Антибиотици при отглеждането на животни не означава антибиотици в месото, успокоиха здравни експерти
Количеството продадени антибиотици за ветеринарни цели не означава, че то автоматично се пренася и консумира заедно с месото. Антибиотиците за животните, също както и за хората се изхвърлят от организма след шест, осем или дванайсет часа и у нас се спазва правилото да не им се дават вещества преди клането. През миналата година проби са показали наличие на антибиотици само в три пуйки от една и съща ферма.
Това коментира по БНТ тази сутрин проф. Тодор Кантарджиев, директор на Националния център по заразни и паразитни болести, след като вчера се разпространи новината, че България е осма в Европа по използване на антибиотици пи отглеждането на животни за месо.
Впоследствие Агенцията за безопасност на храните заяви, че в България не се злоупотребява с антибиотици за угояване на животни и че редовните контролни проби не показват отклонения от нормите с единични изключения. А днес по националните телевизии темата коментираха д-р Кантарджиев, националният здравен инспектор д-р Ангел Кунчев и представители на месопреработвателите, отново с уверение, че българското месо е безопасно.
В Доклада на Европейската агенция по лекарствата, в който са сравнени продадените количества антимикробни субстанции за ветеринарни цели с количеството произведено месо за страната, полученото число за България е 121 мг на килограм живо месо. За сравнение, в седемте страни преди България количеството е: Кипър - 434 мг/кг, Испания - 402 мг/кг, Италия - 322 мг/кг, Унгария - 211 мг/кг, Белгия - 150 мг/кг, Полша - 138 мг/кг, и Португалия - 134 мг/ кг. В средата на класацията са Германия с 97 мг/кг, Франция с 70мг/кг, Чехия с 68.1 мг/кг. И най-малко количества са измерени в скандинавските държави - само 2 мг/кг в Норвегия, 5 мг/кг в Исландия и 11 мг/кг в Швеция.
"В доклада на ЕМА не се казва, че в месото, което си купуваме, има антибиотик, а казва, че животните по време на своето развитие са били третирани с тези количества антибиотици", коментира проф. Тодор Кантарджиев. Според него, освен че се спазват правилата антибиотици да не се дават преди клането на животното за месо, се спазва също и това да не се слагат във фуражите за увеличаване на биомасата. "Вече не се дават антибиотици на животните както през 60-70-те години, за да качват тегло и месото да е по-евтино за производство", казва той.
Заплахата от прекаляването с антибиотици при отглеждането на животни е в това, че могат да доведат до резистентни бактерии, които не подлежат на убиване от медикаменти. Много малка е вероятността обаче тези бактерии да достигнат и до човек, ако ги има, защото месото се обработва термично и е препоръчително то винаги да се обработва възможно по-добре, поясни специалистът.
Главният държавен здравен инспектор д-р Ангел Кунчев в интервю по "Нова телевизия" днес също увери, че крайният продукт няма антибиотици. Той определи като сериозен проблем прекомерната употреба на антибиотици в глобален мащаб и ефекта, който тя причинява - антибиотичната резистентност на бактериите, обаче заяви и "отговорно твърдя, че в крайния продукт, в месото, антибиотици няма". Годишно се правят над 500 проби на месото, произведено в България, и установяването на антибиотици е в единични случаи.
Д-р Кунчев припомни и че преди няколко години е забранена със закон употребата на вещества за растеж, а антибиотици се ползват, когато животните са болни. Възможно е да се прилагат и от "неразумни стопани профилактично, защото лошата хигиена се замества с дизенфектанти", но те не достигат до крайния продукт, повтори здравният инспектор.
Според д-р Диляна Попова, експерт в Асоциацията на месопреработвателните, отново по Нова телевизия, на животните не се дават антибиотици превантивно, защото това е прекалено скъпо. "Когато животните са болни и се налага да приемат антибиотици, има карантинен срок. През това време нито млякото се използва, защото антибиотикът потиска развитието на млечно-киселите организми и не може да се произведат кисело мляко и млечни продукти, нито се колят животни", обясни тя.
По думите на Попова месото е най-контролираната суровина в България, защото и кланиците и държавата налагат проверки и контрол. Колкото до ниските стойности на антибиотици, които докладът е отчел в скандинавските страни - това лесно може да се обясни с различния климат, много по-малка популация на животни и различни заболявания. По думите й по-скоро трябва да се сравняваме със страни като Италия и Испания, които са на сходни географски ширини, а там потреблението на антибиотици за ветеринарни цели е много по-високо.
Кунчев потвърди, че по на юг, където сме ние, има доста по-голям набор от заболявания сред животните.