На 22 юли, събота, най-успешният български алпинист Боян Петров успя да изкачи деветия си осмехилядник - Гашербрум II.

Дневник на експедицията в периода 19-26.07.2017 г.

Гашербрум II ме измъчваше като незавършен, висящ някъде в пространството проект цели осем години. През 2009 г. от пакистанското Министерство на туризма ми издадоха сертификат, че съм го качил ("Те много алпинисти го изкачват дотам, докъдето и ти си стигнал и ние започнахме да го броим като изкачен"). През годините многократно обаче си припомнях, че до този връх ми останаха само 40 метра по хоризонтала и 10 по вертикала. Тогава не можах да ги мина, защото ме хвана страх някой от поривите на вятъра да не ме бутне от острия върхов ръб. Кончето в Пирин изглежда като добре обезопасена спортна площадка пред дивите пропасти, които се отварят като яхнеш гашербрумското било.

След четири лета прекарани в Каракорум, вече знаех, че и през 2017 г. няма да има достатъчно дълъг прозорец, който да позволи "комфортно" изкачване на който и да е от четирите осемхилядника, които се издигат над ледника Балторо. На 16.07, най-изненадващо за всички, двама от френския екип успяха да открият сезона и се разписаха с първо изкачване на върха за това лято. Като слязоха прегледахме снимковия материал и заключихме, че няма измама - Гашербрум II беше изкачен!

Обсъждайки прогнозите, които получавахме в базовия лагер решихме, че на 21-22 юли вероятно ще имаме някакво временно разкъсване, което ще ни позволи да атакуваме. На 19.07 през нощта аз тръгнах направо за Лагер 2. На другия ден продължих нагоре и докато другите "стратегически" ме гонеха да ме сменят, успях да избия пъртина в около 2/3 от трасето.

Час и малко преди да стигнем до Лагер 3 ме замениха двама силни украинци и заедно отъпкахме стръмния път до щурмовия лагер. Тясната площадка се напълни с палатки и всички започнаха да си правят сметки, кой кога ще атакува. Аз наистина се бях изморил от двата дни напъване и реших, че ще рискувам да почина един ден и да тръгна нагоре на 22.07.

Същата вечер, малко преди полунощ към върха поеха девет човека. Украинците тръгнаха предпоследни, но после се оказа, че задминали всички в бурната и ветровита нощ над 7000 метра и до върха никой не се и напънал да ги гони. Пробили всичко до горе и около обяд се изкачили на върха. След тях, един след друг се изкачили още двама италианци, двама иранци и един чех. Единствените две жени, участващи в щурма, испанката Мария и украинката Маша се отказали някъде в предвърховата зона и се завърнаха в Лагер 3 силно изтощени.

Точно в полунощ на 22.07. в атака поехме аз, французинът Гийом и бразилецът Маркус. И тримата явно бяхме отлично подготвени, защото крачехме бързо и силно. Беше студена, черно непрогледна нощ. Следите от вчера бяха напълно изчезнали, така че водех групата ни по усет в диагонала на правилната посока. Не знаехме колко ни остава и в петте часа до премката на 7700 метра не спряхме да почиваме нито веднъж.

В 5:20 ч видяхме предвърховия склон и докато хапвах и почивах, двамата юнаци продължиха устремени и около 8:30 ч стигнаха върха. Аз ги засякох тъкмо когато изпълзях на върховото било, точно на мястото, до което стигнах на 1.08.2009 г. Сега обаче имаше въже и с негова помощ леко и внимателно траверсирах към най-високата точка. С чувство на гордост и триумф, точно в 8:55 ч развях знамето ни над Гашербрум II!

Беше толкова бурно, снежно и ветровито, че просто натисках бутона на апарата без да гледам какво точно става. Бях над облаците и нищо не видях нито в Китай, нито в Пакистан. К2 се показваше за секунди, след което се скриваше отново. Все пак завъртях 360-градусова видео панорама, взех GPS точка, наснимах детайли от върха и закачих едната си мартеница на бамбукова пръчка, която носех. Всичко приключи за около 35 минути и започнах да се спускам, защото очите ми вече бяха болезнено пълни с ледени снежинки, а ушите ми силно свистяха от поривите на вятъра.

Колкото по-надолу слизах, толкова по-защитен от условията ставах. След премката всичко се успокои и седнах да хапна. Предстоеше ми дълго слизане, което спуснах без да бързам. Малко преди лагера заваля сняг и се мушнах в палатката като снежен човек.

Веднага си направих чай, изядох каквото ми беше останало и легнах да почина и мисля дали да се спускам към долните лагери в тази буря. След час реших, че трябва да тръгвам и започнах да събирам палатката. В един от поривите на вятъра, едната рейка се изхлузи от ръкавицата ми и се плъзна в пропастта. Натъпках всичко в раницата и започнах да слизам в мъглата.

Метър по метър налучквах пътя надолу, няколко пъти загубих верния път през лабиринта от сераци и цепнатини, но накрая все пак успях да изляза точно над Лагер 2. Почти по тъмно започнах да опъвам палатката и на мястото на изгубената рейка някак си закрепих двете си щеки. Мушнах се в нещо като кучешка колибка, направих малко течност в тясното пространство и заспах веднага.

На другия ден в четири сутринта установих, че през предните дни някой ми беше откраднал седалката, с която трябваше да спусна 400-те стръмни метра от т.нар. Banana Ridge. Събрах лагера и без много да се колебая започнах слизане с обратно катерене стискайки ледокопа в едната ръка и фиксираното въже в другата. С голямо напрежение, първичен страх и често спиране на дъха за два часа успях да спусна най-трудния участък. През това време, слънцето беше вече изгряло и това сутрешно забавяне ми коства пресичането на кошмарния ледник под Лагер 1.

Слязох го до около 5500 м, след което почнах да пропадам и затъвам в размекнатия сняг и прецених, че е време да спра. Направих кучешката си колибка с една рейка и щеките, прибрах се вътре и заспах веднага. До вечерта се събудих за кратко няколко пъти, но тъй като вече нямах никаква храна, нямаше какво да мисля по темата и заспивах отново. През нощта небето се изчисти и снегът се стегна.

Станах в четири часа сутринта, събрах всичко и поех надолу през ледения лабиринт. След около три часа големи разкрачи, скокове, пропадания и заобиколки на мегасераци и коварни цепнатини с облекчение излязох от кошмарната зона. В последните метри до морената на базовия лагер ме посрещна готвача ни Махмут- накичи ме с гердана на победителите и ми даде да пия сок. Още не вярвах, но май бях успял да избягам от хватката на ГашербрумОставаха ми още само няколкостотин метра до голямата ни палатка. Бях изкачил деветия си гигант и бях цял и жив. Не е само до късмет тази работаJ