Коя е първата жена адвокат в България
Българският хелзинкски комитет (БХК) и Българската асоциация на университетските жени (БАУЖ) провеждат кампания "Паметни жени", чиято цел е да отпразнува постиженията на жените в българската история, борили се за утвърждаването на гражданските и политически права на жените в България, както и на жени, проправили пътя за други в сферата на образованието, правото, архитектурата, изкуството, науката и др.
През целия месец март БХК и БАУЖ с подкрепата на партньорите от Уикипедия България, Гьоте-институт - София, Полския институт в София, Fine Acts и Tribal Worldwide - България, ще организират лекции и дискусии, филмови прожекции и артистична акция в градска среда.
Въпреки огромната заслуга, която тези жени имат за напредъка на българското общество, наука и култура, в голямата си част техният принос е изтрит от страниците на историята. Това се пренася и в градската среда. В момента в София няма нито един паметник, посветен на жена от историята ни, по официални данни на общинския културен институт "Музей за история на София".
Освен това според същите данни по-малко от 6% от всички мемориални обекти (повечето от които паметни плочи) на територията на града са посветени на конкретни жени - исторически личности. Kампанията си поставя за цел Столичната община да развие ясна концепция за изграждането на паметници, посветени на жени от историята ни, и ще настоява за поставянето на първия паметник в София, посветен на жена - историческа личност, през 2018 г. Кампанията и събитията в нея могат да бъдат следени на сайта на инициативата - www.womensmonth.org, както и каналите ни във Facebook и Twitter за новини около предстоящите събития.
"Дневник" е медиен партньор на инициативата. Като част от нея всяка сряда ще бъдат публикувани истории на жени, постигнали успехи в утвърждаването на гражданските и политическите права, както и напредък в сферата на образованието, културата и други области.
Вера Златарева (1905 – 1977) е родена на 3 декември 1905 г. в Голямо Белово в семейството на двама учители.
След като завършва местното училище, отива да учи в Пловдив. През 1929 г. става първата дипломирана жена в правния факултет на Софийския университет, а година по-късно защитава и докторантура отново там. Жени са допуснати като слушателки до Юридическия факултет на Софийския университет през учебната година 1902/1903 г. (до 1946 г. 507 жени го завършват), но до 1944 г. те не получават възможност да работят в адвокатурата и съда. Също както с избирателното право, не конституцията или Законът за съдилищата са тези, които забраняват на юристките да упражняват своята професия, а патриархалната традиция и мъжките материални интереси (дефинирани и защитавани от упражняващите политическа власт).
След дипломирането жените не могат да упражняват професията си с обяснението, че нямат политически права и не могат да участват в избори. Затова повечето правистки се депрофесионализират, а други работят като секретари в съдилищата, служителки в адвокатски бюра, чиновнички в министерствата и учителки.
Ръководството на Секцията на правничките на Българския женски съюз, съставено от изключително добре подготвени юристки, включително Вера Златарева, водят борба, за да бъдат признати професионалните права на юристките в България.
В навечерието на Втората световна война България и Албания са единствените страни на Балканите, в които жените юристки не са имали право да бъдат съдийки и адвокати (в Гърция това става факт през 1926 г., в Югославия –1927 г., в Турция -– 1928 г., а в Румъния – 1929 г.).
Вера Златарева работи като помощник юрисконсулт в Министерството на земеделието и държавните имоти, а по-късно става помощник-завеждащa Службата за борба със социалните злини при Дирекция на полицията. През 1936 г. се омъжва за проф. Михаил Геновски (1903 – 1996), който е адвокат, журналист и политик от Българския земеделски народен съюз (БЗНС), от когото има две деца. Вера Златарева никога не приема фамилното име на съпруга си.
В публикация от 1945 г. тя пише, че смяната на името е сигурен знак за "собственическото отношение, което мъжа има над жената". През 1938 г. печели стипендия по криминална социология на Международната федерация на университетските жени.
След 1944 г. Златарева остава дейна в обществения живот на страната. Тя става ръководителка на Българския народен женски съюз и членува в Българския земеделски народен съюз "Врабча 1", който се основава през 1926 г., като се отцепва от БЗНС. През 1945 г. е избрана за народен представител в 26-ото Обикновено народно събрание.
Тя е една от първите 16 жени, избрани за народни представителки, и е първата жена, изказала се от парламентарната трибуна:
"Никога народовластието в страната ни не е било така пълно изразено, както сега.
С изравняването на жените в правно-социално и политическо отношение с мъжете в участие в управлението на страната ни се привлича онази част от народа ни - 49% - която винаги е била пренебрегвана в правата и спомняна само в задълженията Израз на това изравняване е и участието на жените в настоящото Народно събрание. И макар ние, жените, да сме недоволни, че все още сме много малко тук, ние не можем да не признаем, че в съотношение с много други страни ние сме процентно повече. Културата на една страна се мери по общественото отношение към жената."
Вера участва в инициативи за възстановяване на конституционните права и свободи, които след преврата от май 1934 г. биват ограничени.
Тя настоява, че равенството между мъжете и жените трябва да бъде изрично упоменато в закона с цел да бъдат избегнати дискриминационни прояви. Вера Златарева има богат изследователки опит в различни социални теми.
Тя е сред първите, които разглеждат въпроса за проституцията, публикува редица текстове по темите за изнасилването, правната защита на жената, извънбрачните деца и факторите, влияещи върху състоянието на българските жени, включително правото на труд и собственост, и семейните отношения.
Вера Златарева умира на 19 август 1977 г. Остава в историята не само като първата българска жена адвокат, но и като един от най-активните борци за премахване на дискриминацията по полов признак на страната.
Източник: Francisca de Haan, Krasimira Daskalova, Anna Loutfi, A Biographical Dictionary of Women’s Movements and Feminisms; БАУЖ.