"Проект Северозапад" или какво се прави за достойния живот на възрастни хора
"Каква беше красавица...Като се хванеше на хорото и мъжете спираха да дишат. А сега - виж я, по-зле от мене", шегува се изправена възрастна жена със своя приятелка, докато чака за преглед при ортопед. Селото, където е кабинетът на доктора е изпълнено с баири. Докато говори за приятелката си, възрастната жена се изправя повече. Приятелката ѝ си помага с тояга. А двете преди малко заедно са минали една от стръмнините.
"Мога и на студено да стоя, но ми разкажи какво става по село. Не съм излизала два месеца", се чува гласът на възрастна жена, докато дървата за отопление се трупат в къщата. Младо момче ги стоварва, докато тя го гледа.
"Нека първо ти попея". Така отговаря на въпроса "Как си" баба, която не може да ходи, но много обича да пее и цял живот е пяла.
Това са само част от историите, с които доброволците от фондация BCause са се сблъсквали в Северозапада, обявено отдавна за най-бедното място в Европейския съюз. Опитът на фондация, историите на хората и пълната неангажираност на държавата да направи нещо за този район, водят до решението за учредяване на нова неправителствена организация - "Проект Северозапад". Това разказа за "Дневник" Яна Рупева, която е част и от двете фондации.
Идеята на проекта е да се предостави грижа на възрастните хора в най-западналия регион, за да имат нормален, достоен и комфортен живот в домовете си,
без да се налага да живеят в учреждения. Амбицията е да бъде изградено социално предприятие, за да могат предоставяните услуги да се самоиздържат и да са независими от съществуващите програми.
Предисторията на създадената преди девет месеца фондация е, че част от екипа ѝ са членове на другото сдружение - BCause, което е в полза на благотворителността. С него те са проучвали повече от 3 години възможностите за създаване и подкрепа на услуги в Северозапада. Досега те са организирали прегледи на възрастните хора на място. Срещали са се с над десет общини и паралелно с осъществяването на някакви дейности са започнали да търсят коя е онази община, с която могат да започнат да работят по новия проект. Спряхме са се на Мездра, обяснява Рупева.
Миналата година през зимните месеци са имали малка програма за осигуряване на домашни помощници на самотни възрастни хора в шест села, средствата били осигурени изцяло от дарители - от фонд "Нашите родители". Много от тях бяха изненадани, че някой им помага безплатно, спомня си Рупева и допълва: "Това беше, за да пробваме нашите хипотези - доколко това е възможно, доколко хората са склонни да ползват тази услуга, дали предоставящите услугата трябва да са местни".
Така решили да създадат "Проект Северозапад". Фондацията е местно базирана, регистрирана е в същия район.
Идеята е да се развиват такива програми, които да подкрепят общността. Първоначално създателите на фондацията са се насочили към услуги за възрастни хора, които са над една трета от местното население.
"Тези хора са оставени да се справят сами", с тъга и яд говори Рупева. След като са създали организацията, община Мездра им е предоставила две сгради. Сега фондацията се опитва да ги ремонтира с дарителски средства, за да станат складове за хранително банкиране. То ще бъде управлявано съвместно с Българска хранителна банка, която е неин партньор. Паралелно с това създателите искат да направят домашен патронаж, който да предоставя храна.
Със срокове за начало на плануваните идеи, фондацията не може да се ангажира, защото те зависят от много неща. Рупева обаче изрази надежда, че например сградите ще бъдат ремонтирани до края на октомври. Въпреки това още от началото на следващия месец започват малка част от предоставянето на патронажни услуги и осигуряване на домашни помощници в селата. Желанието на фондацията е да направи услугата устойчива.
Рупева допълва, че хората, които ще я ползват ще заплащат такса, но тя включва само разходите по домашните помощници - заплати, осигуровки и малък процент, свързан с подсигуряване на средства за транспортни разходи и при нужда за осигуряване на социален работник - защото това е важно. Например за четири посещения месечно, цената е 23 лв.
"Идеята е да оформим всичко това като социално предприятие",
"Тези хора са оставени да се справят сами", с тъга и яд говори Рупева. След като са създали организацията, община Мездра им е предоставила две сгради. Сега фондацията се опитва да ги ремонтира с дарителски средства, за да станат складове за хранително банкиране. То ще бъде управлявано съвместно с Българска хранителна банка, която е неин партньор. Паралелно с това създателите искат да направят домашен патронаж, който да предоставя храна.
Със срокове за начало на плануваните идеи, фондацията не може да се ангажира, защото те зависят от много неща. Рупева обаче изрази надежда, че например сградите ще бъдат ремонтирани до края на октомври. Въпреки това още от началото на следващия месец започват малка част от предоставянето на патронажни услуги и осигуряване на домашни помощници в селата. Желанието на фондацията е да направи услугата устойчива.
Рупева допълва, че хората, които ще я ползват ще заплащат такса, но тя включва само разходите по домашните помощници - заплати, осигуровки и малък процент, свързан с подсигуряване на средства за транспортни разходи и при нужда за осигуряване на социален работник - защото това е важно. Например за четири посещения месечно, цената е 23 лв.
"Идеята е да оформим всичко това като социално предприятие",
обяснява Рупева. Създателите на фондацията искат да въвлекат с тях да работят младежите от защитеното жилище в Мездра - млади хора с умствена изостаналост.
Според техни проучвания има около 10 младежи, които имат възможност и желание да се включат в трудови дейности. Това все пак ще отнеме време, защото младите хора имат нужда от подготовка. "Те дори нямат навик да излизат сами в града. Постепенно ще ги въведем във възможността сами да изкарват пари, да са независими и самостоятелни", разказва още Рупева.
Според техни проучвания има около 10 младежи, които имат възможност и желание да се включат в трудови дейности. Това все пак ще отнеме време, защото младите хора имат нужда от подготовка. "Те дори нямат навик да излизат сами в града. Постепенно ще ги въведем във възможността сами да изкарват пари, да са независими и самостоятелни", разказва още Рупева.
Освен кампанията от миналата зима, от създаването си фондацията е била съорганизатор на здравен скрийнинг на децата в Мездра между 4 и 10 г. със съдействието на специалисти от Александровска болница. "Опитваме се да раздвижим нещата, които се случват в района", коментира Рупева.
По думите ѝ другият акцент на фондацията е да наема хора над 50 г. заради структурата на икономиката в България. Тъй като докато младите са по-мобилни и по-лесно мигрират, хората на тази възраст на практика са си стационарно позиционирани в съответните населени места, а всъщност работа за тях трудно се намира.
Друга идея е да се създаде банка на домашните помощници в този район, т.е. хора, които имат желание да полагат грижи
и при заявена нужда от възрастни хора за използване на тези услуги, фондацията да прави "мач" между тях и ще ги събира. Те ще получават обучение, тъй като създателите на сдружението много държат на това. Подчертават, че идеята им е за професионална, специализирана помощ, а не за намиране на работа на безработни.
И се аргументират - тенденциите в Европа са към застаряване на населението и ще се усеща все повече нуждата от професионална подкрепа на възрастните хора. Засега фондация "Проект Северозапад" нямат обучени хора за работа с хора с деменция например и няма да предоставят такава услуга. Защото искат да започнат само с това, което е по възможностите им. За тях е важно да са честни със себе си и хората - какво могат да предоставят и какво не.
Държат и на прозрачността - ясно разписване на това, което ще върши домашният помощник, за да знае той какво се иска от него и да знаят възрастните хора какво могат да изискват от помощника. "Те не са момчета за всичко", подчертава Рупева. Но в ангажиментите им може да влиза широк кръг от дейности - внасяне на дърва, палене на печка, смяна на чаршафи, помощ за поддържане на личната хигиена на възрастните, пазаруване, плащане на сметки, четене на книга, извеждане на разходка и др. Всичко е въпрос на договаряне. Практиката на фондацията от зимния сезон е показала, че хората имат различни очаквания.
Създателите на фондацията държат и плащането да става чрез български пощи или по банков път, за да има отчетност. Ангажират се и с постоянен мониторинг по предоставяне на услугата.
В историята на създаването на организацията няма лична история. Всеки от един доброволците има лична история със своите близки възрастните хора, с които не е могъл да бъде. "Със знанието, че там до него има някой, на когото може да се разчита и мога да се обадя, ще се чувствам по-спокойна", коментира Рупева. Затова фондацията е предвидила да има връзка между роднините на възрастните хора и домашните помощници. Разказва, че са имали случай, при който баба отказва доброволци да дойдат в дома ѝ. "Кметът беше говорил предварително с нея, че ще дойдат хора, които да ѝ помогнат, но тя отказа, защото къщата ѝ е мръсна", обяснява Рупева и допълва, че е много деликатен моментът и се изисква особен баланс между това да помогнеш на възрастния човек и да си достатъчно обран да запазиш достойнството му.
На въпроса намират ли лесно дарители, отговорът е "и да, и не". Има хора, които им се доверяват, имат дългогодишни партньори, но всичко изисква средства и популяризирането на идеята им ще помогне за набирането им. В сайта на организацията има банкова сметка, но фондацията популяризира идеята за тях да се дарява през platformata.bg.