Фондът е сигнализирал ОЛАФ и българската и румънската прокуратури за десет обществени поръчки за 3.8 млн. лв. на Асоциацията на дунавските общини. Те са били реализирани по европрограма за трансгранично сътрудничество с Румъния. Проверката на неправителствената организация е започнала след сигнал за видимо завишена цена по една от тях от незаинтересована страна, а възмутен наблюдател, обясни Николай Стайков, който е съосновател на фонда.

Сигналът до фонда е за търг за географска информационна система за райониране на популациите на комари по българската страна на река Дунав с прогнозна стойност 1 063 955 лева с ДДС. Заданието, което въпреки стойността на поръчката е от една страница, позволява широкото и субективното му тълкуване, както и на техническата оферта, която има основна тежест (65%) в крайната оценка, обясни още Стайков.

Така поръчката е спечелена от участника, подал най-висока цена, като вторият участник е с близо 1/3 по-ниска цена, но едва 8 точки по техническата част.

Според експертите на фонда поръчката може да бъде изпълнена срещу едва 10% от прогнозната ѝ стойност.

След последвалата проверка във всички бяха установени сериозни индикатори за манипулиране на проведените търгове. По тази причина фондът е сигнализирал компетентните институции.

- Във всички десет поръчки печели участникът с най-висока цена, при това близко до прогнозната стойност.

- Вторите класирани участници са със сериозно по-ниски цени от спечелилите, в типичния случай с 30-40%.

- Спечелилите изпълнители винаги получават максимален брой точки за техническа оценка, а неспечелилите са оценени с толкова ниска техническа оценка, че никога не могат да достигнат печелившите оферти, независимо от цената.

- Във всички процедури е избран критерият "икономически най-изгодна оферта", като тежестта на техническата оферта е 65%, а тежестта на финансовата оферта едва 35%. Това отваря възможността при голяма разлика в точките комисията да обезсмисли тежестта на финансовата оферта. Проверката показа, че комисията и по 10-те поръчки се възползва максимално от тази възможността, като се констатират дори разлики между първата и втората оферта като 65 към 8 точки, 65 към 7 точки и т.н.

- Въпреки че прогнозните стойности на поръчките са високи, изискванията към участниците са изключително ниски. Например при поръчката за ГИС системата се изисква само един изпълнен сходен договор, което на практика означава, че участник, изпълнил договор за 1000 лева, може да участва в процедура за над 1 млн. лв.

- Прави впечатление, че във всички процедури, с едно изключение, печели консорциум от фирми, макар и да няма никаква нужда участниците да се обединяват, за да покрият занижените изисквания. Това навежда на съмнения за предварително организирана схема, при която едната фирма в обединението е професионалната и действително върши услугата, а другата е "подходящата", през която се уреждат финансовите взаимоотношения. Още повече че три дружества печелят по две поръчки от общо 10-те", се посочва на сайта на фонда.

Адвокат Грета Ганева, също съосновател на фонда, разказа за друг случай, в който има неотговорени въпроси. Става дума за задържания наскоро съдия по вписванията Йордан Раденков. По време на съдебните заседания за определяне на мярката за неотклонение на обвиняемия стана известно, че той е привлечен към наказателна отговорност за вземане на подкуп от представители на две нотариални кантори.

Ганева коментира, че този случай е показателен за това дали прокуратурата има избирателен подход за повдигане на обвинения. Тя коментира, че подкупът е двустранен, обвинени нотариуси обаче няма.

По думите ѝ прокуратурата се е позовала на чл. 306 от Наказателния кодекс, според който не се наказва онзи, който е предложил, обещал или дал подкуп, ако е бил изнуден от длъжностното лице, арбитъра или вещото лице да стори това и ако незабавно и доброволно е съобщил на властта.

Обвинение срещу Раденков за изнудване обаче няма. От друга страна, няма информация дали представителите на нотариалните кантори са съобщили незабавно и доброволно на властта, което е задължително условие за прилагане на оневиняването им. От прокуратурата само казаха, че разследването срещу съдията по вписванията е от октомври 2016 г. Освен това нотариусите не са краен бенефициент на интереса да се даде подкуп, а техните клиенти и в този случай те биха били само посредници, а не изнудваните, както е записано в закона.

Какви са първите два сигнала, които фондът подаде до компетентните институции, четете тук. По тях все още няма обратна връзка, защото са подадени преди дни.