Пострадалите от атентата в Сарафово поискаха над 200 млн. лв. обезщетения, делото пак не тръгна

Пострадалите от атентата на летище "Бургас" в Сарафово през 2012 г. поискаха над 200 млв. лв. обезщетение за претърпени от тях имуществени и неимуществени вреди. Това се разбра на поредното заседание по делото днес в Специализирания наказателен съд, на което отново не бе даден ход по същество.
Съдът допусна частично гражданските искове на пострадалите и техните близки. Дали ще уважи исканата от тях стойност ще се реши в хода на процеса. Съдебният състав прие, че един от ищците - дете, което още не е било родено по време на инцидента, макар да е имало увреждания, за които се твърди, че са следствие на травмите на бременната му тогава майка, не следва да се конституира като страна в процеса, защото е било родено след атентата. В момента на инцидента то не е било правен субект, аргументира се съдът. Друг иск, който не беше уважен, е на близки на загиналите, които претендират загуби от приходи в бъдеще - т.е. ако близките им не са загинали, са щели да спечелят исканите като обезщетение пари. Съдът прие, че това в българското право са пропуснати ползи и тяхното претендиране ще затрудни наказателния процес и пострадалите следва да търсят сумата по гражданско дело.
Съдебният състав прие днес, че за военното крило на ливанската шиитска групировка "Хизбула" няма данни и доказателства, че има връзка с атентата, и то не бе конституирано като граждански ответник, каквото бе искането на пострадалите. В началото на 2013 г. тогавашният вътрешен министър Цветан Цветанов обяви междинни резултати от разследването, които свързвали терористичния акт с "Хизбула". Повече четете тук.
Водилата разследването прокурор Калина Чапкънова, която днес бе избрана за новия състав на Висшия съдебен съвет от парламентарната квота, също заяви пред съда, че организацията няма никаква връзка с обвиненията на подсъдимите.
Всичко за избора на парламентарната квота на ВСС четете тук. Чапкънова разбра от медиите, че е избрана за следващия съдебен съвет. Обясни, че не е имала задължение да бъде в парламента при гласуването за кандидатите и затова е предпочела съдебната зала и воденото от нея разследване. Тя отказа да коментира дали според нея изборът от депутатите е бил предопределен, което показаха днес избраните кандидати. Повече за това как депутатите спазиха предварителната договорка за избор на членове на съдебния съвет четете тук.
"Гражданският ответник е лице, което носи гражданска отговорност за чуждо престъпление. По това наказателно дело обаче не са налични каквито и да е доказателства, които да свидетелстват за връзка между престъпното деяние на двамата извършители и тази организация", коментира искането за включването в процеса на "Хизбула" Чапкънова. Тя отбеляза още, че в исковите молби организацията е идентифицирана само с един свой белег - наименование като липсват останалите задължителни белези - адрес, седалище и др.
Същото бе становището и на адвокат Радослав Николов, защитник на единия подсъдим - включването на "Хизбула" в процеса ще доведе до нови доказателства, експертизи, международни поръчки, разпити на свидетели. "В целия дълъг над 100 страници обвинителен акт името "Хизбула" не се среща нито веднъж. Връзката на организацията се явява не просто недоказана, но сама по себе си е продукт единствено на предположения и догадки. Той попита как ще се установява официален адрес, призоваване, какво ще е процесуалното им представителство и т. н.
Днес стана известно, че всички пострадали вече са уведомени и призовани за делото и се очаква в средата на ноември, за когато е насрочено следващото заседание, процесът да започне.В късния следобед на 18 юли 2012 г. избухна взрив, скрит в раница, в автобус с израелски туристи. Загинаха шестима души, сред които българският шофьор Мустафа Кьосов. 37 души бяха ранени.
Обвинителният акт беше внесен в съда четири години след инцидента - на 15 юли 2016 г., като подсъдими по делото са австралиецът Мелиад Фарах и канадският гражданин Хасан ел Хадж Хасан, които са помагали на загиналия атентатор Мохамед Хасан ел Хюсейни.
Въпреки множеството опити на прокуратурата двамата обвиняеми не бяха екстрадирани и в България. Делото срещу тях ще се гледа задочно.