По-опростени процедури при одобряването на строежи поискаха архитекти

Действащият Закон за устройство на територията (ЗУТ) да бъде заменен от два нови закона, в които регламентите и отговорностите да са ясно разписани, както и да бъдат опростени процедурите за одобрение на строителни проекти. Това са част от идеите, които Камарата на архитектите (КАБ) представи днес.
Законът за устройство на територията е приет през 2001 г., като заменя действалия от 1973 г. Закон за териториално и селищно устройство. От тогава досега ЗУТ е променян над 76 пъти. Според председателя на камарата Борислав Игнатов действащият закон е "морално остарял", възможностите за поправки са се изчерпали, а с всяко изменение "проблемите сякаш се задълбочават". Затова от организацията предлагат устройственият закон да бъде разделен на две нови части - Закон за устройственото планиране (ЗУП) и Закон за инвестиционното проектиране и строителство (ЗИПС).
Какви са проблемите и решенията
Според Камарата на архитектите действаща процедура по одобрение на проекти и получаването на разрешения за строеж е изключително усложнена и бавна, като едновременно затруднява инвеститорите и освобождава проектантите от отговорност за сметка на администрацията.
Един от основните проблеми е, че обемът документация, необходима за одобрението на проекти, е еднакъв, независимо дали ще се строи семейна къща, висока сграда в централната градска част или летище. В момента инвеститорите подават общо 178 документа в три хартиени екземпляра. Борислав Игнатов посочи, че в Германия документите за строеж са едва 19.
По тази причина от КАБ искат
документация да бъде намалена,
като голяма част от нея да отпадне, а друга да се подава в различните етапи на вече започналите строежи. Такива са например плановете за противопожарна безопасност или инсталациите за топене на сняг. Причината е, че с развитието на технологиите се създават все по-модерни системи, но много от инвеститорите не могат да ги използват, защото строежите им вече са били са разрешени с вече остарелите инсталации.
Същевременно от Камарата предлагат документацията да се подава по електронен път, като по този начин на проектантите няма да им се налага да "обикалят различните институции", каза Борислав Игнатов.
Друга необходима промяна е свързана със
строителния контрол.
Със сега действащото законодателство Държавната агенция за строителен контрол (ДНСК) проверява всеки проект, преди да получи одобрението и разрешение за строеж от главните архитекти на общините. Това допълнително забавя процедурата, защото преди ДНСК по проектите се произнасят надзорни компании, електро- и водоснабдителни дружества, Министерството на околната среда и водите.
В София към списъка от проверяващи се включват и всички отдели в направление "Архитектура и градоустройство" към Столичната община, както и Общинският експертен съвет по устройство на територията. Резултат от всички тези проверки и одобрения на различни нива е, че когато има грешка в даден обект, няма конкретно отговорен за това, посочиха от Камарата на архитектите.
По тази причина
ДНСК трябва да проверява по сигнал,
а не всеки проект на общо основание, коментира пред "Дневник" архитект Марин Бакалов, който е член на КАБ. Той отбелязва и че при настоящото положение главните архитекти носят цялата отговорност, като одобряват проекти, което е проблем при специфични случаи. "Например един главен архитект не може да е достатъчно компетентен, за да одобри атомно електрическа централа или телевизионна кула", казва Бакалов.