Опитът на БСП да узакони жестовия език, макар и отхвърлен още на първо четене в парламента през юни, събуди дискусия сред общността на глухите хора в България. "Дневник" писа, че те са единни по въпроса, че езикът трябва да се приеме като отделен и равноправен на българския говорим и писмен език и това да се впише в Конституцията. Такова беше преобладаващото мнение сред организациите, представляващи глухите хора, които се събраха на общ форум и обмениха идеи в края на юни.

Единството, което "Дневник" видя обаче, не е пълно. Съвсем различно мислят от Съюза на глухите в България - официалната структура, която от 80 години представлява тази общност и е задала всички стандарти, по които сега се практикува жестовия език и се обучават преводачите по него (както и срещу които се борят част от по-новите сдружения).

След текста на "Дневник" "Какво искат глухите хора от държавата", от СГБ се свързаха многократно с редакцията да оспорят написаното и особено твърдението, че различните организации на глухите са подписали меморандум за единни искания. Нанесохме корекция в текста, защото действително само три от над 10 поканени засега са се присъединили към исканията с подпис, макар че повече заявиха готовност по време на срещата. В документа се настоява за промени в цялостната нормативна база за официализиране на езика, за нови качествени методики за обучение по езика и за по-широк достъп до информация за глухите хора.

Като поддръжници и съавтори на неуспешния проектозакон на левицата, Съюзът на глухите в България смята, че текстът е щял да бъде усъвършенстван между първо и второ четене и да даде всичко необходимо, за да може езикът да се преподава в училищата за глухи. Промени в Конституцията изобщо не са необходими, каза за "Дневник" Миряна Мошева от СГБ.

Освен това според нея няма необходимост от нов речник на жестовия език, защото старият се попълва, а и на практика това не е самостоятелен език, а вид отражение на българския. Мошева е част от авторския колектив на обогатения речник на българския жестомимичен език с 3000 думи от 1996 г. В момента е координатор на Националния методически и консултативен център по проблемите на жестомимичния език към СГБ.

Независимо от мнението на официалната структура обаче, по проект към МОН една от по-новите организации на глухите в момента прави речник, който да залегне в законите като част от плана за изпълнение на Конвенция за правата на хората с увреждания на ООН.

- Първо – той не е неуспешен. Причините за отхвърлянето му е, че тук се преплитат много политически и меркантилни интереси! Ако не бяха те – Законът можеше да мине на първо и второ четене с някои допълнения и поправки!

- Не е необходимо от Конституцията. Целите и задачите, свързани с узаконяването на ЖЕ – са добре визирани в самата Конвенция на ООН за правата на хората с увреждания, съответно в чл. 21 и чл.24. И след узаконяването трябва само да бъдат издадени съответните законови Наредби.

- Те са вече дефинирани с общо решение на СФГ (Световната федерация на глухите - бел. ред.) – "Жестов език" или "Знаков език". "Жесто-мимичен език" - е понятието, което до сега се използваше у нас в България, но по същество няма разлика с нововъденото понятие "Жестов език" /Знаков език/.

- Калкиране, според речника за чуждите думи в българския език означава – възпроизвеждане. Фактически с него си служат всички наши глухи хора, овладели граматически правилен родния български език! От край време с него винаги и навсякъде се превежда на глухите ни хора по време на национални събирания, фестивали, туристически събори, беседи, лекции, форуми и пр. публични изяви.

- Всички наши жестови преводачи през последните 25 години успешно се обучават по методиката, програмата, учебните пособия и нагледните средства, както и от компютърния жестов речник, съставени от СГБ в рамките на 150 часа като част от професията. И по които се обучават, но по-малко часове студентите във ФНПП (Факултета за начална и предучилищна педагогика - бел. ред.) и в Богословския факултет.

Само една малка част от глухите, които имат доста ниско образователно ниво по-трудно ги разбират, но и самите глухи трудно четат напечатан текст. Нашите преводачи, особено децата на глухите родители, които ние наричаме преводачи - тълковници, само те имат умения да превеждат разбираемо за тази група глухи, както и да тълкуват аграматичната и неразбираема реч на тези глухи.

- Няма стари и няма съвременни речници. Веднъж създадени речниците постепенно се допълват и обогатяват с нови думи и съответстващите им жестове. Българският жестов речник почва от 1961 г. със 700 думи и през 1996- 2004 г. се допълва и обогатява по образеца на най-добрите международни жестови речници с общо 5000 думи и техните жестве.

Нашите глухи фактически ползват тези вече създадени речници. За съжаление, понеже образователните власти 25 г. не направиха необходимото този речников фонд да навлезе в специалните училища за глухи деца – почти три поколения млади хора не го познават, защото никой не им го е показвал и култивирал там! Глухите хора възприемат това, което им се ПОКАЗВА, а не това, което им се разказва и преподава!

- Жестовият език няма граматика! Той покрива граматиката на съответния национален език. В случая – покрива и обяснява с жестове граматиката на българския език! В нащия речник има раздел, който обяснява как и с какви жестове нашите глухи могат да разберат и научат българската граматика.

- Жестовият език не може да се преподава на глухите в училищата. Той трябва да се овладява в цялата му пълнота от учителите. Не случайно в Европа всички учители и тези които работят с глухи деца са задължени да владеят жестовия език. Глухите учители трябва да имат педагогическо образование и също да владеят пълния жестов език. Той се култивира, възприема от глухите ученици по пътя на преподаване на учебните дисциплини. По същия начин както се овладява и българския език от първолаците!

Съществуват у нас вече утвърдени Държавни образователни изисквания за професията "Жестов преводач", която се изучава в рамките на 960 часа съгласно програмата дадена от НАПОО–Националната агенция за професионално образование и обучение. В университетите е достатъчно студентите да се обучават по ЖЕ в рамките на 150 часа - /една учебна година/ като част от професията. В университетите глухите студенти се обучават с помощта на професионалните преводачи.