Радев: Благодарение на цифровите технологии за един ден може да се свали правителство
Днес в "София тех парк" бе открит фестивалът за иновации в технологиите Webit. Като негов патрон президентът на България Румен Радев изнесе реч за откриването, която "Дневник" публикува едно към едно.
За мен е изключително удоволствие да присъствам с всички вас, организаторите и участниците, на това прекрасно събитие. Безспорно това е едно от най-важните събития в нашия регион, касаещо цифровите индустрии и предприемачеството.
Тази сутрин се събуждам, включвам телевизора и гледам господин Русев (Пламен Русев, член на международния борд на почетните посланици на Webit - бел. ред.) виси на един балон. Но не това беше най-интересното. Най-интересното беше това, което той каза за предприемачеството - че съвременното предприемачество е бягство от собствената зона на комфорт. Правиш една крачка и вече летиш. И ще си позволя да дам един пример за ролята на цифровите технологии в летенето.
Започнах своята кариера като летец-изтребител на самолет още от корейската война. Имаше в него няколко прибора, които да показват скорост, височина, време и посока. За цялата въздушна обстановка около мен можех да разчитам само на очите си и ако хвана някоя реплика от радиостанцията. Това беше картината около мен. Малко по-късно преминах на по-бърз, по-мощен изтребител и с огромен ентусиазъм видях, че има радар. Сега в момента мога трудно да го нарека така, но поне имах нещо, един конус пред мен, оглеждаше пространството и ми даваше една точица, ако има нещо пред мен.
По-късно преминах на още по-бърз и маневрен изтребител, имах вече радар, който ми даваше не точица, а разстояние до целта. Имаше компютър на борда, макар и от затворен тип, но ми помагаше. Нощно време, в сложни метереологически условия, в облаци, да намирам пистата и да кацам обратно.
След това имах възможности да летя на самолети, където нищо не беше същото. Там вече имаше един голям екран. Имаше системи, които комуникираха с всички други играчи във въздуха, на земята, в морето. Имаше тази комуникация в реално време, обмен на тактическа обстановка. Знаеш всеки един приятел и всеки един неприятел къде се намира, с какви параметри лети, какво е състоянието на неговото въоръжение. Всички заплахи, цялата въздушна, земна и морска тактическа обстановка.
Да ви призная не стана по-лесно, защото отключи един голям проблем. От умения да управляваш самолет, което сравнително бързо се научва. Предизвикателството дойде в умението да управляваш информация. Страшно трудно нещо. Да носиш отговорност за своите решения, базирани на тази информация. Така че, в авиацията, в бойната авиация, давам само пример, ние преживяхме една дълбока трансформация.
Но ако погледнем, това се случва в ежедневието с всеки един от нас. Ние вече все по-малко управляваме физически процеси, от сутрин до вечер. Ние, всеки един от нас, всеки миг, управлява някаква информация. С всички мобилни устройства, каквито са около него. Те са част от нас. Искам да дам и още един пример, защото младите вече растат с това съзнание. Те някак си имат други ценности и друго усещане за света.
Само преди няколко дни бях поканен на 45-годишнината на моята гимназия, завършил съм математическа гимназия. Спомням си, че преди много време, когато бях ученик, учихме числени методи и линейно програмиране. Но тогава учехме методи. Тези числени методи днес са ежедневие, те са реалност.
Спомням си как отивахме, това беше лукс, в един огромен изчислителен център, една огромна сграда. И на "Фортран 4" и "Кобол", имаше такива езици, не знам по-старото поколение дали ги помнят изобщо. Залагахме перфокарти в машината и който имаше късмет, след дълго чакане, машината му връщаше програмата. Цялата мощ на тази огромна сграда, като обем информация и скорост на обработка на тази информация, сега е по-малко от това, което носим в джоба си. Това са драматични неща.
По време на посещението влязох в няколко класни стаи. Влизам в кабинета по физика. Вместо черната дъска, която имахме по наше време, гледам нещо модерно - интерактивна дъска. Тези момчета и момичета, аз дори не разбрах какво е точно, извинявам се, но с телефоните си снимат някакъв макет от стаята, някой плакат и имат връзка с тази интерактивна дъска. След малко там се поява всичко.
Информация колкото искаш, море. Моето аналогово съзнание истински се възмути от това, честно да ви кажа. И ги питам тези млади хора: "Това всичко хубаво, но къде са ви тетрадките, учебниците, вие формули знаете ли изобщо?" Оказа се, че тези умни деца знаят и формулите, не по-лошо от нашето време. Само че те имат много отгоре - една невероятна настройка. Това им е порталът им към бъдещето. И точно това поколение предстои да решава глобални въпроси, представени пред нас.
Бумът в цифровите технологии, в индустриите, в това цифрово предприемачество, води след себе си много последствия. Те имат социален, политически, бизнес, ако щете философски характер. Те могат да бъдат колкото полезни, толкова и вредни. Зависи как ще ги развиваме, зависи как ще ги използваме. Защото в резултат на тези технологии цели професии, традиционни, с които сме свикнали, ще изчезнат в най-скоро време.
Те ще бъдат заменени от професии, за които все още ни е трудно да си представим как точно ще изглеждат. Все повече нашата човека дейност ще се измества от машините. Какво ще стане с тези млади хора, които нямат да имат достъп до някаква реална работа, те с какво ще се занимават? Това е огромна отговорност. Колкото възможност в цифровите технологии, толкова и отговорност тези млади хора да бъдат въвлечени, интегрирани в този процес, който ни очаква.
Казах също политически проблеми. Благодарение на цифровите технологии, днес в рамките на един ден може да се свали правителство. Няма тайни за информацията. И разбира се, големият философски въпрос: "Къде сме ние като човешки същества, в цялата тази дълбока трансформация, която се извършва около нас и в самите нас?"
Каква част от нашата дейност, защото тя вече е съвместна, ние сме интегрирани, ние сме едно цяло с нашия телефон, който носим. Ние сме неразделни, той ни е контакт с целия свят, но вече и с другите по-сложни устройства. Каква част от дейността ще остава за нашия, човешки интелект, каква ще отива за тези нови, развиващи се устройства? Как ще се интегрираме, как ще си взаимодействаме? Това са големи въпроси.
Какво става с нашите чисто човешки ценности? Вижте младите, те си общуват повече по телефоните. Дори в много отношения се губи чисто човешкият контакт. Дали ще продължава тази тенденция, ще има ли някъде някакъв нов поглед по тези проблеми?
Аз ще се радвам и съм убеден, че точно тук, на този прекрасен форум, и то именно в София, България, са събрани млади лидери, учени, бизнесмени, предприемачи от цял свят. И ще се радвам изключително много, ако търсите отговор на тези въпроси, ако гледате повече в бъдещето. Ако се обединявате повече около европейските човешки ценности за мир, за прогрес така, че тези технологии да служат на нас, на човечеството за мир и за просперитет.
Искам да приветствам всички вас, дошли от други държави тук в София, да ви уверя, че това е точното място, защото София и България разполагат с един невероятен капитал. Това са нашите млади хора, които с много енергия, много страст и много интелект, дават всичко за съвременното развитие на човечеството. Работете заедно с тях. Пожелавам ви успех. Благодаря ви.