Агенцията по храните се заема да сравни качеството на стоките в България и в Западна Европа

Агенцията по храните се заема да сравни качеството на стоките в България и в Западна Европа

Агенцията по храните се заема да сравни качеството на стоките в България и в Западна Европа
Българската агенция по безопасност на храните (БАБХ) се подготвя да направи анализ и сравнение на качеството на храните, които се предлагат на българския пазар и еквивалентите им на западно-европейския пазар. Засега агенцията е на ниво проучване и първата задача е да се идентифицират групите храни, които да бъдат изследвани, както и страните с които да бъдат сравнени, съобщиха от агенцията за "Дневник".
Поводът е кампанията на Вишеградската четворка да постави на обсъждане пред Европейския съюз разликите в качеството на едни и същи продукти в Източна и Западна Европа и то да бъде изравнено. Веднага след обявяването й, и българският министър на земеделието и храните проф. Христо Бозуков присъедини България към каузата и нарече двойния стандарт "недопустима дискриминация".
Досега агенцията не е правила подобни изследвания, защото не е имала повод - нито е получавала подобни сигнали, нито има такова законово задължение, поясниха от БАБХ. Според говорителя на Агенцията Денислав Василев от подобно изследване и в случай, че наистина проличи двоен стандарт, България би могла само да спечели, но е много важно сравнението да бъде направено обективно и ефективно. След това, за да се промени нещо наистина, ще зависи от решенията на европейско ниво, така че крайният резултат опира в политиката.
Изследванията, които са направени в Унгария и Чехия, показващи разминавияна в състава на различни храни, са за качеството на продуктите, а не за безопасността им, подчертават още от Българската агенция по храните. "Тези храни не са опасни, всички съставки са позволени за влагане, но какви са и в какво количество е вече друг въпрос", казва Василев. По думите му наистина има разлика във вкусовите предпочитания на народите, с което част от производителите обясняват разликите в съставките на продуктите си в различните държави, но вероятно се прави и с заради финансови съображения. Това е напълно допустимо според сегашното законодателство на ЕС.
"Двойственият стандарт в ЕС спрямо различните държави членки трябва да бъде спрян или да бъде редуциран в максимална степен. За предстоящото председателство на Съвета на ЕС един от приоритетите на България ще бъде "Измамите с храни" и заблуждаващите практики. По него работим още преди да се повдигне въпроса с двойствения стандарт за различните държави" - посочи в съобщение до медиите Хранителната агенция.
Мнението на потребителите
От Българската национална асоциация "Активни потребители" приканват да не се избързва с изводите. Според изпълнителния директор на организацията Богомил Николов няма как на базата на сравнение на 22 продукта в Унгария да се прави заключение за всички продукти и стоки в Европа изобщо.
"На първо време трябва да има повече такива изследвания, защото към момента ние обсъждаме сравнение на една нищожна част от всички десетки хиляди стоки на европейския пазар. Едва ли има разумен човек, който да вярва, че всяка компания в Европа има двоен стандарт. Някои вероятно имат, но нека да ги открием, да ги изобличим и да видим дали самият пазар ще ги накаже. Това е най-прекият път – компаниите просто ще се принудят да си измият образа и да предприемат мерки", коментира Николов.
Според директора на "Активни потребители" разминаватнето в качеството едва ли е толкова мащабно явление, колкото се опитва да го представи Вишеградската четворка. "Те си имат спор с ЕС покрай бежанците и сега се отваря нова тема на две скорости. Имаме опасения, че ако се преувеличи тази тема, може да създаде неоснователни антиевропейски настроения – силно се надявам да не се случи, особено в контекста на предстоящи избори у нас", заяви Богомил Николов за "Дневник".
Едва след като се направи обстоен анализ и се задвижат естествените механизми за регулация на пазара - предпочитанията на хората - може да се мисли и за създаване на специална служба на европейско ниво, която да следи за уеднаквяването на качеството на храните, както предлагат инициаторите на кампанията, смята Николов. Сега това е избързване, свързано с много нови административни разходи и бюрокрация за ЕС.