Момчил Методиев, "Християнство и култура": Напълно обосновано е Българската църква да се застъпи за Македонската
Очаква се на 27 ноември Св. Синод да разгледа писмото от Македонската православна църква - Охридска архиепископия, в което се казва, че висшите македонски духовници са решили да припознаят Българската православна църква като църква-майка, от която очакват да признае независимост на македонската. Решение обаче ще бъде взето след консултации с другите православни църкви.
По този повод "Дневник" потърси Момчил Методиев - главен редактор на "Християнство и култура". Той е доктор и магистър по история от Софийския университет "Св. Климент Охридски". Автор е на книгите "Между вярата и компромиса. Българската православна църква и комунистическата държава", "Машина за легитимност. Ролята на Държавна сигурност в комунистическата държава" и "Папите и тяхната империя. ІІ - VІІ в." . Сътрудник е на Института за изследване на близкото минало. Изследвал е архивите на БКП в рамките на Проекта за историята на Студената война на института 'Удроу Уилсън' във Вашингтон, а в периода 1997-2008 г. е работил като дипломат в Министерството на външните работи.
Как според Вас ще отговори Св. Синод на писмото от Македонската църква? Ще я признае за независима или ...
- Възможни са няколко сценария за бъдещо развитие. Най-важното е, че писмото на Македонската църква напълно променя съществуващата до този момент ситуация. Преди получаването на писмото проблемът за статута на Македонската църква от всяка гледна точка - канонична и църковно-политическа - следваше да бъде разглеждан като спор между Сръбската и Македонската църква. Преди появата на това писмо Българската църква според мен правилно се въздържаше от активна намеса, за да не бъде подозирана в църковен експанзионизъм. Но след това писмо положението вече е различно. С оглед на историята на Българската екзархия, а и на изразеното от Македонската църква желание, Българската църква вече напълно основателно може да вземе участие в решаването на проблема на Македонската църква.
Възможните сценарии за мен са три.
Единият вариант е Св. Синод на БПЦ да не реагира по никакъв начин. Това би било най-нелогичното решение, тъй като би означавало Българската църква да се откаже от част от собствената си история.
Вторият вариант е Българската православна църква едностранно да признае автокефалията на Македонската църква. Това крие в себе си редица видими рискове в отношенията с другите православни църкви.
Третият вариант е Българската църква да приеме активно да представлява интересите на Македонската църква в православния свят, да бъде нейна Църква-майка. Ако продължим същата метафора, до момента Македонската църква може да се окачестви като "сираче" – макар и обявила едностранно автокефалия, тя не само остава непризната от никого, но и през десетилетията по нейния казус няма никакво развитие, тя по никакъв начин не е представена в православния свят.
Като се има предвид фактът, че днешните територии на Република Македония са били част от диоцеза на Българската екзархия, изглежда напълно логично и разбираемо тъкмо Българската църква да се застъпва за Македонската църква. Това предполага провеждането не само на активна, но и видима църковна дипломация от страна на Българската църква или, с други думи – това означава на искането на Македонската църква да се отговори положително.
Към подобно решение насочва и съществуващата историческа традиция в отношението към Македонската църква. Българската църква внимателно следи положението на Македонската църква още след провъзгласяването на нейната автокефалия през 1967 г. Тогава патриарх Кирил не се поддава на външния натиск официално да осъди провъзгласената от Македонската църква автокефалия, а и през следващите години не отказва срещи с македонски епископи.
Засега от Св. Синод казват, че ще има консултации с другите православни църкви. Очаква се руската и сръбската да са против независима македонска църква. На каква външна подкрепа може да разчита Синодът?
- Съгласен съм, че казусът на Македонската църква не е лесен за решаване, но не виждам аргументи, които да забраняват на Българската църква да се застъпва за Македонската църква. Основната съпротива може да се очаква по линия на очакването това да доведе до признаване на автокефалията на Македонската църква. Този аргумент не звучи убедително. Въпросът за начина на даване на автокефалия присъстваше в предварителния дневен ред на Всеправославния събор, но не случайно отпадна преди свикването на Събора тъкмо поради желанието на всички засегнати страни да няма ясни правила за придобиване на такъв статус. В този смисъл всички нови автокефални църкви през ХХ в. възникват въз основа на прецеденти - Албанската, Полската, Православната църква на Чешките земи и Словакия, както и силно оспорваната автокефалия на Православната църква в Америка. Казано най-просто, всяка автокефалия винаги е била прецедент.
В православния свят има различни концепции как точно трябва да се придобива автокефалия – Вселенската патриаршия настоява, че тя трябва да се произнася по всяко такова искане, докато Московската патриаршия държи това право да има всяка Църква-майка. Въз основа на тази претенция през ХХ век Москва дава автокефален статус на редица църкви, като най-оспорван е последният случай на даване на автокефалия на Православната църква в Америка през 1970 г., станало въпреки съпротивата на Вселенската патриаршия. Казусът остава нерешен и до днес, а Българската църква е сред първите, признали автокефалията на ПЦА. В този контекст писмото на Македонската църква изглежда добре аргументирано, тъй като в него се предлага Българската църква да се застъпи пред Вселенската патриаршия за решаване на този проблем.
Другият аргумент срещу положителния отговор на Българската църква е, че зад църковните искания прозират политически аргументи както в Македония, така и в България. Възможно е различни среди да разглеждат въпроса тъкмо през тази призма, но са важни каноничните и исторически аргументи, че тази територия е била част от диоцеза на Българската екзархия и в този смисъл участието на Българската църква в разрешаването на този казус е не само логично, но и напълно обосновано.
Какъв е залогът в българския отговор на призива от Македония? Възможно ли е "не" на готовността македонската църква да признае българската за църква-майка?
- Не мога да си представя как Българската църква би отговорила с "не" на желанието на Македонската църква. Това би означавало БПЦ да се откаже от историята на Българската екзархия, да потвърди доброволната си изолация, както и самостоятелно да се откаже да има каквото и да било мнение по казуса на Македонската православна църква. А за всички е ясно, че този казус ще продължи да съществува и да се развива с или без участието на Българската църква.
Освен тези канонични измерения не трябва да се забравя и още един според мен много важен аргумент. Сближаването на Българската и Македонската църква ще доведе до преодоляването на много от проблемите, които съществуват между двете юрисдикции и до днес в САЩ, Канада и Австралия. А това е от общ интерес и на двете общности, още повече че това би засилило влиянието им върху процесите сред православните в Америка, което е и един от най-спорните проблеми в междуправославните отношения.