Над 20 кинематографисти от най-новото поколение разпространиха в отворено писмо позицията си за предстоящите изменения в Закона за филмовата индустрия. Под документа са се подписали много от режисьорите, с които се свързват най-новите успехи на българското кино като Драгомир Шолев, Камен Калев, Константин Божанов, Петър Вълчанов и Кристина Грозева, победителката от "Локарно" миналата година Ралица Петрова, номинираните за Европейски филмови награди Милко Лазаров и Павел Веснаков, както и номинираният за "Оскар" аниматор Теодор Ушев.

така че да се подпомагат по-голям брой заглавия.

Работна група, сформирана от миналия състав на Министерството на културата, работи за кардинални промени в Закона за филмовата индустрия. Обнародван през 2003 г., законът универсално е смятан за пълен с пробойни и източник на многобройните конфликти в гилдията. Новите предложения, публикувани за обсъждане на сайта на Националния филмов център, предвиждат художествените комисии, които класират кандидатстващите проекти, да се сведат до 5 члена и да действат за срок от 6 месеца, вместо година. Те обаче не засягат най-наболелите теми, като начина на избор на членовете, отговорността, която те носят, разпределението на ограничените средства и създаването на неосъществения фонд "Кино", който би бил допълнителен източник на средства в културата. Първото предложение на творците е повече микро субсидии за български филми,

както и прозрачни правила, които не допускат конфликт на интереси и злоупотреба с влияние. В досегашната система членовете на художествените комисии се номинираха от браншовите организации, в резултат на което творческите съюзи в киното се размножиха, а избраните често се оказваха свързани с един или друг кандидатстващ филм. Срещу това режисьорите предлагат изборът им да става чрез жребий, като избраните задължително да са произвели поне 1 пълнометражен филм през последната година, показан на фестивала на НФЦ "Златна роза" или на един от 14-те фестивала с клас "А" рейтинг в света. Член на комисията да не може да бъде избиран повторно на тази длъжност до 2 години след участието си. Авторите на промените искат и 60% от членовете на комисиите да са режисьори. "Режисьорите са големите създатели и откриватели на нови тенденции в киното. Затова е редно именно режисьорите да бъдат в основата на творческия процес и да бъдат максимално включени в избора на проекти, субсидирани от държавата и във всички други решения за бъдещето на българското кино."

(за набиране на средства за филмопроизводство от източници извън държавния бюджет), дигитализирането и съхраняването на българския филмов архив, който е в плачевно състояние, работата с публики и кино образованието, като основни механизми за развитие на индустрията, съобразени с цялостната политика на Европейската комисия в областта на аудиовизията", завършват те.

Фондът би могъл да се формира от минимални такси върху продадените билети или комерсиални прожекции на аудиовизуални произведение и практика в много държави. Наскоро подобен инструмент залегна и в проектостратегията на София за стимулиране на кинопроизводството.

Конкретните предложения на режисьорите, както и текстът на работната група, са публикувани на сайта на НФЦ, където различни заинтересовани страни са публикували своите становища.

Ето и кинематографистите, застанали засега зад предложенията: