Опитът и практиките в чуждите държави са полезни, доколкото съдебната система в България се разтърсва от скандали периодично и се реформира от години. На почти всяко заседание на съдийската колегия има избори за шефове на съдилища, които обикновено излизат извън професионалния дебат и вместо в сравнение на качествата на кандидатите те завиват към лични нападки и спорове между кадровиците на Темида. Изборите на административни ръководители често показват и непреодолимото разделение в съвета. Председателите на съдилищата в България са от важно значение, видно от настървението, с което минават някои избори, или се провалят въпреки наличието на кандидати.

Това е записано в доклад на председателя на Върховния съд на САЩ Джон Робъртс за дейността на федералните съдилища за 2016 г., публикуван в блога на члена на Висшия съдебен съвет (ВСС) Калин Калпакчиев, който цитира сайта "Съдебно право".

Докладът показва още, че е възможно да се гради съдебна система въз основа на уважението към съдията, че личността му е от съществено значение за ефективното упражняване на правосъдието, благополучието на страната и за стабилността на политическата й система. Накратко се проследява историята на създаването на федералната съдебна система и водещата ролята на съдиите за поддържане на социалния баланс и справедливост в обществото. Подчертава се значението на личността на съдията за високото доверие и авторитет, с които се ползва правосъдието в очите на гражданите. В него се откроява ценностното значение на правосъдието, което не се свежда до бюрократичен инструмент за решаване на дела, а за поддържане на социалната хармония и справедливост в обществото. Прави впечатление и, че докладът не се задоволява с изброяване на сухи, неперсонифицирани статистически данни, а откроява централната роля на съдията и отдава почит и уважение за неговия всеотдаен и посветен труд в полза на обществото.

И се обяснява: "За разлика от политиците, той работи основно извън публичното внимание. Повечето американци имат някаква представа за ролята на федералните съдии, но за добро или лошо тя е оформена от изобразяването на американския съдебен процес в киното и телевизията. Според типичната картина съдията има малко участие, седящ пасивно сред възвишената реторика на адвокатите, героизма или подлостта на клиентите, и морален компас на журито. В действителните процеси обикновено липсва такава драма – но те не са предназначени да забавляват. Разбира се, те са структуриран механизъм за решаване на правни спорове чрез състезателен съдебен процес. Със своята ръководна и помиряваща централна роля федералният съдия служи, за да осигури честен и справедлив процес на спорещите страни."

Председателят на Върховния съд в Америка е описал подробно и задълженията и функциите на съдията по делата, от времето преди съдебните заседания, през тях, до постановяване на присъдата. В доклада е отбелязано, че повечето наказателни дела се решават чрез споразумения между прокуратурата и обвиняемите и не стигат до съда, но тези случаи, които влязат в залата изискват особени усилия от съдията.

От документа се разбира и за

Тя е дала възможност на щатските съдии да се срещат незабавно с адвокатите след подаване на жалбата и да обсъдят съвместно възможностите за решаване на случая, да разработят план за управление на делото и да ускорят решаването чрез предсъдебно споразумение. "Реформата започна да дава положителни ефекти, защото свръхнатоварените съдии са готови да предприемат по-активна роля за управление на потока от дела, което дава резултат в процеса на работа", се отбелязва още в доклада.

Прави впечатление и по-малката натовареност на Върховния съд в Америка - за една година (до 30 септември 2016 г.) постъпилите дела са 6475. За сравнение само Върховният административен съд в България разглежда на година над 13 хиляди дела, а делата, постъпили във Върховния касационен съд за 2015 г. например, са били над 11 хиляди.

Пълният текст на доклада:

С наближаването на зимата в края на 1789 г. съдия Дейвид Сиуoл от Върховния съд на Масачузетс получил неочаквано писмо от президента Джордж Вашингтон. Вашингтон съобщавал на Сиуoл, че назначаването му за федерален съдия в окръг Мейн, тогава част от щата Масачузетс, е било одобрено. Въпросът не подлежал на дискусия, тъй като комисията за назначаване на Сиуoл била приключила дейността си. Пишейки от дома си в Йорк, Сиуoл отбелязал, че назначението било "неочаквано и непоискано", като обяснявал, че неговата служба като щатски върховен съдия не го е подготвила напълно за новата задача.

най-отговорно и със същото смирение и загриженост. Въпреки тяхната скромност и умереност, те били забележителна група. Джон Съливан от Ню Хемпшир бил генерал от войната за независимост, делегат в Континенталния конгрес, а след създаване на съюза – президент на Ню Хемпшир. Джеймс Дуейн служил пет години като кмет на Ню Йорк. Уилям Пака подписал декларацията за независимост и служил като губернатор на Мериленд. Дейвид Брийрли подписал конституцията за Ню Джърси, а Гънинг Бредфорд младши подписал конституцията за Делауер. Уилям Драйтън, назначен в родната му Северна Каролина, служил повече от десетилетие като председател на върховния съд на британската колония в Източна Флорида. Франсис Хопкинсън от Пенсилвания – поет и музикант, както и юрист, проектирал основните първообразци на държавния печат и знаме на Съединените американски щати, както е известно, приписвани на Бетси Рос. Тези личности не са добре познати в наши дни, но те са дали началото на новата система на федералните окръжни съдилища и са определили посоката за важната роля на тези институции, която те имали в новата република.

Докато Върховния съд на САЩ често е във фокуса на общественото внимание, нашата правосъдна система основно зависи от умението, усилената работа и всеотдайността на тези съдии, които са извън светлината на прожекторите. Тази година бих желал да изразя признателност за решаващата роля, която федералните съдии играят в дейността на третата власт и да подчертая някои от предизвикателствата и често пренебрегвани аспекти от тяхната работа.

Федералните окръжни съдилища са основата на нашата федерална система. Конгресът на САЩ е създал 673 федерални съдилища, както и четири териториални позиции. Действащите съдии се подпомагат от повече от 500 старши окръжни съдии, които отговарят на условията за пенсиониране при пълно заплащане, но още продължават да работят, някои на непълен работен ден, но повечето от тях на пълно работно време, без допълнителна компенсация.

Както съдия Сиуол забелязал преди 237 години, федералният съдия е "оставен сам и неподкрепен".

но за добро или лошо тя е оформена от изобразяването на американския съдебен процес в киното и телевизията. Според типичната картина съдията има малко участие, седящ пасивно сред възвишената реторика на адвокатите, героизма или подлостта на клиентите, и морален компас на журито. В действителните процеси обикновено липсва такава драма – но те не са предназначени да забавляват. Разбира се, те са структуриран механизъм за решаване на правни спорове чрез състезателен съдебен процес. Със своята ръководна и помиряваща централна роля федералният съдия служи, за да осигури честен и справедлив процес на спорещите страни.

ръководи допускането на доказателствата, определя ясни и разбираеми инструкции към журито, разрешава всякакви въпроси, свързани с одобрението на присъдата и вписване на наказанието. Всяка от тези стъпки изисква специални познания, чувствителност и умения. Съдията трябва да овладее комплекс от правила за водене на процедурата и допускане на доказателствата и да бъде способен да прилага тези правила според спецификата на всеки спор. Като единствен овластен да ръководи процеса, той трябва да отговаря за всеки детайл в една непредсказуема процедура – ръководейки твърдо и определящ наказанието с обективност, проницателност и състрадателност.

Характерът на федералния съдия е по-ярко видим при наказателните процеси. Повечето наказателни обвинения се решават чрез споразумения между прокуратурата и обвиняемите, но тези случаи, които стигат до процес, изискват особени усилия от съда. Съдията трябва да осигурява разглеждането на делата, съобразно със Закона за ускоряване на процеса, в съответствие с конституционното право на обвиняемите на защита и представителство.

и проучване в тихия кабинет. Съдията трябва внимателно да ръководи журито съобразно правилата за тежестта на доказване за обвиняемия и прокурора. В случай е процесът завършва с осъждане, съдията е изправен пред сериозната задача на определяне на наказанието с присъда.

Той трябва да съобрази гледната точка на прокурора, подсъдимия и пострадалия (жертвата) и да наложи наказание, което по замисъл и необходимост ще поправи (промени) насоката на живота на подсъдимия. При определяне на подходящото наказание неговата дискреция (решение) е ограничена от закона и напътствана от внимателно съставените ръководства за постановяване на присъди. Присъдата отразява съдийската мъдрост и проникновение, опита и наученото от наблюдението, непосредствено в съдебната зала. С постановяването на присъдата съдията говори като глас на общността.

За всеки заседателен ден има множество дела, чакащи разглеждане – типичният федерален съдия има повече от 500 дела на доклад. Изправен пред тази обезсърчаваща натовареност, съдията трябва да съвместява много функции. Той трябва, на първо място, да бъде способен администратор, за да управлява непрестанния поток от дела и спорни въпроси, които преминават през съда. Трябва умело да жонглира с множество различни материи във всеки даден момент, сигурен, че нищо не убягва от вниманието му.

Федералният съдия обаче трябва да бъде повече от способен администратор. Той трябва активно и проницателно да разрешава проблемите на хората по делата, които разглежда. Съдебният процес е скъп, поради което всички биха имали полза, ако споровете могат да бъдат решавани ефикасно с минимални разходи и забавяне. Както посочих в моя годишен доклад за 2015 г., Съдийската конференция – органът, който създава решенията по общите въпроси за управление на федералните съдилища – измени федералните правила на гражданския процес, за да подчертае ролята на съдията за ранното и ефективно управление на съдебните дела.

след подаване на жалбата и да обсъдят съвместно възможностите за решаване на случая, да разработят план за управление на делото и да ускорят решаването чрез предсъдебно споразумение. Реформата започна да дава положителни ефекти, защото свръхнатоварените съдии са готови да предприемат по-активна роля за управление на потока от дела, което дава резултат в процеса на работа. Дървосекачът спестява време, когато отделя време, за да наточи брадвата си. Тази година ние трябва да направим стъпка напред и да поканим федералните окръжни съдии да участват в пилотна програма за тестване на някои обещаващи техники за управление на делата, насочени към намаляване разходите за разрешаването на споровете.

които са същината на спора и може да помогне за разрешаване на спорното право чрез споразумение. В други случаи предсъдебният процес може да разкрие, че спорният проблем е просто въпрос на приложение на правото, без да има спор по фактите, който може да се разреши с кратко решение без съдебен процес. В тези ситуации федералният съдия е отговорен – винаги като първа инстанция и често като последна – "да каже какво постановява закона". Както е казал съдия Сиуол, съдията трябва да върши всичко "с вярност, преданост и безпристрастност", без страх или изгода.

Поради това, че работят сами, те нямат привилегията на вземането на колегиални решения в съдебен състав или комфорта на споделеното съгласие. И именно поради натиска на множеството дела за разглеждане и решаване те влагат много повече усилия и време при ограничени ресурси в сравнение с техните събратя от апелативната инстанция.

Ще се запитате защо при това положение някои адвокати биха искали служба, която изисква дълги часове работа, особени умения и дълбоко посвещение – която обещава силен стрес, самотен и ограничен живот и гарантира критика. Има много по-лесни и доходни начини за добрия адвокат да изкарва прехраната си. Отговорът се крие в отплатата за службата на обществото. Федералният съдия слага своя отпечатък всеки ден и оставя трайно наследство, като прави нашето общество по-добро и справедливо. Този по смисъла си граждански дълг е видим по много начини. Нашите федерални съдии отдават доброволна служба на съдилищата и страната си, в допълнение на своите обичайни отговорности.

Председателят на съда доброволно изпълнява допълнителни отговорности, като управлява и контролира общата и специализирана съдебна администрация. Административните отговорности включват всички аспекти на управление на съдебното учреждение, включително въпроси за личния състав, бюджета и въвеждането на новите технологии. Някои от съдиите правят това, защото са били загрижени за изпълнението на тези задължения. Съдиите, които поемат бремето на председател, въпреки това използват това време за интензивна рутинна работа без допълнително възнаграждение и много малко благодарности.

Федералните съдии дават своя принос и извън своите съдилища, като предлагат помощта си на други съдилища. Те могат да отдават своето време и енергия на претоварени съседни щатски съдилища, на регионалния апелативен съд или на специализирани съдилища, като съда за контрол върху външното разузнаване.

Тринадесет федерални съдии участват в 27-членната конференция, прилагайки своя опит и умения за напредъка на третата власт. В допълнение, 169 федерални съдии участват в 25 комисии на конференцията и активно участват за развитието на политики в широк спектър от въпроси, включително бюджета на съдебната власт, мерките за сигурност, кодекси за поведение и процесуални правила.

Федералните съдии също така допринасят за съдебните образователни (обучителни) програми. Те доброволно участват във Федералния съдебен обучителен център като членове на управителния съвет, консултанти, обучители на новите съдии, за по-опитните съдии предоставят продължаващо обучение. Федералните съдии също така доброволно участват в щатската комисия по наказанията, където те участват за развитието и изменението на насоките за определяне на наказанията.

Само четири дни след като Конгреса създава първите тринадесет федерални окръжни съдебни длъжности, президентът Вашингтон написал до Едмънд Рандолф, че "обмисля първите стъпки в съдебното ведомство, като най-съществени за добруването на нашата страна и за стабилността на политическата й система".

Вашингтон посочил, че е загрижен да подбере "съдии с подходящи характери да тълкуват законите и да раздават правосъдие". Повече от две столетия след това време, необходимостта от посвещение на най-добрите от нацията не намалява. Не всички способни личности са приемали призванието – в нашия несъвършен свят – някои, които са приемали, впоследствие са се отказвали. Но те са рядко изключение.

Откакто Вашингтон направил своите първи тринадесет назначения, всяко поколение на Америка е произвело своите самоотвержени, патриотични и смели личности, които пристъпвали да служат на страната си с призванието на федерални окръжни съдии. Американската нация е наистина горда с нейните действащи федерални съдии и благодарна за тяхната служба.

Още веднъж, имам привилегията и честта да благодаря на всички съдии, съдебни служители и съдебни помощници от името на цялата нация за тяхното достойнство и посвещение.

Най-добри пожелания на всички през Новата година.