След като във вторник прокуратурата съобщи за 36 пропуска в нормативната уредба на здравното министерство, днес зам.-министърът на здравеопазването Любомир Гайдов обяви, че ведомството спешно се заема да навакса девет от тях, а за останалите ще направи план, който да завещае на следващото редовно ръководство.

Сред спешните наредби ще е и такава, която налага правила за устройството, дейността и вътрешният ред на лечебните заведения за извънболнична помощ, хосписите, медицинските факултети и факултетите по дентална медицина на висшите училища, и съответно начините, по които се приемат за лечение пациенти в тях и документите, които им се предоставят на изхода. Такъв нормативен акт липсва, макар че още преди 8 години е трябвало да бъде приет, а в момента всяко медицинско заведение само си определя правилата и не отговаря на държавния стандарт, защото той не е нормативно уреден. Гайдов уточни, че тази наредба ще обхване огромен брой медицински заведения и центрове, включително поликлиниките и кабинетите на личните лекари.

Сред останалите спешни наредби, които служебното првителство ще опита да приеме в краткия си мандат, е и стандарт за реда за регистриране и етикетиране на тъкани и клетки за присаждане, заради европейска директива, както и Наредба за утвърждаване на стандарти за ранно детско развитие, която ще обхваща децата от 10 месеца до 3 години, отново спрямо европейския стандарт.

По думите на Гайдов здравното министерство сериозно изостава по отношение на нормативната си уредба, като посочи, че само през 2016 г. от здравния министър са издадени 67 нормативни актове, но 27 от тях се оспорват в съда и половината са оборени. За всички останали над 20 висящи наредби, за които ведомството е получило писма от Върховната административна прокуратура, служебният кабинет ще изготви формула за коректното им административно оформление и точен план-график за следващия кабинет.

Гайдов припомни също проблемите със задълженията на болниците, след като служебното ръководство на ведомството е поискало подробен финансов отчет от тях. Общо за държавните и общинските дълговете надхвърлят половин милиард лева. Над 417 млн. лева са дълговете на държавните болници и над 91 млн. лева - на общинските.

Само за последното тримесечие на 2016 г. дълговете са нараснали с 8.57%,, или с близо 33 млн. лева. Тревожно е, че голяма част от сумата са вече просрочени дългове, отбеляза зам.-министърът Най-много са в МБАЛ "Проф. д-р Ст. Киркович" – Стара Загора (над 21 млн. лв) и Специализираната болница за активно лечение на хематологични заболявания - 18.39 млн. лв, също и на УМБАЛ "Александровска" - 16.43 млн. Просрочените дългове на "Пирогов" са 14 млн. лв, а на болницата в Бургас - 12 млн., допълни зам.-министърът.

Заради тези проблеми служебният кабинет подготвя корекция в Закона за здравното осигуряване, която напълно ще промени отношенията на Националната здравноосигурителна каса с договорните си партньори. Ако се приеме предложението на Гайдов от следващия парламент, касата ще получи правото да прекратява договори с партньори едностранно при констатация на нарушения и в защита на обществения интерес, а евентуалните дела за обжалване да не са по гражданско-процесуалния кодекс, а по административното право, което дава повече тежест на решенията на институцията и делата са по-бързи. В момента срещу касата се водят много дела, които струват скъпо на държавата, посочи Гайдов.