Трябва да се създаде институт за изучаване на тоталитарния комунистически режим и репресивния му апарат
Парламентът прекрати процедурата за избор на нов състав на комисията по досиетата. Управляващата партия ГЕРБ предложи да има дебати не само за състава на този орган. БСП пак се обяви за закриване на комисията и поиска да се създаде институт за национална памет. "Дневник" потърси мнението на специалисти за работата на комисията, за закона за разкриване на документите и за обявяване на принадлежност към Държавна сигурност и армейското разузнаване, както и за темите, които си заслужава да се дискутират сега.
Редакцията представи мненията на Нурие Муратова - доктор по история, и на Мария Дерменджиева, участвала в съставянето на документални сборници, публикувани от Комисията по досиетата, и съавтор на "Държавна сигурност – предимство по наследство. Професионални биографии на водещи офицери".
Днес - коментарът и предложенията на доц. д-р Михаил Иванов, който беше съветник на президента Желю Желев и секретар на Националния съвет по етническите и демографските въпроси към Министерския съвет (2001 - 2005):
Оценката за работата на комисията по досиетата през изминалите два мандата не може да бъде еднозначна:
1. Не може да се отрече, че тя си върши работата за установяване и оповестяване на принадлежността към специалните служби по време на комунистическия режим на длъжностните лица и кандидатите за заемане на определени длъжности, предвидени в закона.
2. Извършена е огромна работа за приемане и подреждане на архива. Не ми е ясно обаче защо трябваше да се премине към съвсем различни от старите сигнатури и регистри. В мои публикации аз съм цитирал архивни единици със старите сигнатури от архива на МВР и ако някой читател иска да ги намери, ще бъде силно затруднен. Това много пречи на работата. Няма да казвам, че е направено нарочно. Известно е как архивът на БКП премина към Държавния архив с на практика запазени сигнатури. Защо тук не се постъпи по подобен начин? А и много труд е отишъл на халос. Но станалото – станало, нещата не могат да се върнат.
3. Много хора успяха да се запознаят с личните си досиета или досиетата на свои близки. Аз лично видях досието на баща си. Това безспорно е голям принос. Разбира се, трябва да се отчита, че огромен брой дела са унищожени в началото на 1990 година. Има съответни списъци с унищожени по нареждане на генерал Семерджиев досиета.
4. Сблъсках се с проблеми с груповите дела, или, както ги наричат – литерните дела. Ще дам пример: В описите намерих, че съществува дело на Единния център по физика (на Атомния център), където съм работил от 1969 г. Навярно си давате сметка за какво става дума? Ние в центъра преживяхме Чернобил по по-различен начин, защото сме физици! Бяхме свидетели на престъпната лъжа за Чернобил. В реактора беше допуснато замърсяване със стронций и - което е още по страшно – с плутоний, който е бил внесен нелегално от Съветския съюз (България като победена страна не може да притежава плутоний). В Атомния център моят колега и близък покоен приятел Йордан Ваклев разгласи с афиши събрание в извънработно време, на което имаше намерение да разкаже за Комитета за Русе – Данчо беше член на ръководството на комитета. Веднага пристигнаха висши партийни функционери и събранието не беше допуснато. На два пъти аз и мои колеги възразихме остро срещу "възродителния процес". Да продължавам ли?
Поисках делото, както му е редът. Беше ми казано обаче от съответната служителка на комисията, че делото на Центъра по физика го няма. Защо, попитах, то унищожено ли е? "Не" – беше отговорът. Може би съответното управление ви е уведомило, че не може да ви го даде по определени съображения. Отново отговорът беше "Не". Какво тогава?
"Фактическа неналичност"
– ми отвърна служителката. Добре, примирих се аз, но в такъв случай моля комисията да ми отговори официално, че делото го няма при вас, и каква е причината, т.е., че е налице "фактическа неналичност". "Не, не можем да ви отговорим писмено." Защо? Мълчание.
По-нататъшните ми опити, включително и пред председателя, да получа писмен отговор защо не ми се предоставят исканите архивни единици и какви са съответните причини, ако действително въпросната неналичност е установена, останаха без резултат. Това е много важно, защото поражда съмнение, че част от документите се крият и до тях не се дава достъп.
5. Бяха издадени от комисията поредица тематични сборници, за което безспорно тя трябва да бъде поздравена. В тях се съдържат фототипни публикации на важни документи. Но и тук има "но". Това не са документални сборници според канона на архивното дело. Към тях няма например апарат, който е задължителен. Те невинаги са резултат на задълбочена изследователска дейност.
6. Наред с изданията на комисията беше свършена много добра работа от отделни изследователи. Ще дам няколко примера. Историкът Веселин Ангелов издаде няколко изключително ценни документални сборника за "Възродителния процес", историкът Момчил Методиев направи задълбочено изследване на историята на Православната църква по комунистическо време, Борислав Скочев изследва също много задълбочено комунистическите концентрационни лагери. Журналистите Христо Христов, Мария Дерменджиева и Тома Биков заслужават поздравления за тяхната неуморна работа по осветяване на свързаните с държавна сигурност дейци на комунистическия режим, много от които участваха и участват активно в политическия живот през последните 28 години, оказвайки му решаващо влияние.
7. Има и сериозни трудности в изследователската работа. За сравнение мога да кажа, че, работейки в архива на МВР преди създаването на комисията, аз успях без никакви трудности да прегледам и да получа ксерокопия на огромен масив от документи. Работата ми в комисията беше много по-бавна.
Спомням си как решихме със Зейнеп Ибрахимова (Зафер), която получи орден за гражданска доблест за своето участие в съпротивата срещу "възродителния процес", а сега е професор в Анкарския университет, да подготвим сборник с литературни произведения на репресирани автори – турци, чиито произведения са само в досиетата им. Нарекохме го условно "Заключената литература". Нищо не успяхме да направим.
Получихме четири тънки папчици
от по няколко листа с ксерокопия от оригиналните досиета, като дори имената на авторите, т.е. на наблюдаваните/разработваните и т.н., не бяха изписани. Ние успяхме, разбира се, някои да познаем, но не всички. Попитахме: Има ли други? Отговориха ни: "Има, но са на турски. Преди да се даде едно дело, то се чете предварително от нашите служители. А пък тези произведения са на турски и нямаме кой да ни ги преведе." Въпреки нашето настояване не ни дадоха имената на авторите.
8. Така стигаме до големия въпрос за "правата и интересите на третите лица". В Закона за досиетата се съдържа текст, според който: "в случаите, когато съдържанието на документите може съществено да наруши права и законни интереси на трети лица, чиито имена са споменати в документите, и няма изрично съгласие от тях или от техните законни наследници, се предоставят копия, които не включват данните, отнасящи се до третите лица."
На базата на този текст в много от предоставените ми документи са
задраскани поголовно всички имена
Ще дам пример с досието на баща ми, което е приключено през 1956 г. Задраскано е моето име, на майка ми, на баба ми, на самия него, на Георги Димитров – всичко.
Срещал съм в други документи задраскване на имена на географски обозначения.
Много важни за моята работа са стенограмите от заседанията на ръководството на Министерството на вътрешните работи. Но работата и тук се обезсмисля от задраскването върху ксерокопията на имената на всички участващи в тези заседания – министър, заместник-министри, началници на управления и т.н. Как е възможно да се реконструира историята, ако действащите лица в нея остават анонимни?
Възпрепятстването на изследователската работа е улеснено от текста на Закона за досиета, който, както видяхме, предвижда охраняване от съществено нарушение на правата и законните интереси на третите лица. Как да се прецени кое нарушение е съществено и кое не и кои са компетентните лица или органи, които да преценят това? Законът не казва нищо за това и така се стига до субективен произвол. След като съществува такава неяснота и има опасност да се допусне грешка, се оказва най-просто всички имена поголовно да се зачеркват. И точно така се постъпва.
Ако законодателят иска да бъде добросъвестен, необходимо е той да формулира правно ясни критерии за това кога такава защита е необходима и да се постигне баланс с обществения интерес да се разкрие пред обществото историческата истина за ролята на репресивния апарат на тоталитарното комунистическо управление. На основата на тези критерии трябва да се прекрати нелепата практика на комисията за досиетата поголовно да се зачеркват всички имена върху предоставяните за изследователски цели, включително и за публикуване в документални сборници, ксерокопия. Отговорността трябва да се прехвърли законово от комисията, която сега извършва такава охранителна функция, върху всяко ползващо архивните документи лице. Съгласен съм, че трябва да има ограничения, чрез които да се осигури защитата на правата и интересите на съответните лица, но те трябва да се основават на строго формулирани в закон критерии – нарушаване на материални интереси, нарушаване на неприкосновеността на личния живот, на семейството, в интерес на здравето и морала и т.н.
9. Защо няма давностен срок? Налице е противоречие. Защо един документ, издаден на 8 септември 1944 г. от Министерството на вътрешните работи или от тогавашните специални служби за сигурност, подлежи да бъде включен в Националния архивен фонд, а документ, издаден на следващия ден - 9 септември 1944 г., от същото това Министерство на вътрешните работи или от службите за сигурност да бъде изключен от Националния архивен фонд, попадайки под управлението на комисията за досиетата? Защо следственото и съдебното дело на Никола Вапцаров например да е достъпно за ползване, без да се задраскват каквито и да било имена, а всички документи на МВР и ДС от 9 септември 1944 г. до 16 юли 1992 г. да бъдат достъпни при описания по-горе режим на задраскване на имена?
Какво предлагам?
1.Не е свойствен за комисията по досиетата прерогативът да управлява архивите на Министерството на вътрешните работи и на Държавна сигурност, на разузнавателните служби на Българската народна армия и на техните предшественици и правоприемници за периода от 9 септември 1944 г. до 16 юли 1991 г., както и да извършва изследователска дейност. Ето защо трябва да се внесе промяна в Закона за досиетата, като комисията остане независим държавен орган само за разкриването и обявяването на принадлежността на лица към Държавна сигурност и разузнавателните служби на Българската народна армия. Архивите на визираните в Закона за досиетата органи трябва да бъдат прехвърлени от комисията към Националния архивен фонд и предоставени за управление и разпореждане на Държавна агенция "Архиви".
2. Трябва със закон да се създаде държавен изследователски институт за изучаване на тоталитарния комунистически режим и неговия репресивен апарат. Институтът да бъде методически свързан и работи в сътрудничество с Държавна агенция "Архиви" и с комисията за досиетата. Да се създадат необходимите организационни условия за всички изследователи (както от института, така и тези, които работят извън него) – подходяща читалня, експресно предоставяне на архивните документи и на ксерокопията, оказване на необходимата методическа помощ при боравенето с архивните единици и т.н.
Защо се забравя внесеният от депутата Лъчезар Тошев в 41-ото Народно събрание проект на "Закон за Институт за националната памет за престъпленията срещу българския народ".
Наред с въпроса кой кой е бил в комунистическото минало ние сме длъжни да дадем отговор и на въпроса какво е било по времето на комунистическия режим. Българската държава е длъжна да създаде най-после необходимите условия за това.
3. Да се преустанови практиката на комисията за досиетата при предоставяне на ксерокопия да се задраскват поголовно всички имена. Отговорността за извършени нарушения срещу правата и законните интереси на трети лица и на "принадлежащите" трябва да бъде правно вменена на ползващите архивните документи.
4. Необходимо е също така да се установи със закон давностен срок (например 30 години), след изтичането на който всички документи на МВР и специалните служби за сигурност да се ползват при режим, който е уеднаквен с режима, отнасящ се до документите на МВР и специалните служби за сигурност отпреди 9 септември 1944 г.
Да се обявяват ли доносници и агенти, след като няма лустрация? Важно е да се знае кой кой е, макар и да съм съгласен, че това в голяма степен е обезсмислено. Всички виждаме как ръководители на парламентарно представени партии, заместник министър-председатели, министри и т.н. са установени агенти на Държавна сигурност. И нищо!
За какво да се дебатира сега? Трябва да се дебатират законовата рамка и кандидатурите за членове на комисията. Това може да отнеме време, но обществото ни трябва да го направи.