Правната комисия противопостави магистратите чрез бонуси за натовареност и резултати
До шест заплати годишно като бонуси ще получават магистратите в спецправосъдието, а за останалите съдии, прокурори и следователи допълнителното възнаграждение ще зависи от натовареността им с дела. Това реши вчера късно вечерта правната комисия с приемането на второ четене поредните спорни промени в Закона за съдебната власт, информира специализираният сайт defakto.bg.
Законопроектът се гласува скоростно, защото в началото на ноември спецсъдилищата ще поемат делата за корупция по високите етажи на властта, които бяха прехвърлени от Софийския градски съд на Специализирания наказателен съд с промените в НПК, гласувани скоростно ден преди лятната ваканция. Бонусите за натовареност ще засягат всички магистрати в страната, което включва и спецмагистратите, а тези, които са само за тях, ще зависят от "резултатите от дейността". В комисията вчера
не се разбра какво се има предвид под това условие "резултати от дейността"
- правилата щели да се пишат от Висшия съдебен съвет (ВСС), в които ще се определи и точен размер на бонуса.
Първоначално депутатите от ГЕРБ, "Обединени патриоти", ДПС и "Воля" предложиха бонуси до шест заплати годишно само за съдиите, прокурорите и следователите в специализираните звена. Аргументът бе, че иначе специализираните съдебни институции щели да блокират, защото магистратите в тях ще поемат нови отговорности срещу същите пари. Това доведе до критики, че и сега има редица съдилища, които са свръхнатоварени с дела, но не получават нищо отгоре. По тази причина депутатите решиха да дадат възможност на ВСС да увеличи заплатите в тези натоварени институции, но без предварително да се залага размерът на бонуса.
До тези текстове в закона се стигна въпреки предложенията на представляващия ВСС Боян Магдалинчев режимът да се унифицира и да се наблегне на добрата, качествена работа на магистратите без да бъдат разделяни по месторабота. Тезата му бе подкрепена от зам.-председателя на ВКС Павлина Панова. Тя подчерта, че така една част от съдебната власт става наистина "специална", т.е. извънредна, което е забранено по Конституция. Депутатите обаче не ги послушаха.
Така за второ четене в пленарна зала отива следната редакция на чл. 233, ал.6 от Закона за съдебната власт:
"Въз основа на степента на натовареност на съответния орган на съдебната власт Висшият съдебен съвет определя допълнително възнаграждение на съдия, прокурор или следовател. Съдиите в Апелативния специализиран наказателен съд, в Специализирания наказателен съд, прокурорите в Апелативна специализирана прокуратура, в Специализирана прокуратура и следователите в следствения отдел на Специализираната прокуратура получават допълнително възнаграждение в размер, определен по утвърдени от съответната колегия на Висшия съдебен съвет правила за индивидуална оценка на резултатите от дейността, но не повече от 6 основни месечни възнаграждения годишно."
Като последното ще важи и за съдебните служители в спецправосъдието.
Тези правила ще действат от 1 януари 2018 г.
Миналата седмица най-голямата магистратска организация - Съюзът на съдиите в България, остро разкритикува законопроекта. Организацията подчерта, че
специализираните институции получават "специален статут"
при който значителното завишаване на възнагражденията им спрямо останалите съдии може да бъде възприето като тяхно облагодетелстване от страна на държавата.
"Основният критерий, по който тези дела ще бъдат разглеждани от специализираните съд и прокуратура, е качеството на лицата, срещу които се води съответното наказателно производство, което, само по себе си, не предпоставя по-висока фактическа или правна сложност спрямо друго наказателно производство за същото по вид престъпление, подсъдно на общите съдилища", казва съдийската организация.
Софийският градски съд в продължение на няколко десетилетия гледа делата за корупция по върховете на властта, но магистратите в него не се са ползвали от подобни бонуси.
Друга промяна, въведена от правната комисия преди второто четене на проекта в парламента, бе редакция на измененията, направени през лятото в Закона за съдебната власт, за
режима за отстраняване на магистратите при повдигане на обвинение
Предложението за редакция дойде от правосъдния министър Цецка Цачева заради острите критики на Венецианската комисия, а шефът на правната комисия Данаил Кирилов (ГЕРБ) и депутатът от ГЕРБ Анна Александрова ги внесоха в парламента.
През лятото пак те бяха и сред "авторите" на точно обратните промени, които предвидиха магистрати да бъдат остранявани автоматично при повдигнато обвинение за каквото и да е престъпление, стига да има искане от главния прокурор. Сега се предлага ВСС да отстранява при обвинения, пряко свързани с работата на съдиите, прокурорите и следователите. А в останалите случаи съответната колегия на съдебния съвет да има право на преценка.
Депутатите пренебрегнаха обаче предложението на Магдалинчев и Панов решението за отстраняване магистратите да може да се обжалва пред Върховния административен съд (ВАС), за да им се даде защитата, гарантирана на всички останали обвиняеми у нас.
Спорове се разразиха и за поправките в ЗСВ, засягащи командироване на магистрати. Според председателят на Съюза на съдиите текстовете изглеждат като превръщане на командироването като основен способ за попълване на щата в спецправосъдието. Първоначално депутатите приеха, че председателят на ВКС няма да има думата по въпроса за командироването на кадри от страната в спецсъдилищата.
Ако например един съдия от районния съд в Сандански като доскорошния представляващ ВСС Димитър Узунов поиска, той може да бъде прехвърлен в спецсъда, след командироване от шефа на апелативния спецсъд, прескачайки шефа на ВКС Лозан Панов. След почивка обаче последва прегласуване и бе прието, че за командироването на магистрати от страната шефът на апелативния спецсъд трябва да получи съгласието на непосредствения ръководител, а при спор помежду им ще се намесва председателят на ВКС Панов.