В "Държавен вестник" излезе Законът за изменение и допълнение на НПК (Наказателно-процесуалния кодекс), който в последните две седмици предизвика високо напрежение сред юристи и обществени организации с няколко силно оспорвани разпоредби: за превръщане на Специализирания наказателен съд в особен за високите етажи на властта, но не за всички централни институции, и с орязването на права на защитата под предлог за ускоряване и облекчаване на формализма в наказателния процес.

Датата на издаването на указа от президента Радев, посочена в "Държавен" вестник, е 2 август, но новина от президентската институция за това нямаше. Така вчера, 3 август, при липсата на информация, че държавният глава вече е пуснал закона, осем граждански организации и няколко извънпарламентарни политически партии изпратиха обръщение с призив да бъде наложено вето на промените в НПК и Закона за съдебната власт (ЗСВ). Както и в Закона за опазване на околната среда, с които се орязват обжалването на решения пред втора съдебна инстанция.

Вместо да се създадат правила за качествено и ефективно разследване и обвинения, които да издържат пред съда; вместо да бъде реформирана прокуратурата, за да стане качествен и отговорен орган по ръководство на досъдебната фаза, този отказ от реформа се прикрива с прехвърлянето на делата за политическа корупция в специално формиран съд. Което създава условия за изпълнение на поръчки, без оглед на качеството на обвиненията - този е сред основните аргументи на призовалите президента за вето над НПК.

Измененията предвиждат да се разглеждат от Специализирания съд делата за над 40 престъпления - подкуп, престъпления по служба, пране на пари, ако са извършени от депутати, министри, кметове, шефове на агенции, магистрати. Не е ясно на какъв принцип са избрани държавните институции, чиито шефове и членове ще са подсъдни на СпНС и кои остават на Софийския градски съд, например защо Националното бюро за контрол на СРС попада към Спeцсъда, а Комисията за защита на конкуренцията - не.

Сред най-съществените промени е въвеждането на задължително разпоредително заседание при разглеждане на делото от първата инстанция, на което страните трябва да посочат съществените процесуални нарушения в досъдебната фаза, заради които делото да подлежи на връщане за отстраняването им. След като започне същинското разглеждане на делото от съда, то не може повече да бъде връщано за отстраняване на нарушения от никоя инстанция, включително и от Върховния касационен съд, дори да бъдат открити съществени такива по-нататък в хода на процеса. Това означава, че ще има повече оправдателни присъди, е мнението на юристите за промяната, а същото признание направи пред журналисти неотдавна и главният прокурор Сотир Цацаров.

Горната промяна е мотивирана за ускоряване на делата, но същевременно се удължава срокът за разследване на лицата от високите етажи на властта по усмотрение на прокурора. Премахнато е и сегашното право на обвиняемия да поиска задължително внасяне в съда на делото му след определен срок.

След влизането на измененията в сила - а това е предвидено три месеца след обнародването му, тоест на 5 ноември, процесуалният закон може да бъде атакуван пред Конституционния съд от 48 депутати.

Още създаването през 2011 г. по идея на вътрешния министър Цветан Цветанов на Специализирания съд предизвика твърдения, че новата институция е концептуално сбъркана. Тогава БСП като опозиция и ДПС атакуваха Спецсъда пред Конституционния съд. С аргумент, че създаването на такъв съд е опит за утвърждаването на полицейската държава в България и той ще се превърне в партиен съд за изпълнение на поръчки. Сега обаче ДПС подкрепи новите изменения и допълнения.

Не е известно как ще постъпи сега БСП.