Държавна сигурност: Операта е част от огромното партийно дело, а от диското се затъпява
Оперите и театрите в България е трябвало да обслужват политическите и естетическите нужди на социалистическото общество, защото са били "боеви пост на идеологически фронт", а музиката - "производствено-творческа дейност", която била част от "огромното партийно дело". Това са оценките в документи и агентурни сведения на "Държавна сигурност", събрани в новия сборник на комисията по досиетата "Държавна сигурност и българското музикално изкуство 1944 - 1991 г.".
Сборникът беше представен вчера в сградата на Софийската опера. Той е 37-ият в поредицата на комисията "Из архивите на ДС" и събира 120 документа, отнасящи се до творците на българска оперна, естрадна и модерна музика в периода на управление на Българската комунистическа партия.
ДС и музиката
Доноси за отношенията между значими оперни певци и диригенти, между които Борис Христов, Николай Гяуров, Константин Илиев, Асен Найденов, Александър Райчев са сред поместените в сборника. Много от документите потвърждават, че при гастроли на оперни и оркестрови състави в чужбина в тях са били внедрявани специални агенти, които да "обезпечат групите" и "своевременно да доловят проявите на артистите". Агентите били "легендирани" като балетисти, служители в операта или други културни ведомства, като "командировките" винаги били за сметка на театрите.
Най-важният критерий за назначенията в консерваторията бил лоялността към партията, като "неблагонадеждните кандидати" били отстранявани. Същата практика била прилагана и към онези, които имали желание да получат научни титли.
Отношенията между членовете на Съюза на музикалните дейци и дейността на организацията също са били под наблюдение от агентурният апарат на ДС, се вижда от документите.
Партията не търпи критика
Музикалната критика била обект на проверка и контрол от агентите на Държавна сигурност. В много от сведенията се виждат нареждания да не се допуска негативна критика.
Един от доносите цитира заглавия в изданието на Съюза на музикалните дейци - "Музикални хоризонти", които според автора му са в "пълно отрицание на марксическата естетика". Той пише до режима, че "Музикални хоризонти" е "единственото издание в България, което влиза в остро противоречие с комунистическата идеология и открито защитава буржоазната естетика на най-крайните явления в съвременната музика". Следващите документи съдържат сведения за това къде и от кого се разпространява изданието.
Луканка, кафе и диско
Много са и агентурните сведения и за поведението на популярни естрадни изпълнители извън България. В едно от тях певицата Богдана Карадочева е "разобличена", че на световното изложение в Монреал през 1978 г. е изпълнявала само по 4 песни на вечер. Доносът обръща специално внимание на поведението на певицата в свободното й време, в което тя посещавала "басейна на терасата на хотела", срещала се с други българи и провеждала разговори с различни хора в ресторанта.
Друг от документите предава думи на композитора Тончо Русев, който в личен разговор казал: "Абе ние нямаме луканка и кафе, а ти искаш да имаме естрада".
Две агентурни сведения от 1979 г. и 1980 г. са посветени на зараждащата се по това време в България култура на диско музиката. В тях се говори за "дискозараза", музиката е описана като "непоносим звук", танцуването можело да доведе до "временни нарушения на мозъчната дейност", като "най-общо ефектът е затъпяващ".