Основните мишени на новите десни популисти в Западна Европа са парламентарното управление и човешките права. Тази теза разви в лекцията си Никос Аливизатос, който е почетен професор по конституционно право в Атинския университет и представител на Гърция във Венецианската комисия към Съвета на Европа, на дискусия "Популизмът като предизвикателство за европейския конституционен ред" организирана от Европейски съвет за външна политика в София.

Лекция на Аливизатос започна с припомняне на срещата състояла се на 21 януари миналата година в Кобленц, ден след инагурацията на Доналд Тръмп, на "най-видните" политици от дясното крило в Европа - Марин льо Пен, нейният холандски колега Герт Вилдерс, и Матео Салвини, лидерът на "Северна Лига". Те всички са поканени от Фрауке Петри, лидерката на "Алтернатива за Германия". "Ние сме началото на патриотичната пролет в Европа", каза тогава Вилдерс, а Льо Пен припомни победата на Тръмп и Брекзит с думите: "През 2016 г., Англосаксонския свят се пробуди. През 2017 г. съм сигурна, че ще бъде изгревът на хората на Континента". Аливизатос припомня, че тълпата е скандирала "Lügenpresse" ("Лъжлива преса"), термин използван нацистите през 20-те години за компроментиране на независимите вестници.

Атаките срещу парламентарното управление обикновено започват под формата на остра критика срещу "елитите", който са "банкерите", "богатите" и най-често "бюрократите от Брюксел", смята Аливизатос. Според наблюденията му, през повечето време атаките са насочени и към политическия елит, като депутати, министри и партийни лидери. Като пример за атака от такъв тип Аливизатос посочи цитат от речта на Доналд Тръмп при президентстката му инагурация: "Политиците просперират, но фабриките затварят и работните места намаляват. Статуквото защити себе си, но не и гражданите на страната ни. Техните победи не са нашите победи, техният триумф, не е нашият триумф и докато те празнуват в нашата столица, борещите се за оцеляване семейства в нашата страна нямат повод за празник". С други думи, до сега, законите бяха гласувани във Вашингтон и решенията бяха взимани не в полза на народа, а в интерес на няколко щастливци, коментира Аливизатос. Тръмп е казал още, че церемонията "има много специално значение, защото днес ние не просто прехвърляме властта от една администрация на друга или от една партия в друга, но отнемаме властта от Вашингтон и я връщаме на вас, хората".

В лекцията си Аливизатос обърна внимание на прославянето на референдумите, като единственото средство за изразяване на народната воля от популистите. Това, според него е грубо ласкателство на народа. Той припомни, че Льо Пен в интервю за преизборната си кампания за президентските избори във Франция обеща два референдума. Алексис Ципрас, който е от другата страна на политическия спектър също обеща да включи в конституцията на Гърция четири различни референдума, защото в демокрациите решенията трябва да се взимат от народа, а не от технократите.

Аливизатос смята, че по този начин, от референдумите, съчетани с изпълнителното законодателство, се очаква не само да допълват, но и да заместят обикновения законодателен процес в парламента. Професорът припомня, че в наши дни въпросите на които може да се даде отговор с "да" или "не" са много малко. Според него най-важното качество на представителното управление не се крие в техническите му предимства, тъй като в цифровата ера проблемите с комуникацията и участието на хората от дома в откритите дебати могат лесно да се решат лесно. Аливизатос мята, че дебатът в парламента с физическото присъствие на участниците и обмена на аргументи не може да бъде заменен от никакво друго средство за обсъждане или комуникация. Той вярва, че парламентарното управление е единствената форма, която може да гарантира, че правилните въпроси са поставени публично и че отговорите на тези въпроси се обсъждат открито и отговорно, по начин, който благоприятства консенсус и нюанси, а не се превръща в догматични избори, между черно и бяло. "Чрез систематична атака срещу професионалните политици поддръжниците на "патриотичната революция" всъщност атакуват този вид дебат. При това те нападат самата демокрация. Защото, както показват годините на крайностите през миналия век, демокрацията е или представителна, съвещателна и склонна към компромис, или изобщо няма демокрация", каза Аливизатос в лекцията си.

Правата на човека и тяхното спазване чрез върховенството на закона, е вторият стълб на модерната демокрация, смята Аливизатос. Участниците във срещата в Кобленц не застават открито срещу човешките права, а отказват да признаят тяхната универсалност и изтъкват необходимостта от тяхното избирателно прилагане, каза още Аливизатос и даде пример с бежанската криза. Той припомни отричането на разнообразието и мултикултурализма за сметка на "националната чистота". Част от атаката срещи човешките права, според него са и критиките към европейските съдии и публикуването на техни снимки на първите страници на таблоидите с етикети "враговет на народа".

Аливизатос смята, че формата на режима, която гореспоменатите лидери имат "в главите си" имат следните общи черти:

Нелиберални демокрации (Illiberal democracies), е един от термините, които най-добре описва тенденциите при новите популистки политически движения. Фразата е "изобретена" от колумниста на "Вашингтон пост" Фарийд Закариа, като описание на режими в които има избори, но гражданите са "отрязани" от процеса на взимане на решение, поради липса на граждански свободи. Друг израз е "пост-истина демокрации", но Аливизатос смята, че най-точното описание е "авторитарна демокрация", защото "демокрацията я има, след като има избори, но волята на народа е подправена, а човешките права не са ефективно защитени, тъй като независимостта на съдебната власт е застрашена, ако ли не и отменена".

Каквото и да е определението, трябва да се съгласим, че ако не сме готови, като юристи и преди всичко, като граждани, да се противопоставим ефективно на тези тенденции, през следващите години, ако ли не и през следващите месеци, те могат да ни донесат болезнени изненади, завърши лекция си Аливизатос.