Какво искат глухите хора от държавата (коригирана)
Пришпореният и неуспешен опит на БСП да узакони жестовия език на глухите хора в България през юни, послужи поне за едно нещо - да обедини усилията на организациите на глухите хора и да ги накара ясно да заявят какво искат от държавата. Освен това подсети обществото, че вече би трябвало да се виждат резултатите от ратифицираната през 2012 г. Конвенция за правата на хората с увреждания на ООН.
Допреди това темата за жестовия език беше някъде в дълбоката периферия на общия проблем за пренебрегнатите права на хората с увреждания в страната ни, но сега глухите се мобилизираха да изяснят, че, първо, не искат да бъдат приемани като хора с увреждания, и второ - че езикът им и условията той да се учи и използва, трябва да са много добре уредени и гарантирани. Заради второто, те самите са доволни, че законопроектът на опозицията в парламента се провали, защото според тях в него липсваха твърде много важни подробности.
Тази седмица три от организациите, представляващи хората с увреден слух подписаха меморандум, с който постигнаха съгласие за целите си, и други пет също са заявили готовност да се присъединят. (Корекция по сигнал на част от представителите: меморандумът е пратен до над 10 организации, но не е бил подписан от всички, както първоначално "Дневник" съобщи). Документът е резултат от дискусия между представители на повечето организации, която се състоя седмица по-рано, провокирана точно от отхвърления законопроект.
Така заедно те определиха приоритетите как да изглежда и какво да включва нормативната уредба за жестовия език. Настояват за задълбочен подход към узаконяването му, като се започне от Конституцията, за качествено обучение на обучителите и преводачите на жестов език, за по-добър достъп до информация за глухите хора във всички сфери, включително в университетите, институциите и на пазара на труда, и изобщо за реални мерки вместо популистки обещания или набързо написани закони без оглед на реалните потребности на тази общност от над 120 хиляди души в България.
Дефиниции
На първо място, трябва много ясно да се дефинират понятията, с които ще се борави в закона, единодушни са представителите на хората с увреден слух. Глухите хора не са глухонеми и жестовият език не е жестомимичен, нито е система от знаци. В сегашната нормативна уредба обаче тези понятия се бъркат, смесват и заместват, доколкото изобщо ги има.
"Искаме реални стъпки за подобряване на положението на глухите хора и абсолютна прозрачност, защото досега глухите са държани в неведение в много ситуации. Така се е стигнало до присъствието на калкиращия жестов език по нормативните документи, и до закона за професионалното образование и обучение и държавните образователни изисквания за професията на жестомимичния преводач, въпреки че масово глухите хора са против калкирането на езика, а обучените по стандарта преводачи масово не се разбират от глухите", коментира Ашод Дерандонян от фондация "Заслушай се".
Калкирането на езика означава именно буквалното превеждане на говоримия български, като всяко изречение и дума се превежда точно в същия ред с онагледяващ знак, което е излишно за хората, владеещи истинския - естествения жестов език. Калкираната версия, наричана изкуственият жестов език, обаче е зададена като стандарт преди много години и оттогава се преподава и се използва за превод при официални поводи и по телевизията, докато на практика глухите не го ползват.
Подписалите меморандума държат да се наложи естественият жестов език, който отразява най-добре и културата на тази общност. Той има своя собствена структура, граматика, синтаксис и речников фонд, които са различни от говоримия и писмения български език и сравнението или опитът за буквално транслиране на думите е несправедлив към нечуващите. По същата причина не може да се говори за него като за помощно комуникационно средство, каквото се води сега в държавните документи.
Обаче и за да се обособи като самостоятелен език е необходим много труд.
По същество
Със задачата да опише граматика и цялата лексика на истинския жестов език се е заела една от организациите на глухите хора - фондация "Глухи без граници", която през 2015 г. печели поръчката на Министерството на образованието и науката по изпълнението на плана за въвеждането на Конвенцията за правата на хората с увреждания на ООН. Започват изпълнението й през ноември 2016 г. и имат срок от една година да опишат целия език.
Цветан Кунчев от "Глухи без граници" - ръководителят на националното научно изследване на жестовия език - разказа за "Дневник", че работата върви много добре, защото с проекта са заети общо 250 глухи човека в цялата страна, както и шестима лингвисти от Софийския университет и 12 консултанти по лексика.
Задачата е да се заснемат на видео около 10 хиляди предварително набелязани жеста, като се сравняват между различните части на страната и консултантите преценяват кои най-много се използват. Целта е езикът да се унифицира, но същевременно да се уважава диалектът, защото както в българския език, така и в жестовия има диалекти, посочи Кунчев. Веднага след приключване на научното изследване всички въпроси на глухите могат да бъдат генерално решени с узаконяването на езика в Конституцията на България, казва той.
Голяма част от другите организации обаче са скептични за работата на "Глухи без граници" заради заданието на обществената поръчка от МОН, което предвижда твърде кратък срок за изпълнение и налага ограничения. Според тези представители на хората с увреден слух, изследването на езика не може да приключи в рамките на година, а задължително трябва да продължи, за да добие езикът темпото на развитие и естествено обогатяване на останалите законни езици.
На финала?
"Всички казват, че няма да успеем, но ние вече успяхме", отговаря на опасенията ръководителят на научното изследване. По думите му всички 10 хиляди думи вече са заснети в различните краища на страна и сега експертите работят по сравняването им и избора на универсални знаци, които ще се приемат за официални, когато езикът се узакони. Краткият срок не е проблем заради големия екип помощници, който са ангажирали от фондацията из страната, пояснява Кунчев.
"В края на октомври 2017 г. ще имаме описание на българския жестов език като лингвистична система с уеднаквени жестови знаци. Това е първата основна задача от прилагането на плана по конвенцията на ООН и от изпълнението й зависи следващата стъпка по узаконяването на езика. Предстои осигуряване на обучителни модули по жестов език и въвеждането му в училище, подобряване на условията за обучение на глухи студенти и осигуряване на преводачески услуги. Всичко това може да бъде законово регулирано, така че да бъдат покрити нуждите на глухите граждани във всички сфери на живота", коментира Цветан Кунчев.
След като работата на фондацията приключи, топката ще премине в ръцете на държавата. Ще са необходими много нормативни промени - първо в Конституцията, след това и в закона за образованието, за здравеопазването, за движението по пътищата и във всички останали, за да може жестовият език да се признае за равноправен на българския във всяка една институция и ситуация.
Най-важният ефект и най-критичният момент ще е новата методика за обучение на глухите деца и на преводачите. Ако е направена качествено, тя ще им даде шанс от рано да овладяват родния си език и да комуникират свободно, а на преводачите да бъдат по-добре подготвени, защото ще бъдат и много по-търсени, ако в законите залегне гаранцията за равен достъп до информация за глухите хора.
На финала общата надежда на глухите е, че всичко това ще помогне и на чуващите да ги приемат за равни.