Пиар специалистът, заявил в съобщение до медиите, че "не прави чест на представителите на българското правителство да приписват заслугите си" [за признаването на бългаското малцинство в Албания] единствено на себе си и дори да не споменат за ключовият принос на БАН", е получил ултиматум да напусне по собствено желание или да бъде уволнен дисциплинарно за уронване на престижа на институцията, съобщи той във "Фейсбук".

В групата "Кой е БАН", която призовава "да се обединим всички учени, журналисти и граждани, които искаме да запазим честта и достойнството си, а не само столовете и хляба си" д-р Петър Кърджилов (да не се бърка с кинокритика със същото име) от Института за етнология и фолклористика с етнографски музей (ИЕФЕМ-БАН) заявава, че няма да напусне, защото не неговото съобщение, а последвалите опровержения на Академията и института "обиждат със сервилността към политиците, както моето, така и достойнството на цялата научната общност". И твърди, че е бил информиран от началника си, че

Кризата започна на 14 октомври, когато от имейла на ИЕФЕМ-БАН бе разпратено съобщение (вж. изображението за пълния текст), което подчертава десетгодишния труд на учени от БАН и конкретно доц. Веселка Тончева за признаването на българското малцинство в Албания и застъпничеството й пред депутати. В него фигурираше изречението "Не прави чест на представителите на българското правителство да приписват заслугите за този "исторически пробив за България" (по думите на премиера г-н Бойко Борисов) единствено на своите "изключителни дипломатически усилия" и дори да не споменат за ключовия принос на БАН".

След като това стана тема в медиите, на 16 октомври последваха серия опровержения от БАН и ИЕФЕМ, първото от които гласеше, че "признаването на българското малцинство в Албания е изключителен успех на правителството на Бойко Борисов", а "усилията на учените винаги са били насочени към това да подпомагат българската държава." Резкият обрат в посланията стана повод за още повече публикации.

Петър Кърджилов смята, че съобщението му е било изтълкувано от някои медии манипулативно, но именно опроверженията са нанесли истински удар по престижа на БАН. "На 15 октомври (неделя) вечерта ми се обади директорът на ИЕФЕМ и ми каза, че премиерът Борисов се е обадил на председателя на БАН акад. Юлиан Ревалски, бил много ядосан и му искал обяснение за публикациите в медиите по темата. Ревалски, на свой ред вбесен, се обадил на директора на ИЕФЕМ доц. Петко Христов и му наредил незабавно човекът, който е замесен в това да бъда освободен. [...] Ръководството на ИЕФЕМ ми казаха, че изпратеното от мен е "огромен гаф", при това седмици преди гласуването на бюджета, от който е част и бюджетът на БАН, че неизбежно ще се прекрати работата ми в института по един от двата начина!", пише той.

Доц. Христов подчерта пред "Дневник", че ИЕФЕМ е отделно юридическо лице и като негов директор не е получавал писмени или устни искания да освобождава служител.

Доц. Христов категорично отрече председателят на БАН да му е оказвал натиск и да е споменавал разговор с премиера Борисов. "Акад. Ревалски ми посочи противопоставянето в нашето съобщение, но не сме говорили за натиск. Г-н Кърджилов се опитва да представи случая като спекулация на медиите, но всъщност спекулира той."

На въпроса дали бързото опровержение на ръководството на академията, в което се говори за "изключителен принос на правителството на премиера Бойко Борисов" не представлява също уронване на престижа, доц. Христов насочи към отделното опровержение на ИЕФЕМ към БАН. "То е различно. Фактологически ясно. Признаването на българското малцинство в Албания е политически акт и съответно е резултат от усилията на политиците". Институтът и академията са отделни юридически лица със собствени пиар екипи.

От този на БАН заявиха пред "Дневник", че г-н Кърджилов не е уволнен и също отрекоха за телефонен разговор между ръководството на академията и правителството. Но отказаха друг коментар, включително на обвиненията в сервилност. "Раболепна" нарече позицията на академията и членът на общото й събрание проф. Лъчезар Аврамов. "Жалко е, но може би трябва да се напомни, че учените не са обслужващ персонал на правителствата, а именно политиците на власт са "слуги на народа", които дължат благодарност към нашите колеги, допринесли за постигнатия успех", написа той в социалната мрежа.

Петър Кърджилов заяви, че не е била налагана практика да съгласува изявленията си. Той стои зад думите в прессъобщението си, с които "...е изразено недоволство, както моето лично, така и това на мои колеги, скоито съм говорил - срещу политиците, заради това, че загърбват работата и усилията на учените. А после ни атакуват. Помните думите на Симеон Дянков, Менда Стоянова и много други." Посочва, че писмото му не противопоставя постиженията на учените на политическите, а само напомня за тях и случаят наистина е поставил приноса на БАН на дневен ред. Пише, че е създал фейсбук групата "...не толкова в моя подкрепа, колкото в подкрепа на работата на всички честни и достойни учени в Академията и в България. Повечето получаваме заплати от 400 и няколко лева - колкото тези на хигиенистките в БАН, но с тази разлика, че работим в пъти повече време, а и работата ни е малко по-различна. [...] Създадох страницата, за да се обединим всички учени, журналисти и граждани, които искаме да запазим честта и достойнството си, а не само столовете и хляба си!"