Дневникът на Боян Петров: Ледникът под Гашербурм II е същински лабиринт за оцеляване
Алпинистът Боян Петров и спътникът му по изкачването на Гашербрум II Слави Несторов успешно са стигнали до Лагер 1 под върха, където са разположили екипировката, която ще им е нужна за следващите височинни лагери. Завърнали са се в базовия лагер за няколко дни почивка. Това е втори опит за Петров да изкачи пакистанския осемхилядник след като през 2009 г. му се наложи да се върне 40 м под върха.
Ето и втората част от дневника му. За началото на експедицията четете тук.
28.06.2017 г.
Пресичането на зловещо нацепения ледник от базовия лагер (5050 м) до Лагер 1 (5900 м) е най-голямата трудност в изкачването на Гашербрум I и Гашербрум II по класическите маршрути. Станахме по тъмно и стъпихме на ледника преди зазоряване. Сложихме котките, вързахме се с едно тънко 20-метрово въже и смело започнахме да избираме в коя цепнатина да се спуснем, коя да изкачим по гребена и коя да заобиколим. Ледникът е същински лабиринт за оцеляване, където освен умения, се иска и много късмет, за да преминеш. Снегът беше още достатъчно твърд, така че да ни издържи с минимално потъване. Колкото по-нагоре се изкачвахме, толкова по големи скокове трябваше да правим, за да прескачаме видимите цепнатини.
В невидимите, покрити с ледена кора и сняг, просто пропадахме до коляно, а често и повече. Тръгнеш ли надолу, трябва да разпериш ръце и да се опиташ да покриеш повече площ. Ако не се задържиш, просто потъваш и чакаш да се опъне въжето и падането да спре. Снежните мостове издържат човешко тегло, когато са добре замръзнали, а това е само през нощта и сутринта преди да напече слънцето.
Постепенно, с големи зигзази набрахме височина и тъкмо бяхме в края на най-опасната зона, когато към 7 ч. ни огряха първите лъчи. Продължихме още два часа, но започнахме видимо да забавяме ход. През по-малко от километър спирахме да почиваме, като и двамата ни сполетяваха внезапни чувства на припадане или позиви за повръщане. Слънцето печеше като в пещ и единственото спасение беше да стигнем до палатките. Малко преди лагера Слави не издържа, спря, извади котлона и си стопи сняг в тази бяла фурна. Аз едвам едвам изходих последните метри и почти припаднах, когато стигнах до равното място на Лагер 1. Окопитих се малко и започнах да си правя площадка за палатка. Така ми се виеше главата, че ми отне почти час да я вдигна. Влязох вътре и не излязох от нея в следващите 6 часа. Почивах на сянка, спах, хидратирах и подреждах.
Слави не беше в по-добро положение, едвам направи палатката си и се мушна вътре да страда. Гашербрум II остана ослепително огрян до късния следобед. През нощта беше ясно и спокойно и температурата падна до -17 С.
На другия ден се събудихме рано, закусихме и тръгнахме да разузнаем подхода до стената, която отиваше към Лагер 2. Бяхме първите за сезона, които тръгваха по маршрута, така че внимателно избирах откъде да минем, за да не пропаднем. Слави забави ход и спря да почива. За около час стигнах до 6200 м височина, дишах изненадващо лесно, но реших да не се префорсирам и спрях в основата на ключовия участък, т.нар. Banana Ridge.
Не се виждаше нито едно старо въже. В основата на пасажа изкопах с пикела траншея с дължина около десет метра, но не попаднах нито на въже, нито на фирнов клин. Реших да се спусна и засякох поляците Яцек и Марек. Те носеха тънко стометрово въже, което успяха да фиксират в основата на един серак. Същинската работата по маршрута обаче предстои тепърва.
Преди да напече слънцето се прибрахме в лагера и се скрихме по палатките. В късния следобед започна да вали сняг и малко преди вечеря се появиха четирима много изтерзани украинци. Беше им отнело над 11 часа, за да стигнат до тук. Нашите измъчени шест часа ми се сториха като блестящо постижение на фона на украинската мъка.
Почти цяла нощ валя сняг, после задуха вятър и сутринта лагерът беше огрян от слънцето още в 5:30 ч. Със Слави пакетирахме багажа, събрахме малките си палатки, закрепихме пакетите с храна, спални чували и газови бутилки в черни пластмасови чували и поехме надолу.
Слизането се оказа не по-малко дълго, но все пак бяхме с леки раници и знаехме, че долу ни чакат с богата закуска. След стотици завои, скокове и пропадания, четири часа по-късно бяхме в базовия лагер.
Първото ни излизане по маршрута към Гашербрум II завърши по план. В Лагер 1 изнесохме почти всичко необходимо за следващите височинни лагери. Сега ни предстоят няколко дни възстановяване, захранване, изчакване на време без сняг и отново се връщаме, за да надскочим предишните си постижения - напред и нагоре!
