са останали в кризисния център за срок от един месец.
Според ръководителите на посетените кризисни центрове твърде голям акцент се поставя върху резидентния характер на услугата, а не върху специализираната и индивидуалната подкрепа (психологическа, юридическа, социална). Една от основните препоръки на доклада е за по-прецизно нормативно дефиниране на профила на услугата и акцент върху работата за подпомагане на жертвите на тежки форми на насилие, а не върху подслона.
Всяко шесто дете няма достъп до образование
Въпреки че образованието е от ключово значение за законността на пребиваването на деца в кризисните центрове, 17% от всички настанени в 15 от кризисните центрове в България през 2015/2016 г. са останали без достъп до него, се посочва в доклада.
Според БХК преобладаващият дял от децата са с много слаба грамотност, която не отговаря на завършеното образователно ниво – деца в седми и девети клас четат трудно, не могат да пишат, нямат основни знания и елементарни умения.
Министерство на образованието трябва да поеме отговорност и да гарантира индивидуална и самостоятелна форма на обучение за трайно отпаднали от образователната система деца в риск, системен контрол над образователните услуги в кризисните центрове, драстично скъсяване на срока за отписване/записване в ново училище на децата, жертви на насилие и отпадане на нормативното ограничение за деца в кризисна ситуация, според което 30 дни преди края на учебната година е невъзможно прехвърляне в ново училище.