Общинарите от БСП в Стара Загора искат демонтиране на паметна плоча за осъдените от Народния съд
Групата общински съветници на "БСП лява България - за Стара Загора" излезе с декларация, в която иска демонтирането на паметна плоча за осъдените от Народния съд през 1945 г. за престъпления срещу участници в антифашистката съпротива в България. Причината - според социалистите плочата колективно оневинява престъпленията на фашистката власт.
Паметната плоча е монтирана на фасадата на сградата на Драматичния театър "Гео Милев" в Стара Загора и е открита вчера.
"Ние, представителите на левицата в Стара Загора, остро възразяваме срещу поредния опит за подмяна на историческата истина и героизиране на тези, които въвлякоха България през Втората световна война на страната на фашистка Германия и нейните сателити. Припомняме, че Народният съд е ангажимент и отговорност на държавата ни и по силата на Парижкия мирен договор и споразуменията между страните победителки за съдене на виновниците за войната и изстъпленията срещу антифашистите", се казва в декларацията.
Общинските съветници от "БСП лява България" искат отмяна на решението на градския парламент от 2010 г. за поставяне на паметната плоча, с което се дава "принос за пренаписването на историята". Според социалистите с решението, което е подкрепено от ГЕРБ, "Атака" и СДС, "се снема всякаква съдебна и морална отговорност от хора, осъдени от Народния съд за убийства и злодеяния спрямо участници в антифашистката съпротива" и се показва "липса на политическа зрялост и култура, потъпква ценности и човешка саможертва". Освен това се погазвала "паметта и на твореца и гражданина Гео Милев - патрона на театъра, който е една от хилядите жертви на фашисткия терор"; а театърът като културна институция се превръщал в разделителен за обществото знак.
"Възмутително е, че партия ГЕРБ с присъствието на свой народен представител при откриването на плочата показа, че за нея демократични ценности, национално помирение и единение на обществото са само думи. Общинската власт се оказа безсилна да спре един акт, който отгоре на всичко не спазва и правилата и изискванията при подготовката и поставянето на паметни знаци на територията на община Стара Загора", се казва в декларацията на червените съветници.
Общинските съветници от "БСП лява България - за Стара Загора" настояват общинският съвет "да поиска от Министерството на културата писмено потвърждение на устното отменяне от страна на министър Вежди Рашидов на становището си от 1 декември 2014 г., с което след повече от 70 години една знакова за Стара Загора културна институция се превръща в политически символ".
"България днес е правова държава и не възразяваме произнесените от Народния съд присъди да се преразглеждат от съдебната система, ако близките на осъдените желаят това. Ако има несправедливо осъдени, нека те да бъдат реабилитирани. Но плочата следва да бъде демонтирана, защото нито мястото й е там, нито текстът на нея е в духа на цялата историческа истина, нито помага за единението на обществото днес", се казва още в декларацията.
Социалистите се обръщат към кмета и колегите си в общинския съвет с искане за помирение в днешното сложно време. "Да покажем, че заедно имаме смелост да погледнем историята в очите. Нека всеки тачи паметта на своите си хора, независимо от коя страна на барикадата някога са били, но да не подвеждаме обществеността днес с полуистини или с подмяна на историческата истина. И най-важното – нека никога вече в България да няма злодеяния, за да няма след тях и справедливо възмездие и човешки болки поколения наред след това", завършва декларацията.
Драгомир Стойнев от Изпълнителното бюро на БСП, който бе водач на червената кандидатдепутатска листа в Стара Загора на изборите на 26 март, отказа да коментира случая, преди да се е запознал с подробности по него.
Жертвите на комунистическия режим неведнъж са били повод за спорове в Народното събрание. В предишния мандат зам.-председателят на 43-ия парламент от "БСП лява България" Янаки Стоилов обяви, че е "имало жертви, но тук трябва да кажем, че не всички жертви са невинни, защото, когато вие говорите за антифашистката съпротива от 1941 г. до 1944 г., не трябва да пропускате, че този период започва още през двадесетте години и когато се говори за народния дом на насилието, трябва да се има предвид, че този дом, който е конфискуван от тези, които са го изградили със собствените средства, после е бил мястото, където мнозина от тях са били измъчвани, бити и убивани".