Боян Петров: Пулсът вече се успокои, готови сме да поемем нагоре
Българският алпинист Боян Петров вече са намира в лагер 1 под Гашербурм II. Това е вторият му опит да изкачи върха като част от проекта му "Българин на 14х8000", с което иска да влезе сред двайсетте алпинисти, успели да изкачат и 14-те най-високи върха на планетата без кислород. Този път той е в компанията на Слави Несторов, с когото ще атакуват пакистанския исполин. През 2009 г. Петров се наложи да се върне на 40 м под върха поради липса на въже и партньор.
Ето първата част от дневника на алпиниста преди достигането до лагер 1:
В серия от репортажи в следващите около 30 дни ще ви запознавам с напредъка, успехите и проблемите, с които ще се сблъскаме заедно със Слави Несторов по време на експедицията ни за изкачването на тринадесетия по височина връх в света - Гашербрум II (8035м) в Пакистан.
Част 1. След като успяхме да прелетим разстоянието от София, през Истанбул и Исламабад, прескочихме жегите в низините и за около 24 часа се озовахме в северните части на Пакистан в живописното планинско градче Скарду. Запознахме се с останалите членове на експедицията ни - поляците Яцек, Марчин и Марек. Само един ден ни отне да купим всичко липсващо, да наредим целия си багаж в 11 товара по 25 кг, да хапнем диня и череши за последно, да погалим една жертвена коза (традиция преди всяка експедиция) и да разгледаме Музея на италианците, изграден по случай 50-годишнината от първото изкачване на К2.
В продължение на 7 дни изминахме пеша малко над 100 км като се изкачихме от 3000 на 5050 метра височина. Керванът ни от 35 носачи и 12 мулета премина през прахоляка на първите три дни, постепенно напуснахме зелените оазиси, преминахме през живописни скални откоси и опряхме в челото на ледника Балторо.
По традиция, един ден починахме в лагера Пайю (3470 м), където носачите си изпекоха тестени питки (чапати), с които щяха да се хранят през следващите 4-5 дни. Нагоре продължихме по Балторо, като с многобройни серпентини, изкачвания и слизания напредвахме по маршрута, а гледките ни ставаха все по-снежни и ледени. Дневните преходи от 11 до 20 километра ни отнемаха между 5 и 8 часа. Организмът ни постепенно се адаптираше към височината и се подготвяше за дългия престой над 5 хил. метра.
По време на трека до базовия лагер Слави стана известен сред носачите като лекар и всеки ден се намираха по двама трима, които му показваха рани, главобол, навяхвания, зъбобол и искаха помощ. На един от лагерите поискаха дори помощ за надуто от трева муле, което Слави успя да възстанови с инжекция.
Въпреки че за седми път изминавах този забележителен трекинг, пак се удивих на суровостта и голотата на каракорумската природа. Последствията от промените в климата бяха очевидни навсякъде.
За последните само 16 години бях станал свидетел как страничните ледници над 4 хил. метра постепенно бяха отстъпили значително от предишните си размери, а дебелината им видимо се беше стопила.
За една седмица ходене времето се промени няколко пъти, като преминахме през облаци, вятър, силно слънце и сняг в последните дни. На 21.06., в първия ден от лятото, стигнахме до базовия лагер под Гашербрум I и Гашербрум II на височина 5050 м. Сняг и температури под нулата бяха обещаващо начало за сезона на изкачванията.
В лагера вече имаше две експедиции, които действаха към Гашербрум I и Гашербрум IV. Разположихме палатките, столовата и кухнята на същото място, където през 2009 г. бяхме заедно с Дойчин Боянов, Николай Петков и Николай Вълков.
Тогава основната ни цел беше първо българско изкачване на Гашербрум I (8068 м), което успешно реализирахме на 26 юли 2009 г.
След като починахме два дни, главоболът изчезна, пулсът започна да се успокоява и вече сме готови да поемем нагоре. Утре към 3:30 ч. сутринта ще започнем изкачването към лагер 1 на 5900 м. Засега всичко в експедицията ни се развива по план, условията в планината изглеждат благоприятни, така че очаквайте следващите новини;)