Анкара критикува България за майчиния език и липсата на турска телевизия
Председателят на Комисията за човешките права във Великото национално събрание на Турция Мустафа Йенероглу разпространи изявление до медиите, в което твърди, че "теглилата на българските турци са все още пресни, въпреки че са изминали 28 години". Това съобщава кореспондентът на БТА в южната ни съседка Нахиде Дениз.
"Изплашено от укрепването на турското и мюсюлманско население в България, тогавашното ръководство с фашистки методи извършва етническо прочистване в нарушение на човешките права", пише в изявлението Йенероглу, цитиран от сайта Хаберлер.
По думите му няколко са трагичните за българските турци събития по онова време - насилствената замяна на имената им, забраната за говорене на турски език, забраната на ритуалното обрязване (сюнет) и принудителното изселване през 1989 г.
Йенероглу подчертава, че Турция е направила всичко по силите си, за да излекува българските турци от нанесените рани, подчертава кореспондентът на БТА. Той посочва, че към момента по официални данни в България живеят над 585 хиляди етнически турци, но според него числото надхвърля 1 млн. души, като се включат и нерегистрираните. Йенероглу критикува българските институции за проблемите на българските турци и мюсюлмани.
"Нашите сънародници са изправени пред сериозни трудности - неизучаването на турски език, което обрича на забрава майчиния език, нападенията срещу джамиите, дискриминацията. Изучаването на турския език не е включено в задължителните учебни програми, а е свободно избираема дисциплина, часовете по турски език са в късните часове на деня, което е пречка за нормално протичане на учебния процес и намалява интереса към изучаване на майчиния език", посочва той.
"Освен това българската държава не позволява предавания на турски език, както и откриването на турски радио и телевизионни канали - показател, че в България все още продължават да действат остатъците от асимилационната политика", заявява Йенероглу, цитиран от БТА.
По думите му проблем е също и това, че българските турци не са представени достатъчно в държавните учреждения, въпреки че представляват значителна част от населението на България.
"Участието в правителството на крайнодесни партии е предвестник на нови проблеми за българските турци и мюсюлмани", отбелязва още в изявлението си председателят на парламентарната комисия за човешките права.