Албания призна българското национално малцинство
Албанският парламент прие закона за защита на националните малцинства, в който се признава съществуването и на българско такова, съобщава БТА. Решението бе одобрено със 102 гласа, 10 депутати се обявиха против, а един се въздържа.
Министърът на външните работи Дитмир Бушати заяви, че този закон е ангажимент на Албания, който произтича от принадлежността на страната към международни институции и по-конкретно от членството в Съвета на Европа (СЕ) и Рамковата конвенция на СЕ за малцинствата. Албания освен това се е запознала през последните години с най-доброто от световния опит в тази област, отбеляза Бушати.
Албанският външен министър наблегна и на значението на закона от гледна точка на перспективата на страната за европейска интеграция.
В първоначалния проект на закона за защита на националните малцинства в Албания като такива се признаваха гръцкото, македонското, влашкото, ромското, египетското, черногорското, босненското и сръбското, но не и българското.
Въпросът за включването на българите в новия албански закон за защита на малцинствата бе поставен на 28 септември от министър-председателя Бойко Борисов в телефонен разговор с неговия албански колега Еди Рама. Албанският премиер пое ангажимент, че страната му няма да наруши интересите на българското малцинство.
Официалната позиция на Албания допреди няколко седмици бе, че българите, живеещи в страната от векове, нямат специален статут.
След изказвания в тази насока обаче българската общност в Албания реагира, настоявайки от властите да я признаят като отделна малцинствена група. Европейският парламент също призова да бъде призната етническата принадлежност на българите, живеещи в Преспа, Голо бърдо и Гора.
Българското малцинство в Албания наброява около 50 хил. души.