Впечатлението на повечето хора от лавините е това, което са виждали в кадри по филмите. За доста по-малка група те са нещо, което са виждали "на живо" или в което са имали щастието да оцелеят. Другите вече няма как да разкажат.

Общото впечатление на страничните наблюдатели пък е, че често лавините са събудени от онези, дръзнали да карат ски или сноуборд по девствените снегове и на които тайничко завиждат. На свой ред наричаните фрийрайдъри смятат, че са неоснователно обвинявани в причиняването на лавини, срещу което протестираха преди седмица в открито писмо.

Но важните въпроси са други - какви са данните за лавините в България, кой следи къде е лавиноопасно, кой и как предупреждава туристите. И отговорът е много кратък - никой.

В България на практика никога не е имало служба, институт или каквото и да било държавно формирование, което да се занимава с лавините - от изследването до предупрежденията им. В по-далечното минало това е било вменено на Планинската контролно-спасителна служба, но в един момент от названието й отпада "контролно" и така следенето на лавините остава във вакуум.

Въпреки това през последните години нейните служители и доброволците, които работят за нея, се опитват да правят нещо като лавинен бюлетин. Информацията в него не се обновява ежедневно заради липсата на нужната информация за целта. На практика това не може да е надежден източник на информация.

Като цяло причината за тази ситуация е липсата на осъзнаване на проблема от държавата в дългосрочен аспект, казва пред дневник Момчил Панайотов. Той се занимава с обучения по лавинна безопасност от над 10 години, запален извънпистов скиор е, а също и председател на Българската асоциация по ски свободен и екстремен стил (БАССЕС).

Той разказва, че широк кръг хора, които се интересуват от лавините и информацията за тях и за които е важно държавата да има отношение по темата, са правили срещи, за да повдигнат въпроса. Такава среща е имало преди година с тогавашния министър на туризма Николина Ангелкова, разбрали се да се създаде работна група по проблема, но оттогава - нищо.

В сегашния си вид Планинската спасителна служба няма капацитет нито да следи систематично и да събира информация за лавините, нито да прави нужния брой проучвания на терен. Но все пак прави опити за това. Според Момчил Панайотов това се дължи и на факта, че сред работещите за службата през последните години са се появили и много хора, които се занимават с фрийрайд. "Има няколко човека, които имат сериозен интерес и познания, правят се наблюдения, но ресурсите не стигат, за да може да се прави ежедневно. Изискват се сериозно време и усилия, обясняват Панайотов, като допълва, че основната работа на службата е да спасяват изпаднали в беда в планината.

И в Румъния вече има лавинна служба, така че сигурно сме единствената държава, която няма такава система за наблюдение, казва Павел Павлов, началник на отряд "София" в Планинската спасителна служба.

В повечето европейски страни, където има високи планини, под една или друга юридическа форма съществуват лавинни служби. Те изучават явлението, събират статистика и в края на всеки ден публикуват прогноза под формата на бюлетин, която важи за идните 24 часа.

Момчил Панайотов дава пример с Швейцария, където с темата се занимава самостоятелен институт - самостоятелна единица в по-голяма структура, която се занимава с горите и снеговете. Тя разполага с автоматични станции, данните от тях се обработват от експерти и в 17 ч. на интернет страницата се публикува бюлетин, който следят туристите, които ще излязат в планината на следващия ден.

Това не е само швейцарска практика, а всички алпийски страни имат собствени институти, подчертава Панайотов и коментира, че България е "страна, която работи реакционно, а не превантивно във всяка сфера. Когато стане нещо страшно, започваме да обсъждаме кой е виновен".

След като държавата досега е показала, че информацията за лавините не й е приоритет, алпинисти, фрийрайдъри и други заинтересовани обмислят откъде да се намерят пари, за да се създаде система за наблюдение. Основен инициатор тук са хората от БАССЕС. Докато се опитват да привлекат интереса на държавните служби, те не стоят със скръстени ръце.

От декември е създаден портал на сайта на организацията, където всеки може да докладва информация за паднали лавини или опасност от това. Панайотов обаче казва, че все още потребителите не са особено активни.

По традиция асоциацията започва сезона с безплатна лавинна лекция – обикновено в началото на декември. Няколко курса има и през годината, отделно издават брошури. В момента на сайта им може да се видят серия от видеа, които са направени за широката публика. "Нещата са обяснени просто и разбираемо, поне някакво начално образование да получат хората."

По думите на Момчил Панайотов в ски курортите има сериозен проблем, защото техните ръководства традиционно заемат позицията, че териториите извън пистата не ги интересуват. Според него в това няма логика, доколкото те са създали съоръжения - лифтовете, чрез които осигуряват достъп до планината. "Опитвали сме с е в годините да ги убедим, че не е така", разказва той. Единствено в курорта Боровец имало известен напредък. Там е поставена система за проверка дали туристите са снабдени с лавинни уреди, които по традиция ползват фрийрайдърите. "Направихме информационни табла за лавиноопасните места край курортите. Надяваме се това да е начало на по-добро сътрудничество и другите също, особено Банско, в чийто район има най-много лавиноопасни участъци, да последват Боровец", казва Панайотов. Отново дава пример с по-уредените държави, където основната работа се върши от ски патрулите в курортите, които включително имат задача да затварят опасните участъци.