В Народната библиотека заплатите са минимални, а обемът работа е колкото в Конгреса на САЩ
В Националната библиотека "Св. Св. Кирил и Методий" (НБКМ) заплатите са около минималната за страната. В същото време броят на управляваните библиотечни единици средно от служител надвишава същия показател за Националната библиотека на Германия и този за Националната библиотека на Конгреса в САЩ. Това се казва в доклад на Сметната палата след одит на националната институция за периода 1 януари 2014 г. - 30 юни 2016 г.
През 2016 г. библиотечният фонд, управляван от 1 служител в НБКМ, възлиза на 39 хиляди библиотечни единици. Административният капацитет на библиотеката не е достатъчен и намалява, тъй като не е съобразен с управлявания библиотечен фонд, констатират одиторите.
Библиотечният фонд наброява над 8 млн. библиотечни единици към края на 2015 г., а в електронната й система са включени едва 11% от тях. Освен това не всички от издаваните произведения в страната, които би трябвало да се депозират в библиотеката, й се предоставят, а така българските граждани са лишени от достъп до съвременни издания, се казва в доклада.
Проблемът с недостатъчното финансиране е хроничен
Основният извод на проверяващите е, че ръководствата на Министерството на културата и на Националната библиотека не са създали достатъчни условия за опазването на това културно наследство.
Основната причина е хроничното недофинансиране. Досега пари за националната институция са отпускани на база "брой служители" и "закрити площи с размер над 12 хил. м" - принцип, прилаган и за регионалните библиотеки, който не отчита постоянното нарастване на библиотечния фонд и недостатъчния сграден фонд за неговото правилно съхранение.
Книгохранилищната криза на Националната библиотека датира още от 1964 г., когато е организирано първото външно книгохранилище в непригодена за целта сграда. Всички взети впоследствие управленски решения за преодоляването на този проблем са еднакво неподходящи, е оценката на одиторите. Библиотечният фонд се съхранява освен в основната сграда на Националната библиотека, така и в няколко други притежавани или ползвани имоти около София, които не отговарят на изискванията за неговото адекватно съхранение и организация.
Течове и книги на пода
Преобладаващата част от помещенията не са нито достатъчно осветени, нито климатизирани, в някои от тях има течове, а поради недостиг на място и стелажи, част от библиотечните единици са разположени по земята.
В резултат част от съхранявания библиотечен фонд е увреден, унищожен или неизползваем. Това създава риск за влошено качество на предлаганите обществени услуги , както и от риск от загуба на национално културно наследство.
В одитния доклад е посочено, че липсва политика за целенасочено развитие на библиотеката като единствен културен институт с национално значение в областта на библиотечното дело; ефективни действия за обогатяване, поддържане, съхранение и опазване на библиотечния фонд като част от културното и историческо наследство на страната; условия за предоставяне на качествена библиотечно-информационна услуга.
Националната библиотека на Република България е най-голямата библиотека в страната и най-старият културен институт в следосвобожденска България. Създадена е през 1878 г. по инициатива на софийския учител и секретар на Градския съвет Михаил Боботинов, а през 1879 г., по предложение на Марин Дринов, получава статут на държавно учреждение под названието Българска народна библиотека.
По време на бомбардировките през 1944 г. сградата на библиотеката е унищожена. Настоящата сграда на Народната библиотека е открита през 1953 г.