ДАНС: Чужди държави използват маргинализирани групи в България за обвързването им с чужд национализъм
Темата за външно влияние върху изборния процес и сред определени общности в България е влязла и в годишния доклад на Държавната агенция "Национална сигурност", публикуван на страницата на агенцията. В него пише, че "наличието на маргинализирани групи и общности сред българското население продължава да се използва от чужди държави за засилване на дезинтеграционните процеси сред тях и на обвързаността им с чужди държавни интереси, в т.ч. чужд национализъм".
В констатациите на агенцията е записано още, че
"уязвимостта за демократичния процес създава тенденцията за участие на представители на обособени общности в схеми за "контролиран вот" при провеждането на избори".
От ДАНС пишат, че залагат на превантивния подход по тази тема, при който се придобива "изпреварваща информация" и се провеждат мероприятия за недопускане на екстремистки действия от привърженици на крайни идеологии.
"Възпрепятства се дейността на организации, способстващи за развитие на дезинтеграционните процеси сред българското общество. Осъществява се постоянно сътрудничество с партньорски служби за повишаване ефективността на съвместната работа по противодействието на екстремистките групи и организации", констатират от ДАНС.
Покрай предложения и спрян впоследствие проект за изменения в закона за българско гражданство, в който беше заложено изискването за уседналост от три месеца за всички избори, президентът Румен Радев заяви, че има не само опити за външно вмешателство в изборния процес, а и "целенасочени опити за систематично и дълбоко проникване и влияние върху обществото и политическия живот на страната". "Тези избори откроиха съществени проблеми. Станахме свидетели на организиран опит отвън за повлияване на изборните резултати. Българските институции и мъдростта на българските граждани не допуснаха това да се случи", заяви тогава Радев.
Докладът на ДАНС отчита, че мигрантската вълна в европейските държави е съпроводена с ръст на крайнодесния екстремизъм.
"Зачестяват актовете на насилие и вандализъм (физическа саморазправа, протести, палежи на мигрантски центрове и ислямски обекти). Нараства броят на привържениците на популистки партии, чиято идеология е близка до крайния национализъм и неонацизма. Мероприятията на структурите от крайнолевия спектър в Европа (митинги в защита на мигрантите, протести срещу правителствени структури и компании, чиято дейност влияе върху околната среда и др.) като правило протичат без нарушения на обществения ред, но в някои случаи техни привърженици атакуват опоненти и органите на реда".
Констатацията за България е свързана с това, че "крайнодесните, крайнолевите и анархистките организации имат ограничена членска маса и остават без значима обществена подкрепа", а заплахата от тяхната дейност е ниска.
Иначе ДАНС e беседвала с 9767 незаконно влезли в България чужденци през 2016 година.
От тях за 221 души е прецено, че могат да поставят в опасност сигурността и интересите на българската държава и "са предприети мерки за недопускане легализиране на пребиваването им у нас".
ДАНС е наложила принудителни административни мерки "отнемане правото на пребиваване", "експулсиране" и "забрана за влизане в страната" на 22 души, съпричастни към терористична дейност.
България остава уязвима в областта на киберсигурността
През 2016 година заради "уязвимости в комуникационните и информационни системи/мрежи и уебресурси", е установено "прилагането на почти всички основни типове кибератаки спрямо ведомства и икономически субекти от значение за националната сигурност", пишат от агенцията.
От тези атаки последствията най-често са: частична или пълна загуба на данни; невъзможност за ползване на файлове със служебна информация; блокиране на работата и/или интернет комуникациите; имиджови вреди за държавни ведомства; възпрепятстване предоставянето на услуги за населението; нерегламентиран достъп до служебна/чувствителна информация или такава, представляваща държавна тайна; преки финансови щети.
За да противодейства на това през изминалата година са въведени минимални изисквания към системите за сигурност на държавни и частни организации,
използващи интернет; придобиване и анализ на информация за уязвимости на информационни системи, свързани с обекти от критичната инфраструктура на Република България. Агенцията е помогнала с методическа помощ на служители, отговарящи за информационната сигурност на държавните ведомства, с цел даване на препоръки за отстраняване на установени слабости в изградените информационни системи и мрежи. "Създадени са механизми за тясно сътрудничество със структури на МВР, ангажирани с противодействие на престъпленията в киберпространството. Осъществява се и регулярна координация с чуждестранни партньори по конкретни казуси".