Село Беренде не дава църквата си на Божидар Димитров
Село Беренде се намира на 57 километра от София - по-малко от час път, ако не се брои столичния трафик. Разстоянието е еднакво и откъм Драгоман, на международния път за Сърбия, и през Годеч, където любителите на разходките ще открият красив пейзаж с меки хълмове и разпръснати на махали селца. На нито един от пътищата обаче няма табела за средновековната църква със стенописи от XIII-XIV век, която директорът на Историческия музей Божидар Димитров иска да премести в София.
Според Димитров мястото на "Свети Петър и Павел" е "такова върло", че нито реставратори, нито туристи могат да стигнат до там. Това е вярно само отчасти - най-голямото, но преодолимо предизвикателство са дупките по шосето. До Беренде маршрутка отива само през уикенда, няма магазин, няма лекар. Въпреки това там живеят хора, които не са съгласни да дават църквата си на Божидар Димитров.
Посреща ни 17-годишният Валери, един от 12-те постоянни жители на Беренде, доброволно приел ролята на екскурзовод в последните седмици. Ключът за храма се предава от семейство на семейство, сега обаче с повишено внимание - заради обещанието на Божидар Димитров да прати в Беренде строителни специалисти. Местните хора са се зарекли да не го пускат.
"Не знам защо я иска, но няма да стане", зарича се на няколко пъти Валери, докато показва пътя към църквата. Тя е с размерите на параклис, 4 на 5 м. и с дебели почти метър каменни стени и от поне 700 години лежи край старото гробище - на 800 метра надолу по склона от селото, десетина минути пеш от последните къщи. Пътят е наистина стръмен, но широк и с впечатляваща гледка - просто не е желателно долу да се слиза с кола.
На средата му върху тенекиена стрелка е издраскан надписът "църква". Семейството на Валери е последното, поставило катинар на "Свети Петър и Павел", той коси и тревата наоколо. Разбиват я често, казва Валери, разказва и за случаи, в които там подслон са търсили бежанци. Вещите вътре - стол, маса, дървен кръст, ракла, обаче все така си стоят от години.
Църквата е обявена за народна старина още през 30-те години, статутът й е потвърден отново през 60-те години, когато стенописите са обявени за паметник от национално значение. Според монографията на известния специалист по изкуство на Средновековието проф. Елка Бакалова и те, и сградата са от средата на XIV в. - времето на цар Иван Александър, единствената така богато изографисана и запазена църквва от този период. Забележителни са един от малкото образи на Константин Кирил Философ, сцената на Успение Богородично, фрески на архангелите, светците-войни, св. св. Константин и Елена.
Днес те все още се държат, макар и във все по-окаяно състояние, а в усойното помещение се носи миризма на мухъл. На предната фасада личат останките от изображение, изчезнало в неизвестен момент през годините.
Заради местна легенда, че Иван Асен (век по-рано от Иван Александър) заровил свои ценности в олтара, храмът е разкопаван от иманяри, през 2007 г. е откраднат и медния обков на покрива. Някъде по това време храмът е варосан от местен свещеник, воден от добри намерения. Дясната стена отвътре пък е укрепвана с хоросан. Валери, а и кметският наместник на Беренде и околните села Валентина Тошева вече не помнят кога са правени тези ремонти.
Факт е, че преди Божидар Димитров да се заинтересува за църквата, единствено местните хора и отчасти - Софийска митрополия се вълнуват от нейната съдба. От десет години хората в Беренде, организирани от Венцислав Аспарухов, събират средства за възстановяването на храма, през 2013 г. получават и разрешение от Националния институт за недвижимо културно наследство за спасителен ремонт - дренаж, плочник, укрепване на покрива. Той обаче не може да бъде осъществен, защото църквата не съществува по документи, разказа Венци.
Някъде около 2012 г., независимо от църковното настоятелство и НИНКН Софийската митрополия укрепва покрива и прави дренаж, защото по думите им състоянието на стенописите е критично. Те подчертават, че са работили само извън храма. Според експертите от НИНКН, оценили състоянието на храма през 2013 г., самата сграда е здрава.
"Освен с хеликоптер, не виждам как ще я вземат. Но тя е много стара и ще се разруши. Не трябва да се изнася", разсъждава Валери. Мнението му съвпада и с това на община Драгоман. "Уважавам г-н Димитров, той е професор, но тази църква от векове е там. Това е светото й място", заяви пред "Дневник" кметският наместник Валентина Тошева. Според нея мястото може да е труднодостъпно, "но хората имат вяра". Макар да не можа да посочи конкретна цифра, посетителите му "определено са повече от 50 души годишно". За бъдещето на храма й предстоят разговори със заместник-кметицата на Драгоман Лидия Банкова, която също иска той да бъде реставриран на място.
Междувременно в сряда Божидар Димитров продължи да популяризира идеята за преместване на църквата, описвайки различни подобни примери от световната практика.
"Дневник" потърси и мнението на изкуствоведа проф. Елка Бакалова, написала монографията за "Св. Петър и Павел". Според нея намерението за местене трябва да бъде консултирано с църквата, общината и НИНКН. Но преди всичко "...Става въпрос за недвижима културна ценност и само идеята да се движи, е нелепа. Със сигурност, при едно преместване, стенописите биха били увредени."
Проф. Бакалова припомни, че наскоро България домакинства на конферeнцията на Международния комитет по консервация на мозайки (ICCM), чийто основен акцент бе запазването на паметниците заедно с всичките им елементи (мозайки, стенописи, архитектурна декорация и т.н.) и "несъвършенства" в оригиналната среда и контекст. "Според съвременната практика в цивилизованите държави, консервационните намеси в материалните културни ценности са минимални, така че да може се съхранят и паметниците, и тяхната история", написа тя.
Според проф. Бакалова конструктивно решение за състоянието на църквата в Беренде е наложително, но трябва да се вземе след вслушване в професионалните и експертни организации. "Решение и действия задължително трябва да се предприемат, но не по преместването, а по консервирането на църквата на мястото, свързано с нейната истинска история. Отбелязвам, че консервацията и рестварацията на архитектурата и стенописите на църквата при с. Беренде ще изисква много по-малко средства отколкото пренасянето й."