Доклад: Фрустриращо е бездействието на прокуратурата срещу престъпленията от омраза
Най-сериозното влошаване на правата на човека през миналата година е засилването на публичното подбуждане към омраза, дискриминация и насилие. А най-видимият прогрес - приемането на промените, свързани с подобряването на условията в затворите.
Това са част от изводите в годишния доклад на Българския хелзинкски комитет за състоянието на човешките права у нас за 2016 година, който беше представен днес.
Ключовата дума в резюмето на анализа, подписано от председателя на организацията Красимир Кънев, е застой.
Такъв се забелязва в решаването на проблемите на етническите и религиозните малцинства у нас - "дискриминацията на ромите в сферите на образованието, труда, жилищата, медицинското обслужване и системата на наказателното правораздаване", както и в изключването на ромите, както и на другите малцинствени групи от сферата на политическия живот и управлението. Не се отчита промяна и при системното малтретиране на задържани от полицията, където през миналата година не са били предприети никакви мерки.
Докладът отчита застой и в реформата на съдебната власт и особено на прокуратурата.
Свободата на изразяване също е продължила да се срива, а както е в предходни години, "корупцията разяждаше почти всички сфери на обществения живот и оставаше безнаказана".
Друга "особено фрустрираща" тенденция, отчетена в доклада е
"бездействието на българската полиция и на прокуратура пред лицето на флагрантни престъпления от омраза".
То е довело до ескалация на расистките подстрекателства и е създало враждебна среда за малцинствата и мигрантите. Подобна е и оценката за медийния регулатор СЕМ, чийто капацитет и желание да санкционира речта на омраза спрямо етническите и религиозни малцинства "е бил винаги крайно ограничен".
Според доклада расистките подстрекателства през 2016 г. не са останали само на думи, а са прераснали и в насилия, атаки срещу молитвени домове и имущества. От това са били засегнати мигранти, които са станали жертви на нападения на расистки банди.
"По границата безнаказано действаха самодейни "ловци" на бежанци, които придобиха международна известност с бруталните си действия и с безнаказаността, на която се радваха. В някои случаи тяхната дейност бе поощрявана на най-високо държавно ниво. Стотици мигранти станаха жертви на насилия, ограбвания и тормоз от страна на българските правоохранителни органи, както и на противозаконни отблъсквания от територията на страната", е записано още в доклада.
Все по-засилващото подбуждане към омраза и насилие, е достигнало безпрецедентни мащаби. Това се е случило и заради "разпространяването на открити лъжи и расистки подстрекателства в социалните мрежи и по медиите, в това число популярни телевизии, използването на крайно обидни епитети срещу ромите, мюсюлманите и мигрантите, организирането на разнообразни публични прояви на расистки групи – антиромски и антибежански митинги, протести пред мюсюлмански молитвени домове, чествания на отявлени антисемити".
Като положително нещо през миналата година, отчетено в резюмето на доклада, е приемането на промените в закона за изпълнение на наказанията и задържането под стража,
чрез които се даде възможност на затворниците да търсят отговорност за лошите условия, в които са принудени да живеят.
Това се случи благодарение на работата на заместник-министърът на правосъдието Андрей Янкулов, а след това и на неговия наследник - Красимира Филипова. До промените, с които се въведе превантивното средство за защита - възможността за директен достъп на лишените от свобода до съд, се стигна след пилотното решение "Нешков срещу България", постановено от Европейския съд по правата на човека.
"Тези промени обхващат широк кръг правоотношения – материалните условия в местата за лишаване от свобода, режимът, съдебният контрол върху актовете на затворническата администрация, превенцията и обезщетяването на лишените от свобода поради поставянето им нечовешки и унизителни условия, предсрочното освобождаване. Във всички тях промените ще доведат до значителни подобрения на изпълнението на наказанията", пише още в доклада.
Като най-голямото предизвикателство пред правата на човека в България през 2016 г.е посочено
"влиянието на няколко ултранационалистически партии от неототалитарен тип върху държавното управление". Пример за такова влияние от БХК посочват Патриотичния фронт, които заедно с "Атака" в предишния парламент
се е дължало "инициирането на почти всички ретроградни законодателни промени в сферата на правата на човека". "Само преждевременното прекратяване на мандата на парламента не позволи да бъдат разгледани няколкото други мракобесни предложения за изменения на Закона за вероизповеданията, внесени от Патриотичния фронт и "Атака" – за забрана на устройствата за озвучаване на джамиите и за забрана на използването на друг освен българския език по време на изпълнението на религиозни служби и обреди", отчитат от комитета.
Очаквайте в следващите дни извадки от доклада на Хелзинuския комитет в различните сфери