Половин година след доклада за прокуратурата, съдебният съвет ще се опита да го обсъди
На извънредно заседание днес пленумът на Висшия съдебен съвет (ВСС) ще опита отново да обсъди миналогодишния функционален анализ на прокуратурата, изготвен от обвинители от четири европейски държави. Докладът от анализа бе оповестен през декември 2016 г., а европрокурорите наблюдаваха българското държавно обвинение от юни същата година.
До извънредното свикване на пленума от министъра на правосъдието Цецка Цачева се стигна след като две поредни заседания на кадровия орган на съдебната власт бяха прекъснати поради липса на кворум и точките в дневния пред не бяха изчерпани. До там се стигаше, след като членове на мнозинството напускаха залата. Повече четете тук.
До момента съдебният съвет не е обсъждал препоръките в доклада за въвеждане на отчетност на главния прокурор и възможност за разследването му от независим обвинител при съмнения за престъпление. Миналата седмица представители на т.нар. мнозинство във ВСС си тръгнаха от залата по време на обсъждане на ключови за системата теми. Така кворумът падна и представляващият съвета Димитър Узунов обяви заседанието за приключило.
Сходна съдба имаше и първият опит за обсъждане на препоръките в доклада на европрокурорите през януари. Тогава главният прокурор Сотир Цацаров аргументира искането си за отлагане на дискусията за времето, след като бъде изготвен доклада на сформираната от Министерството на правосъдието работна група, която трябва да набележи мерки по анализа на европейските прокурори.
Точката за дебати по темата влизат в дневния ред всеки път по предложение на Калин Калпакчиев и Соня Найденова.
Досега анализът на чуждестранните прокурори не е бил обсъждан и от прокурорската колегия.
"Оценяваме положително изводите на експертния екип, че: "не само прокуратурата е отговорна за неприемливите забавяния при приключването на делата"; че работата на прокурорите е сериозно затруднена от формализма на Наказателно-процесуалния кодекс (НПК) и от "несъответния на съвременните явления НК"; че "прокурорите се ползват от значителна независимост при работата им по конкретните дела", се посочваше в становището на прокуратурата след като стана известен докладът от мисията на европейските обвинители.
Държавното обвинение приемало предложенията за повишаване отчетността на главния прокурор пред Народното събрание - пред нарочна парламентарна комисия, но "не и по конкретни дела", както и за създаване на механизъм за отстраняването му при обвинение за тежко престъпление. Повече четете тук.
По-късно и Конституционният съд реши, че депутати не могат да питат главния прокурор за конкретни дела. В края на април парламентът прие в правилника си, че ще кани за изслушване главния прокурор на всеки три месеца.
В дневния ред на ВСС е включена още дискусия след писмо от Министерство на правосъдието, с което ведомството иска да му бъде даден отчет за изпълнението на целите на стратегия по продължаване на съдебната реформа и на мерките след препоръките от доклада на Европейската комисия от началото на годината.