- Не можем да говорим за срокове, тъй като решението е консенсусно на всички членове. Наше задължение е да ги изпълним всички условия за членство - не само заради членството, но и за да направим живота европейски за гражданите. Това е първият приоритет. Планът на кабинета има две траектории - реформи и решаване на отворените политически въпроси. Във втората са добросъседските отношения и междуетническите отношения. В междуетническите е Законът за езиците, който трябва сега да мине в кабинета. Добросъседските въпроси с България заедно със спора за името с Гърция са в другата категория.

Какво направихме - завършихме договора с България, а сега ще завършим и (Охридския) рамков договор за междуетническите отношения. (Става дума за споразумението от 2001 г., което прекратява конфликта между македонските сили за сигурност и сепаратистите от Армията за национално освобождение). Имаме план за реформи, който нарекохме 3-6-9, за да реализираме части от него в идните съответно три, шест и девет месеца. И ние ще останем само с един отворен въпрос - с Гърция за името. Надяваме се, че и там ще успеем да намерим общо решение и ще се отблокира пътя на Македония в НАТО и ЕС.

- Първата ни цел е животът да е европейски, но се разбира, че ни е важно и членството. Важна ни е геополитическата ориентация на Македония - както НАТО заради сигурността, така и ЕС заради перспективите. Последният доклад на ЕС дава условна препоръка на Македония да започне преговори. Двете условия са честни избори и реформи, както са отвърдени от Европейската комисия.

Изборите ги имахме на 11 декември и бяха честни и така едното условие го изпълнихме. А реформите, които ги констатира ЕС и които ги констатираме и ние като слаба точка на системата. А какво е слаба точка - през изминатия период в Македония не функционираше системата за проверка и баланс на властите. Не се случваше парламентът да контролира правителството, а обратно - правителството контролираше парламента. Регулаторните агенции трябваше да имат контролна роля, медиите - да са свободни, разузнаването да е независимо. Тези приоритети ги имаме в плана със срокове - какво да се свърши след три, какво след шест и какво след девет. Така очакваме Европейската комисия първо да даде чиста препоръка - без условия - и след това очакваме дата.

България е особено важна за нас, тя от 1 януари ще е първата страна от региона, която ще председателства Европейския съюз. Разбира се, България е важна за нас и има свой интерес в региона и ще повдигне темата за разширяване на Балканите на високо ниво. След това ще поемат Австрия и Румъния. Значи три страни от региона, които ще председателстват в рамките на 18 месеца. Ние гледаме на това като на исторически момент да затворим всички въпроси - България, Гърция, междуетнически въпроси и да използваме историческия момент за държавата.

- Този договор няма история от три месеца само с това правителство - по него се работеше години. Нямаше обаче политическа воля да се финализира. Ние като албанска партия и в предишния кабинет притискахме. Тогава бях в кабинета на тогавашния премиер, за да оказваме натиск да подпише договора. Смятахме, че е важно Македония да има добри отношения със съседите и да ѝ се отвори пътят за ЕС. По този план се работеше дълго време. Новото правителство обаче беше по-храбро - кураж, както казвате вие - имаше политическа воля, както я имаше и от (премиера Бойко) Борисов, а и от правилните политици в правилното време. Смятаме, че събитието е историческо.

- Договорът е за добросъседски отношения - не да има щети на едната или другата държава. Напротив, разликите или общите моменти от историята да са във функция на общото бъдеще. Затова и премиерът Заев говореше днес за бъдещето. Мисля, че твърде много говорихме за историята. Вчера (вторник - бел. ред.) германският посланик в Скопие имаше една изява. Той каза, че общата история е само добра възможност за компромиси и сътрудничество и не е напдревара за екстремисти, които искат да си я присвоят. Историята не е ничия, Крушевската република е оставена и на албанците, и на македонците, и на българите. На всички народи на Балканите. Може да има критични гласове, но аз смятам, че този договор само дава марка и не може да носи щети на нито една държава.

- България като членка на Европейския съюз може да постави милион пречки. Може да каже, че в Македония климатът е много топъл и ние не даваме да е част от ЕС. Решението се взима консенсусно. България може да намери милион причини, ако иска. Затова правим договор - да покажем, че можем да си помагаме. Ако търсим причина, въобще не ни трябва договорът - можем да намерим каквато и да било причина. Така че аргументът не издържа - напротив, с подписването България показва воля да види Македония в ЕС и НАТО, а Македония показва воля да гради партньорски отношения с България.

- Вчера имаше покана от премиера Заев към опозицията, която е работила повече време по договора. Сегашната власт само потвърди политическата воля и финализира текста. Така и че и едната, и другата страна са съавтори на договора. Ако (ВМРО-ДПМНЕ) са му съавтори, трябва да го приемат. Опитвам се да повдигна плана за деблокиране на интегративните процеси на надпартийно ниво, на надетническо ниво. Да постигнем държавен консенсус относно европейската интеграция. Смятам, че опозицията ще успее да отдели стратегическите въпроси на държавата от злободневните политически теми. Има много въпроси, по които можем да се разправяме и опозицията може да каже, че правителството е лошо. Но не и за стратегическите, които ни водят към ЕС. Гражданите го очакват това от нас, политиците. И ако още веднъж ги подведем, няма да ни простят.

- Първо, да върне демокрацията и правовата държава, което и първо се отваря като тема в началото на преговорите. Първият тест за нас като кабинет са местните избори на 15 октомври. Ако няма нито една нередност в провеждането им, за първи път ще покажем, че кабинетът е различен. На избори се показват всички лица на едно правителство - как се държи с медиите, как се държи с гласуващите, с администрацията, с институцията. Всички отношения на правителството се виждат най-добре в деня на изборите и в предизборния пеиод. Затова първите три месеца са направени, за да имаме честни и прозрачни избори.

- Рамковият договор беше подписан през 2001 г. между всички четири партии - две на албанците и две на македонците. От договора произлязоха много закони от конституционните промени. За един и същи въпрос имахме различна интерпретация какво значи употреба на езика в институциите - дали на местно ниво или на държавно. Тази разлика същестуваше 20 години. С ВМРО-ДПМНЕ два пъти на два пъти донесохме Закон за езици. И тогава не успявахме да се договорим, казвахме, че има напредък, но то не е в духа на Рамковия договор и този въпрос остана отворен.

После бяха изборите. Започнахме преговори с ВМРО-ДПМНЕ. За това се договорихме да изчистим въпроса най-накрая. Заради други обстоятелства обаче не направихме правителство. Същото казахме на СДСМ - трябва да затворим Рамковия договор, защото от колко време има нерешени въпроси? Това създава негативна енергия в отношенията между общностите. Договорихме се, постигнахме договор и той ще стигне до събранието.

- Ние като приоритети, като партия, имахме приоритети на изборите - еднаквост в езика и икономиката ЕС и НАТО. Езиковата еднаквост е важно политическо искане от Рамковия договор. Щом го затворим, се концентрираме само върху темата икономика.

Освен това до 2001 г. албанците бяха напълно извън системата. В правителството до 2001 г. имаше само 2-3 процента албанци. Нямаше университети на албански. В цяло Скопие имаше една паралелка за средно образование на албански. Седемнайсет години по-късно албанците в институциите са 20 на сто. Първо трябва да влезете в системата, за да създадете условия и после и в икономиката. Нашият старт е по-различен от този на македонците, имахме 50 години разлика. Първо трябва да постигнем равнопоставеност, а после да говорим за общ напредък. Все още се движим от минуса към нулата.

- И аз днес пуснах във "Фейсбук": "Илинден 2017 г. Крушевска република - наследство на всички!" Така го почитаме и ние, албанците. А за преброяването - вярно е, че дълго време нямаше. А според законите трябва на всеки 10 години. Имахме един опит, но пак имахме разлика в тълкуването на закона. Мисля, че сега се правят подготовки.

По света преброяването се прави заради политиките - икономически например. В Македония преброяването влияе на етническите права: конституцията не познава категория "албанци", а "граждани, които са 20 процента". Всички права се основават на понятието "граждани, които са 20 процента". Т.е. от числеността зависи корпусът от етнически права, които се основават на Рамковия договор. Затова трябва числата да са достоверни, никой да не ги манипулира. Когато опитвахме да броим през 2012 г., се появиха различни предложения - да не се включват тези или онези числа в броя. Започна да се губи достоверността на тези бройки. Ако бяхме позволили да завърши процесът, това щеше да донесе нестабилност на държавата. Затова казахме: дайте да изчакаме, да се подготвим добре, за да може утре всеки да вярва на резултатите - и македонци, и албанци, заради спецификата. От числеността зависи системата в държавата.

- Мисля, че трябва да се разговаря за това. Не мога да кажа от името на кабинета, защото не сме го обсъдили. Лично мисля, че всеки гражданин трябва да има възможност да изясни като какъв се чувства.