От началото на годината от 500 молби за възстановяване на българско гражданство е отказано на 24 души

От началото на годината от 500 молби за възстановяване на българско гражданство е отказано на 24 души

Повод за запитване беше случаят на Матилда Нахабедян - българка, живееща в Холандия, която поиска да получи отново и българското си гражданство. В началото на юни тя получи отговор от правосъдното министерство – процедурата за нея е спряна, защото са установили, че има арменска народност.
Повод за запитване беше случаят на Матилда Нахабедян - българка, живееща в Холандия, която поиска да получи отново и българското си гражданство. В началото на юни тя получи отговор от правосъдното министерство – процедурата за нея е спряна, защото са установили, че има арменска народност.
Министерството на правосъдието е отказало на 24 души от началото на 2017 година да получат отново българското гражданство. Молбите за това до края на юли тази година са били над 500..
Това показват част от данните на ведомството, предоставени на "Дневник" по реда на закона за достъп до обществена информация. За миналата година молбите са 880, а отказите над 30.
Повод за запитване беше случаят на Матилда Нахабедян - българка, живееща в Холандия, която поиска да получи отново и българското си гражданство. В началото на юни тя получи отговор от правосъдното министерство – процедурата за нея е спряна, защото са установили, че има арменска народност.
В закона за българското гражданство е записано, че то може да бъде възстановено ако човекът :
не е осъждан с влязла в сила присъда за умишлено престъпление в държавата, в която живее, или в Република България, и не представлява заплаха за обществения ред, обществения морал, общественото здраве или за националната сигурност; преди не по-малко от 3 години към датата на подаване на молбата за възстановяване има разрешение за постоянно или дългосрочно пребиваване в Република България.
Именно позовавайки се на последната хипотеза, министерството отказва на Нахабедян отново да получи българско гражданство. Напрактика Министерството приема, че тя няма български произход. Тя е получила решението преди седмица и ще обжалва това пред съда, като със случая ще се занимава и Българския хелзинкски комитет.
Преди време председателят на организацията Красимир Кънев заяви пред "Дневник", че разпоредбата от закона, която изисква поне тригодишно пребиваване у нас към датата на искане за възстановявне на гражданството, "е била приета преди време, за да може да се затруднят изселниците, които имат турско гражданство, при искането си за възстановяване на българското гражданство да трябва да доказват, че са пребивавали у нас".
В определение на Върховния административен съд (ВАС) от 2014 година по сходен на Нахабедян случай, съдът приема, че не може произходът да бъде изтъкван като причини за отказ гражданството да бъде възставено.
Според съда понятието "българин" в закона за българското гражданство не следва да се тълкува в неговия етнически смисъл за лицата, които са загубили българското си гражданство и кандидатстват за неговото възстановяване. Това според ВАС би било в противоречие със забраната за дискриминация в член 6 от Конституцията на България.