Съдът отмени решението на института на правосъдието срещу Петко Петков

Съдът отмени решението на института на правосъдието срещу Петко Петков

Съдът отмени решението на института на правосъдието срещу Петко Петков
Административният съд в София-град (АССГ) е отменил решението на Националния институт по правосъдието (НИП), с което за постоянен преподавател на младшите съдии по наказателно право не е бил избран първият класиран кандидат - съдия Петко Петков, а вторият - Полина Тодорова Величкова.
Решението може да бъде обжалвано пред Върховния административен съд.
Петков, който е съдия от Софийския районен съд и бивш заместник-министър на правосъдието от екипа на Христо Иванов, получи най-много точки в конкурса - 98,4 от 100 възможни. Въпреки това той не беше избран, а формалното основание за това беше посочено, че Петков има ненаписани дела като съдия от Софийския районен съд. Към момента на гласуването обаче той е нямал нито едно неизписано дело, но въпреки това Управителният съвет на Националния институт по правосъдието (НИП) избира втория класиран кандидат. Решението за това е взето без смислени аргументи, като отново формална причина е започнала проверка срещу Петков от Инспектората към ВСС по сигнал на главния прокурор Сотир Цацаров.
Съдебният състав на АССГ с председател Десислава Корнезова приема, че решението на НИП, с което е класиран вторият кандидат, следва да бъде отменено, от една страна, защото
е без мотиви и "не е спазено изискването за подвеждане на осъществилите се в действителност факти под релевантния материален закон, допуснати са съществени процесуални нарушения,
ограничаващи правото на защита на кандидата за постоянен преподавател".
Съдът цитира тълкувателно решение на ВАС, от което е дивно значението на мотивите за съдебния акт. Според тълкувателното решение чрез мотивите "се дава възможност на адресата на акта и заинтересованите лица да научат какви са фактите, мотивирали административния орган, да приложи една или друга правна норма. Мотивите дават възможност на по-горестоящия административен орган и на съда да извършат проверката за законосъобразност на акта".
Съдът приема също, че при избора на преподавател
е нарушен и принципът за равенство, защото само за Петко Петков са обсъждани неизготвени в срок мотиви към съдебните актове
като това обстоятелство не е било поставено като изискване към всички кандидати, подали своите документи за участие в процедурата.
"Изложените за периода 2012 г. – 2013 г. данни, за удостоверяването на които са приложени писмени доказателства, са преценени субективно, не са били обсъждани от Комисията в хода на процедурата, тъй като такава информация не е била изискана с оглед заповедта за откриване процедурата за подбор", пише още съдът.
"Недопустимо е да се поставят нови, допълнителни критерии към някои от кандидатите, които да бъдат обсъждани едва от компетентния административен орган, а не от помощния към него
(назначената от Директора комисия за извършване на подбор), който всъщност е събрал необходимите документи и становища, провел е събеседване с кандидатите, поставил е оценки и е извършил класирането. Не се приема за правилно твърдението на процесуалните представители на Управителния съвет на НИП, че последният не е имал право, нито задължение да извършва съпоставка с качествата на другите кандидати. Напротив,
установявайки, дори и най-малко съмнение в обективността на изводите на назначената Комисия, е следвало да събере доказателства за опровергаването му, а не да отказва одобряване на кандидатурата на Петко Петков по критерий, допълнително въведен
за който от кандидатите в подбора нито са събирани доказателства, нито по такъв критерий същите са оценявани. Превратно е тълкувано, че констатацията за нерешени дела за период, различен от определения по чл. 22, ал. 2, т. 2 от Вътрешните правила, е извод за липсата на високи професионални и нравствени качества – чл. 49, ал. 1, т. 1 от Правилника" - това е приел съдебният състав.
Съдът приема, че
решението на НИП следва да бъде отменено, а не да се връща за ново разглеждане на същия орган
защото "с връщането на преписката за ново разглеждане по чл. 173, ал. 2 във връзка с чл. 174 АПК не би могла да се реализира целта на закона – административният орган да обективира своята воля обективно и безпристрастно, третирайки еднакво сходните случаи и поставяйки еднакви условия за допускане и класиране на кандидатите.
Според съд, ако случаят бъде върнат отново на НИП това не би предизвикало никакъв правен ефект за конкретния випуск младши съдии, чието обучение приключва в края на юли тази година.